Ще запази ли Църквата автономия от Държавата?

„И понеже твърде много упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че като не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският Бог, [...] ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.“[1]

С тези думи през април 311 г. сл. Хр. римският август Галерий безусловно придава легален статут на християнската вяра. Те са откъс от Edictum Serdicense – Сердикийският едикт. Оповестен съвместно от четиримата тетрарси, документът гарантира реабилитирането на християните и връщането на иззетото им имущество. Макар цял живот да е бил яростен гонител на Христовите последователи, месец преди смъртта си Галерий внезапно променя възгледите си и издава едикта за толерантност. Така град Сердика (днес София) влиза в историята на човечеството с отдаването на равни права за изповедание на всички религиозни групи в империята.

Седемнайсет века по-късно на няколкостотин метра от дворцовия комплекс на Галерий почти всички парламентарно представени партии в България изковаха нов едикт. Той бе наречен „общ законопроект“ и според замисъла на вносителите предвиждаше отнемане на редица права от вярващите. Първоначалният му вариант въвеждаше неравнопоставеност между малки големи изповедания; налагаше политически стандарти и минимален праг за регистрация; ограничаваше събирането извън храмове, свободното проповядване на идеи, обучаването на служители, поддържането на духовни училища и външното финансиране.

Месец след като Народното събрание прие на първо четене измененията в Закона за вероизповеданията (ЗВ), започна да се появява някаква светлинка в края на тунела. Острите опасения от въвеждане на тежък ограничителен режим в религиозния живот се изразиха в буря от внесени становища, писма до институциите, задграничен дипломатически натиск и протестни молитвени шествия в редица градове. Евангелската общност в България издигна единен глас срещу плановете за намеса на Държавата в делата на Църквата. Бяха издействани официални реакции от глобални и европейски протестантски общности, от американски сенатори и депутати в Европейския парламент, от правозащитни сдружения и международни партньорски структури. Социалните мрежи и блоговете бръмчаха от постинги с възмущения, споделени медийни публикации и призиви за мобилизация.

Всичко започна през май, когато в парламента бяха внесени два проектозакона. Единият бе дело на ГЕРБ, БСП и ДПС[2], а другият бе на ОП[3]. В началото на октомври двата документа бяха гласувани на първо четене, а седмица по-късно бяха обединени в „общ“ законопроект[4] от председателя на ресорната комисия Красимир Велчев.

 

Становища и възражения

Реакции от различните изповедания съпровождаха целия процес още от самото му начало. През лятото бяха внесени възражения от Главно мюфтийство, от Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), от „Свобода за всеки“ и ОБЦ, от Арменската църква, от Католическата църква и от Светия синод на Българската православна църква.

След форсираното гласуване на първо четене заваляха още становища. През октомври в Народното събрание бяха внесени аргументирани възражения още от Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), от Асоциация „Общество и ценности“, от Католическата църква, от Висшия мюсюлмански съвет, от КТ „Подкрепа“, както и пространни юридически анализи от адвокатските сдружения „Свобода за всеки“ и „Международни адвокати в България“. Всички тези становища са част от пакет документи, станали официална част от работния материал на законодателите.

В добавка към това бяха обнародвани и редица други обръщения и официални реакции. Първите деноминационни становища бяха приети от националните ръководства на ЕМЕЦ и СЕБЦ още в началото на май. На 15 юли беше публикувана резолюция от Световния методистки съвет (СМС). Документът фокусира внимание върху рестрикциите за чуждестранната финансова подкрепа, върху привилегированата позиция на изповеданията над едно на сто, върху ограниченията за чужденци служители и върху блокирането на възможността малки изповедания да отварят духовни академии. В началото на септември възражението бе изпратено с писмо от еп. Иван Абрахамс (СМС) до президента Румен Радев. Седмица по-късно последва и резолюция от Европейския методистки съвет (ЕМС) с призив към политиците да изтеглят проектите.

След като законопроектът беше задвижен, българските институции бяха бомбардирани от нови международни реакции. На 1 ноември председателят на Петдесятното европейско общество (ПЕО) п-р Пелле Хоммарк писа до премиера Борисов. На 6 ноември беше обнародвано изявление на генералния секретар на Световния евангелски алианс (СЕА) еп. Ефраим Тендеро. „Проектозаконът узаконява държавната намеса в делата на религиозните общности, което неизбежно идва за сметка на религиозните свободи“, се изтъква в прес съобщението.

Ден по-късно от името на Обединената методистка църква (ОМЦ) епископ д-р Патрик Щрайф изпрати обръщение до посланика на САЩ у нас Ерик Рубин с остра тревога за случващото се и с призив за активизиране на дипломатическия натиск върху политиците.

