Има и по-лоши неща от грипа

 

На 28 февруари 1944 г. Кори се събужда с висока температура. Дълги дни я измъчва неприятен грип. И най-малките шумове прорязват съзнанието й и влошават главоболието. Тя не изпитва желание да се вижда с никого. Но не може да си го позволи. До тайното отделение, където семейство Тен Бум укрива от властите неколцина евреи, се стига само през нейната стая. Всяко влизане и излизане, всяко приглушено шушукане, всяко разместване на мебели в стаята й само засилват нейните болки. Омаломощена от грипа и главоболието, Кори постепенно се унася в неспокоен сън.

По някое време през деня сестра й Бетси я събужда. Носи й чаша горещ чай. На долния етаж е дошъл човек, който иска да разговаря с Кори. Обяснил е, че е от нелегалното движение. Кори става от леглото си и с треперещи крака пристъпва надолу по дървеното стълбище. Пръстите й стискат перилата за опора.

Новодошлият не й вдъхва особено доверие. Очите му сякаш избягват нейните. Разказва как от Гестапо са арестували жена му по обвинение, че укрива евреи. Дошъл е да поиска пари, за да подкупи тайната полиция. Надява се, че така ще я пуснат. Разказът му кара Бетси и Кори да се усъмнят. Но пък кой знае? Може и да им казва истината...

Кори му дава малко пари и немощно се заизкачва нагоре към стаята си. Едва-що се е унесла в поредната неспокойна дрямка, когато из къщата прозвучава сигналът за опасност. Покрай леглото й тупуркат стъпките на евреите. Бързат към скривалището. Кори сяда в леглото си, все още замаяна. Сигналът прозвучава отново. Явно нещата са сериозни. Някой  ги е предал на властите!

Тя скача на крака и затваря тайника зад последния от евреите. Сетне с ужас съзира на пода чантата си. В нея са адресите и имената на още много хора, които се укриват от нацистите. Тя трескаво отмества преградата и хвърля чантата в скривалището. После пак го затваря, надявайки се, че гестаповците не са я чули. Тъкмо успява отново да се завие в леглото си, когато полицаите нахлуват в стаята.

Въпреки щателното претърсване нацистите така и не откриват тайника с евреите. Ала заради подадената информация Кори и Бетси са арестувани. Разпитват ги дни и нощи. Бият ги и ги унижават. Двете сестри обаче не признават нищо. В крайна сметка семейството е разпръснато по различни затвори. Броени дни след затварянето им бащата на Кори издъхва, изнемощял от безкрайните разпити.

Още дълги месеци двете сестри ще страдат по концлагери като затворнички заради Господа. Тормозени от бълхи и измъчвани от нацисткия апарат, двете така и няма да се откажат да говорят за своя Спасител. Те ще доведат десетки отчаяни затворнички до вяра и упование в Божия Син. Именно вярата им в Христос е движещата сила, заради която с такова усърдие са укривали евреи и са се противопоставяли на мрачния режим.

Заради чиновническа грешка след време властите освобождават Кори. Нейната сестра Бетси обаче така и не излиза от затвора. Въпреки загубата Кори тен Бум още дълги години отдадено ще прославя милостите на своя Господ и ще разпространява по цял свят добрата вест за спасението от греховете. Нейното свидетелство ще продължи да вдъхва кураж и сили на милиони и ще вдъхновява вярващите по цял свят да водят живот, достоен за Спасителя.