Пастир Куличев премина в слава

 

Само месец преди да навърши 89-годишна възраст, пастир Христо Куличев премина в обятията на своя небесен Баща, Комуто дълги десетилетия служи с вярност и себеотрицание. Неговият труд за евангелското дело в България, за опазването на идентичността и достойнството на Христовата църква, за разпространяването на вярата в условията на най-мрачните комунистически гонения, за поддържането на чистотата и висотата на амвона, за възстановяването и списването на вестник „Зорница“ – всичко това ще остане траен печат в съзнанието на вярващите.

Христо се ражда през един топъл юлски ден на 1930 г. Родителите му са македонски преселници в планинското селце Розово, община Брацигово. Завършва Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1952 г. и работи кратко време като преподавател на гимназисти. Поради смелата си изповед за вяра в Господ Исус Христос обаче след няколко месеца е уволнен и се налага да се препитава с труд в строителството.

Още на осемнайсетгодишна възраст се изправя на църковния амвон. Независимо че през десетилетието след Втората световна война новоустановената комунистическа власт се опитва да обезглави евангелските църкви с показни процеси срещу десетки пастири и безцеремонно отвличане на мнозина други, младият проповедник разпръсква Благата вест с жар и увереност.

Поради непреклонната му ревност да изповядва Христовото име, както и поради страстните му проповеди и служението сред млади хора тоталитарната власт го изпраща в затвор, а впоследствие го интернира без семейството му в далечното село Ножарево край Силистра в продължение на година и половина (1986-1987 г.).

През цялото това време негов неизменен спътник със съпружеска лоялност и неотслабваща любов е съпругата му Цвете. Още със затварянето му тя го уверява в своята отдаденост пред Спасителя, изпращайки го с думите: „Не ни мисли нас. Ти стой верен на Господа.“ Заедно с двете им деца Цвете неотлъчно съпровожда вярата и делото на Христо, подкрепяйки го с безчет молитви и духовна сила.

През 1983 г. пастир Куличев поема амвона на Първа евангелска църква в София, а непосредствено след рухването на комунистическия режим възстановява редовното издаване на вестник „Зорница“. Двамата с Цвете ръководят списването на месечника, като за целта първоначално се учредява Българско евангелско благотворително дружество (наследник на едноименното сдружение отпреди войната), което поема „Зорница“ на 1 юли 1991 г. През 2006 г. вестникът се прехвърля на Фондация „Духовност и милосърдие“, също ръководена от него. От втората половина на 2013 г. по инициатива на брат Христо се сформира разширена колегия, в която влизат представители на СЕСЦ, СЕБЦ и ЕМЕЦ. През октомври 2015 г. „Зорница“ се прехвърля на новоучреденото между трите деноминации Българско евангелско дружество.

Цели двайсет и пет години издателска дейност под ръководството на Христо Куличев не е пропуснат нито един месечен брой. Последната му публикация на страниците на вестника е статията „Велик ден“ от април 2016 г. Списван с любов, твърдост и смелост, месечникът достойно наследява някогашната „Зорница“ от предвоенна България и заема историческото си място в съвременната българска преса.

Междувременно пастир Куличев пише книга след книга за историческата роля на евангелските вярващи в живота на страната, за устояването в условия на тежки държавни репресии срещу църквите, както и тематични изследвания на библейската същност на семейството, на църквата, на духовните дарби и т.н. Сред тях личат заглавията „Вестители на истината“, „На свобода в затвора“, „Процесите – Партията срещу Църквата“, „Заслугите на протестантите за българския народ“. Някои от тези книги са преведени и издадени на английски език, като в момента предстои да се завърши преводът на „Духът на заблудата – как работи в света и как работи в църквата“. Също така за печат се подготвя и специален сборник със заглавни статии от Христо Куличев като главен редактор на „Зорница“ от 1991 до 2016 г.

В изграждането на Христовата църква пастир Куличев оставя непреходен отпечатък с неуморния си труд като библейски проповедник, съюзен ръководител, говорител на научни конференции и духовни форуми, вдъхновител и наставник на поколения служители. През 1994 г. чикагски университет го удостоява с почетно звание „доктор по богословие“. За него бяха направени редица документални филми, а участията му във „Вяра и общество“ провокираха водещия Горан Благоев да възкликне, че се прощаваме „с един истински и достоен християнин“.

Редакционната колегия на вестник „Зорница“ изразява дълбоки съболезнования към неговите близки. Молитвите ни са за мир и утеха от Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра. Нека Неговата надежда да утвърждава в сърцето ни силата да Му бъдем верни до последен дъх. Брат Христо ще остане в паметта ни като един верен служител на Исус.

Последните думи на п-р д-р Христо Куличев, записани на страниците на вестника, представляват силно и своевременно завещание за всекиго:

„Ако ти погинеш и отидеш в ада на вечни мъки, това ще бъде не защото Бог не те е определил за спасение и Христос не е умрял за тебе, а понеже ти отхвърляш Този, Който е умрял за твоите грехове, възкръснал е за твоето оправдание и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него. Но ако Го приемеш с вяра и станеш ново създание в Христос чрез своето духовно възкресение, Бог ще те обяви за Свой син или дъщеря, а Възкресение Христово ще бъде велик ден за Тебе.“