На 8 ноември беше публикувано открито писмо от п-р Илайджа Браун, ген. секретар на Световния баптистки алианс (СБА) и п-р Антъни Пек, ген. секретар на Европейската баптистка федерация (ЕБФ) до премиера Борисов с копие до Румен Радев, Доналд Тръмп, Жан-Клод Юнкер, посланик Ерик Рубин и др. „Нито една държава, убедени сме, не трябва да бъде в позиция да контролира обучението и дейността на църковните служители, нито пък следва да облагодетелства едно вероизповедание спрямо друго“, се казва в документа. Впоследствие писмото бе изпратено до Цвета Караянчева, до Емил Велинов и до Красимир Велчев.

По-късно същия ден генералният секретар на Европейския евангелски алианс (ЕЕА) Томас Бухер на свой ред изпрати писма с настойчиво възражение до министър-председателя и до президента на България, до председателя на НС, до директора на ДВ, до председателя на КВПЧ, до посланик Ерик Рубин. „Такова предложение отива далеч отвъд законодателството в ЕС – се казва в изявлението. – Проектозаконът ще придаде на държавата неоправдана и неправомерна власт върху изповеданията в България. Освен това ще затрудни религиозните общности в ангажимента им да обучават водачи, да финансират служенията си и дори да осъществяват дейността си.“

Успоредно с това от офиса на ЕЕА бе огласено прес съобщение, подписано от Джулия Доксат-Пърсър (координатор за религиозните свободи към ЕЕА) до всички евангелски общности в Европа с призив за засилена дипломатическа подкрепа към каузата на ОЕЦ. „Настоявайте за отговор защо България въвежда толкова тежки и рестриктивни мерки за вероизповеданията! Изисквайте оттеглянето на този проектозакон“, апелира тя.

В подкрепа на религиозните свободи в България се изправи и генералният секретар на Конференцията на европейските църкви (KЕЦ) протопрезвитер Хейки Хутунен. В писмото му до Бойко Борисов се изтъкват шест области, които „сериозно се разминават с международните стандарти за човешките права“: намеса на Държавата в делата на Църквата; подкрепа само за верски групи с над 1% от населението; забрана за финансиране от чужбина; ограничения за чужденци да изпълняват службата си; рестрикции на богословското образование; нови държавни ограничения за църковното членство и религиозните практики. „Докато заедно отбелязваме 70 години от Всеобщата декларация за човешките права, изразяваме надежда, че българските власти ще се придържат към най-високите стандарти в сферата на свободите на убежденията и вярата“, завършва посланието.

На 15 ноември становище до законодателите беше изпратено от Института за принципите на правото (ИПП). От името на коалиция от 25 неправителствени организации адв. Лъчезар Попов изброява общо 15 „несъответствия и празноти“ в подготвяните изменения. Накрая изявлението призовава НС „категорично да отхвърли предложената нормативна уредба, която третира неравноправно малки вероизповедания и религиозни общности, погазвайки принципите на правовата държава и свободата на вероизповеданията, което е в противоречие с Конституцията и международните споразумения“.

Писма до българските институции бяха изпратени на 16 ноември също така от Румънския евангелски алианс и от Румънския баптистки съюз. „Евангелските вярващи следва да бъдат защитавани и подкрепяни от държавните власти, за да изразяват автономност в църковната си дейност. Държавата не може да фаворизира едно изповедание пред друго“, настоява обръщението.

Всички вероизповедания в България също се заявиха категорично против подготвяните законодателни мерки. Този факт е особено впечатляващ на фона на широкото политическо единство между четирите най-представени партии в Народното събрание.

 

Дипломатически натиск от ЕС и САЩ

Ръководителите на евангелските деноминации се обърнаха към свои партньори в САЩ и Европа с молба за задействане на мека дипломация. Информация с английски превод на проектозакона, официални писма от ОЕЦ и анализи на правозащитници бе изпратена до християни политици със сериозна позиция като конгресмен Ралф Ейбрахам (Луизиана) и редица депутати в Европейския парламент. Мнозина от тях реагират с конкретни действия и натиск върху българските посланици. Движението на европейските християни политици (ECPM) например изпрати поредица от остри писма до институциите в България.

В началото на ноември Комисията за свобода на вярата към СБА в лицето на Кристър Деландер (посланик за религиозните свободи към ЕБФ) и на Димитрина Опренова (вицепрезидент на СБА) ангажира Офиса за демократични институции и човешки права към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Те на свой ред задействаха ресорния Панел от експерти по свобода на религията и вярата, който изпрати официална нота до българските власти с готовност да подготви становище за конфликта между измененията в ЗВ и европейското законодателство.

