Панели и теми

Богословски и философски аспекти на Реформацията
  • “Православната херменевтика и историко-критичния метод”, проф. Емил Трайчев
Несъмнен факт е голямото значение на тълкуването на Свещ. Писание за християнството изобщо. Затова свещеният библейски текст заема на Изток и на Запад изключително място в утвърждаването на вярата с течение на векове. В началото на Новото време, особено благодарение на Реформацията, се събужда интересът към търсенето на буквалния и първоначалния смисъл на библейския текст. От времето на Просвещението, наред с развитието на съвременното историческо съзнание, се появява изкристализиралият в течение на XX век историко-критичен метод. Постепенно в областта на тълкуването на Свещ. Писание се появяват две различаващи се едно от друго разбирания за науката. Така на Запад първенстващо значение придобива историческият подход със съответстващия набор от екзегетични приьоми, т.е. историко-критичния метод, докато на Изток се дава повече пространство на Божието действие в историята, като за православната херменевтика не е необходимо да се разделя рационалното изследване от тайнството.
Предмет на внимание в настоящия доклад е доколко тези две екзегетически направления преставляват две различни величини. Доколко е възможна съвместимостта между западната и източната екзегетика за пълното разбиране на Свещ. Писание? Трябва ли Западът да стане по-традиционен, а Изтокът по-съвременен?
 
  • “Раждането на херменевтиката от духа на Реформацията”, проф. Христо Тодоров
Под „херменевтика“ обикновено се разбира учение за разбирането и интерпретацията. Като отделна поддисциплина херменевтиката има място в рамките на различни науки, между които са теологията, филологията, историята, литературознанието, правните науки, изкуствознанието, социалните науки и пр. Във всеки един от тези случаи става дума за инструментални учения за разбирането на определен тип текстове. През ХХ век благодарение на философите Ханс-Георг Гадамер и Пол Рикьор се създава теория, която изследва общите условия на разбирането. Тя получава названието „философска херменевтика“.
Най-ранните версии на херменевтиката възникват в рамките на протестантската теология в епохата на Реформацията. Възнамерявам да представя и анализирам интелектуалните, общокултурните и религиозните условия, направили възможни първите херменевтически учения.
 
  • “Лутер и Кант: философското наследство на Реформацията”, доц. Владимир Теохаров
 
  • “Пътят на спасението като via sanctificationis в богословието на Джон и Чарлз Уесли”, п-р Даниел Топалски
Реконструкцията на възгледа на братята Уесли за освещението и християнското съвършенство трябва винаги да се осъществява в контекста на пътя на спасението (via salutis), който е неговата естествена динамична среда. Един такъв подход довежда до извода, че за Джон и Чарлз  Уесли е характерна употребата на понятието освещение в широк и в тесен смисъл. Така освещението може да бъде мислено едновременно като всеобхватен процес, който побира в себе си всички измерения на Божието спасително дело в човешкия живот, и като едно съвсем конкретно измерение на този процес, започващо с новорождението и определено най-вече от своята цел – християнското съвършенство.  За братята Уесли освещението е и обобщение на всички аспекти на пътя на спасението, и негов несъмнен център. Това позволява както успешното обобщаване на библейските сотириологични метафори, така и запазването на тяхната многозначност. Освещението, разглеждано като обобщение и център на пътя на спасението, поставя акцента върху интегритета на този път и предпазва от едностранчивия редукционизъм, който е склонен да приравни цялото на една от неговите части. Така пътят на спасението се превръща за братята Уесли най-вече в път на освещението (via sanctificationis).
 
  • "Мартин Лутер (1483–1546) и Жан Калвин (1509–1564) за причините и целите на Посланието на св. ап. Павел до Филимон. Сравнителен анализ", докт. Петко Чолаков
Изследването ще разгледа възгледите на Мартин Лутер (1483–1546) и Жан Калвин (1509–1564) по отношение на причините и целите на Посланието на св. ап. Павел до Филимон. Целта ще бъде да се представят основните прилики и разлики в принципите и методите на тълкуване на текста между двамата реформатори, както и историческата обусловеност на екзегетиката им. Сравнителният анализ между трудовете ще бъде подкрепен от примери от тълкуванията на древните църковни автори, както и от модерните изследвания за причините и целите на посланието до Филимон. Очакваният резултат е работата да допринесе за по-задълбоченото осмисляне, от една страна, на основното послание на писмото до Филимон, а от друга, на възгледите на Лутер и Калвин по въпроса. Статията цели да допълни съществуващите академични трудове по темата и да доведе до преосмисляне на някои съществуващи мнения по отношение на екзегетичната методология на реформаторите.
 
  • “Принципът Sola Scriptura и църковната приемственост”, Радостин Марчев
Обвинението, че Реформацията представлява цялостно скъсване с християнската традиция не е рядко. Обичайната аргументация обикновено се свързва с реформаторския принцип Sola Scriptura (единствено Писанието), твърдейки, че ранните реформатори и техните наследници конструират едно ново християнство основано на техните собствени, индивидуалистични интерпретации на Библията. Подобна теза е погрешна поне в три отношения. Първо, противно на доста разпространеното разбиране, Sola Scriptura означава, че Писанието се разглежда като върховен, но не и като единствен авторитет по отношение на християнската вяра и практика. Второ, макар да не приемат безрезервно, реформаторите са готови да слушат внимателно цялата християнска традиция (събори, отци, утвърдени християнски практики и т.н.), приемайки я като удачно средство за правилно тълкуване на Библията. Трето, реформаторите са наясно с опасностите от индивидуалистичното тълкуване, на което противопоставят съборния принцип.
 