Особено засилване на дипломатическия натиск с писма до българските власти имаше на 15 ноември, в навечерието на крайния срок за подаване на становища от депутати относно новия законопроект. Първо Норвежкият хелзинкски комитет и норвежката правозащитна организация Stefanus Alliance отправиха протестна нота до премиера Борисов. По-късно следобед генералният секретар на Германския баптистки съюз Кристоф Щиба изпрати писмо с остри възражения срещу проектозакона, адресирано до българските институции, до посланика на България и до канцлера Ангела Меркел. Още едно настоятелно обръщение, адресирано до членове на Европейския парламент с призив да пишат до българските власти, беше изпратено от Джери Партридж от Transform Europe Network. Вечерта на същия ден Американската комисия по международни религиозни свободи (USCIRF) в свой туит сподели обръщение на СБА до българския премиер и изрази „загриженост за предстоящото гласуване на закон в България, който би ограничил религиозните свободи“.

На 4-6 декември п-р д-р Даниел Топалски, представител на ОЕЦ в ЕЕА, ще участва в семинар-диалог в Европейския парламент с църкви и религиозни общности под надслов „Религията и човешките права в ЕС – споделена отговорност“. Поканата е от изпълнителния секретар за човешките права към Комисия „Църкви и общество“ към KЕЦ д-р Елизабета Китанович. В специална дискусия на тема „Честване на 70 г. от Декларацията на човешките права“[5] п-р Топалски ще докладва за проблемите с новия законопроект в България. Организират се срещи с депутати в Европейския парламент по въпроса.

Интензивният дипломатически натиск и десетките становища от религиозни общности в страната оказа влияние. На среща на работна група върху проблемните параграфи на 14 ноември бяха направени отстъпки. Два дена по-късно евродепутатът Ангел Джамбазки пусна 5-минутно видео в личния си Фейсбук профил,[6] повтаряйки аргументите на евангелския протест. Въпреки че с изказването си Джамбазки продължи да погазва базови права (този път на „Свидетелите на Йехова“) и да използва език на омразата, видео обръщението е показателно как родните политици си дадоха сметка, че българските протестанти не са беззъба, безлична и безсъщностна група. Размаханият пръст от западни правозащитни организации, комисии за религиозни свободи и глобални деноминационни структури нагледно показа, че приемането на толкова рестриктивен закон не може да остане незабелязано.

 

Християнските медии

Християнските медии първи поставиха пръст в раната с проблемния проектозакон. Европейският уебсайт Evangelical Focus и неговият испански вариант Protestnte Digital пуснаха поредица от материали по темата през юни, октомври и ноември. Техни статии по-късно бяха препечатани във френския вестник L'Info Évangélique, американския Baptist Standard и българския Евангелски вестник.

В октомврийския си брой Зорница отдели две страници в пространен преглед на случващото се, изброявайки десет проблемни области на законопроектите, проследявайки хронологията на внасянето им и анализирайки евентуалните последици от приемането им. Материалът „Защо държавата се меси в делата на изповеданията?“ на интернет страницата ни[7] беше споделян многократно.

Особено информативно беше едночасовото предаване по БХТВ „Среща с Благовест Белев“ на 29 октомври. Негови гости бяха адв. Виктор Костов и п-р Тони Еленков. „Има крайна несъвместимост на духа на тези законопроекти с българската демократична традиция, – подчерта адв. Костов от „Свобода за всеки“. – Има сериозна опасност за свободата на вярата, на словото, на сдружаването, на разпространяването на информация.“ От своя страна п-р Еленков от ОБЦ предупреди: „Ще използваме всички демократични средства в съответствие с библейските принципи, за да бъде гласът ни чут!“

Медийното пространство беше наситено и с прес съобщения от централите на големи организации като Световния евангелски алианс, Европейския евангелски алианс, Световния методистки съвет, Световния баптистки алианс. Тази вълна от остри изявления в подкрепа на българските протестанти беше поета на свой ред от други медии в САЩ и Европа като Baptist Standard, Christian Post, Christian Today, Transform Europe Network и норвежкия вестник Dagen. Шведският Världenidag.se излезе с два материала на 13 и 14 ноември, отбелязвайки: „Законът забранява на всекиго без богословско образование и без одобрение от българската държава, да проповядва или да извършва богослужения. Някои църковни общности без собствена сграда няма да могат да функционират както досега.“

Ден след срещата на работната група към Комисията по вероизповеданията за изслушване на възраженията върху спорните алинеи репортаж бе публикуван в Евангелски вестник с актуална информация за развитията.

В каузата със свои медийни съобщения се включиха организации като Global Impact. В деня на крайния срок за подаване на становища от депутати се появиха още публикации като интервю с п-р Борджиев за Evangelical Focus, репортаж по CBN News, както и обширен материал в може би най-значимото християнско списание в света Christianity Today.