  • “Богословски аспекти в христологичният химн от Посланието към филипяните 2:5-11 през творчеството на Лутер и Калвин”, докт. Георги Боев
Христологичният перикоп от Посланието на апостол Павел към филипяните играе важна роля за формирането на богословието на Църквата още от зората на християнството. Съвсем логично този текст заема важно място и в учението на първите протестантски реформатори. Въпреки това обаче, техният подход към текста е различен и в творчеството им може да се забележи една по-голяма свобода на взаимодействие с Писанието и едно по-голямо разнообразие от употреба на екзегетични методи. В този доклад ще се опитам да разгледам мястото на христологичният химн от Фил. 2:5-11 в творчеството на Мартин Лутер и Жан Калвин, а също да илюстрирам многообразието и свободата в протестантската екзегеза още от зората на Реформацията.
 
  • “Различният образ на пророк Йона в ранното християнство и Реформацията”, доц. Ивайло Найденов
Малката книга на пророк Йона е голяма възможност за сравнение на разбирането и в две различни традиции - ранното християнство (св. Ириней Лионски, св. Кирил Йерусалимски, св. Ефрем Сириец) и Реформацията (Luter, Lavater, Lange). От символ на Възкресението до пример за Божия доброта, от проповедник на покаянието до дарител на надежда, Йона определено вълнува. Разгадаван и анализиран чрез специфична методология странният пророк е различен, много различен в представите на двете традиции.
 
История на реформаторското движение 
  • “Диалогът между православните християни в Османската империя и протестантски богослови - XVI-XIX в.”, доц. Светослав Риболов
През изминалия ХХ в. и няколко десетилетия от ХIХ в. българите остават изолирани в своята екзархия, основана през 1870 г. Те практически не участват в почти никакви инициативи на междухристиянския диалог. Оказва се, че в съвременното българско общество не се познава и дейността на редица Вселенски патриарси, към които църковно се числи и населението на България през Османската епоха, които водят активен диалог, както с католици, така и с протестанти. От първите контакти по времето на Ян Хус, през кореспонденцията на патриарх Йеремия II в края на XVI в., общите инициативи на патриарх Кирил Лукарис и неговият посланик пред дворовете на Швейцария и Англия - Митрофан Критопулос, до активната мисионерска помощ от страна на редица западни правителства през XIX в. и редица ангажираности на местни събори на православните в Османската империя с дискусионни въпроси в западното християнство и в частност в Протестантизма, православните в Османската империя, представлявани от институцията на Вселенския патриарх водят постоянен диалог с представители на Протестантството. Този диалог, макар и затворен във високи църковни среди, все пак е особено интерес и прогресивен за своето време и е базиран на взаимното уважение и зачитане.
 
  • “Източноевропейските комунистически режими и евангелските църкви: сравнителен поглед”, д-р Живко Лефтеров
Католическата църква и евангелските църкви са възприемани от комунистическите партии за основен идеологически враг на „религиозния фронт”. Независимо от определянето на евангелските църкви за един от основните противници по религиозна линия, политиката по отношение на тях е диференцирана в отделните комунистически страни. Основните фактори за определяне на конкретните мерки, които се взимат спрямо тях е степента им на присъствие и влияние в съответното общество, връзките с църквите в САЩ и Западна Европа, както и от възможността за влияние върху техните свещенослужители с цел осигуряване на лоялността им. Поради тези причини докато в страни като Съветския съюз, Румъния и България те са подложени на репресии, натиск и постоянно наблюдение, в други като например ГДР протестантските църкви се радват на относителна свобода и възможност да развиват свободна дейност.
 
Реформацията и обществото 
  • “Реформация и устойчиво развитие. Протестантите и екологията”, п-р Фредерик Боден
 
  • “Reformation from a Methodist Perspective”, prof. Michael Nausner
Our reflections on the Reformation from a Methodist perspective take as a point of departure the significant societal impact of the Lutheran Reformation in the early 16th century. Luther’s theological argument after all had great social consequences. Emphasizing the intimate connections between the theological and the social aspects of the Reformation, we highlight the connections between justification (by faith) and justice which we consider a hallmark of the Methodist reformation/renewal two hundred years later. Then we point out the ecumenical width of the Methodist renewal that was rooted in the Lutheran Reformation but was influenced by a number of other Christian traditions as well. Finally we ask the question of the need/chance of a new reformation of Christianity in the early 21st century.
 
  • “Отражения на Реформацията в управлението на обществото – опозиция или реформиране на властта”, п-р Данаил Игнатов
Следвайки основните принципи на Реформацията, нейните водачи се изправят пред един трудно разрешим на практика парадокс: съчетаването на изискването за подчинение на „всяка власт“ поради легитимацията на политическото статукво в Писанието и противоположната логика на Божия суверенитет, който осигурява свободата на съвестта според превъзходството на Божията благодат и на Божия закон. В това изложение са посочени накратко няколко реформаторски модела за разрешаване на този парадокс.