 

Как реагираха светските медии

Сред телевизиите особено внимание на темата със спорния законопроект бе отделено във „Вяра и общество“ по БНТ с водещ Горан Благоев, както и в „Разбулване“ по СКАТ с водещ Николай Панков. Затъмнението беше пробито и при едно интервю на певеца Миро в „120 минути“ по bTV на 11 ноември, когато той открито подкрепи проведеното по-рано същия ден протестно шествие срещу законопроекта. Най-пълноценен и обективно подготвен репортаж от първата улична демонстрация на евангелските вярващи беше излъчен по русенската телевизия TVN Bulgaria. Репортерите си бяха дали труд да чуят и да изложат аргументите на протестиращите миряни и пастири, интервюирайки хора от Русе, Добрич и Силистра и заснемайки кадри от шествията в Североизточна България в шестминутен репортаж.

Сред печатните издания по-сериозно внимание на случващото се беше отделено в статии на сп. Клуб Z и в. Капитал, като особена значимост тук имаше едно интервю от 18 октомври с доц. Михаил Иванов, озаглавено „Промените в Закона за вероизповеданията създават цивилизационен разлом“. Уебсайтът Епицентър обнародва текст на открито писмо от дузина академици срещу проектозакона, а в Ekip.bg и Voinaimir.info излязоха с прекрасни коментарни материали от п-р Момчил Петров. Точно представяне на случващото се имаше на 9 октомври и в англоезичния сайт The Sofia Globe под заглавие „Евангелски християни критикуват промените в българския Закон за вероизповеданията“. Аналитичен обзор се появи също така в уебсайте Консерваторъ. 

Първото масово излизане на евангелски вярващи по улиците в „Поход за свободата“ беше отразено доста оскъдно в новинарските репортажи на основните медии. Въпреки подадена от организаторите предварителна информация до БТА за протестите предупредиха само Darik News, Добрич онлайн и Dunavmost.com. След края си шествието бе отразено в bTV Новините, БНР, БНТ, 24 часа, Novini.bg, кратко изречение в новина на Mediapool.bg, както и в регионални репортажи на Darik News, Добрич онлайн и Burgas.info. Неприятно впечатление направи твърдението на БНР, че „на мирния протест се събраха няколко десетки души“, докато според организаторите всъщност е имало между две и три хиляди вярващи.

На 16 ноември The Sofia Globe пусна обективен репортаж на английски език за ревизиите в проектозакона, договорени два дена по-рано. Същия ден в новинарските емисии на някои национални медии като БНТ и Дарик излезе лаконично съобщение, според което парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС са изчистили много от спорните алинеи след среща с вероизповеданията. Новият формат на законопроекта с входящ номер 854-04-233 в края на петъчния ден се появи и на страницата на НС, а като вносители бяха посочени Цветанов и Карадайъ.

Вторият поход с молитва и протест на 18 ноември също получи оскъдно място в емисиите. Съвпаднал с други шумни протести, той бе отразен най-напред в News.bg, а след това и в интернет изданията на bTV, БНТ и Дневник. По-късно вечерта News.bg пуснаха и втори репортаж след разговор със зам.-председателя на ОЕЦ. За разлика от първия протест този път БНР излъчи две смислени интервюта по темата – с п-р Тони Еленков и с адв. Любомир Авджийски. Няколко телевизии бяха изпратили камери и разговаряха с протестиращите, но във вечерните новини място бе отделено единствено в „По света и у нас“ – около 30 секунди (три пъти по-малко от предишната седмица). Най-обширен репортаж с кадри от шествията в София, Пловдив и Русе имаше в емисиите на телевизиите Bulgaria ON AIR и TVN Bulgaria. Тонът бе обективен и неутрален, а интервютата – съдържателни.

Като цяло информацията за същността на протестите сякаш бе споделена безпристрастно и лаконично, ала прекалено пестеливо. Трите най-големи телевизии почти не обърнаха внимание на евангелските шествия, приравнявайки ги с други улични протести. Интернет медиите пускаха кратки сводки, а хартиените всекидневници масово игнорираха темата. Православните сайтове се ограничиха само да отразят становището на БПЦ и да отбележат движението на проектозакона в Народното събрание.

На фона на оскъдното медийно покритие бе освежително да прочетем обективни анализи в издания като ЕКИП („Защо католици и протестанти излязоха на шествие в София?“), Война и мир („Протестът на протестантите“), Клуб Z („Според новия закон и Христос няма да може да проповядва в България“), News.bg („Евангелистите готови да стигнат и до ЕСПЧ“). 

Интересен анализ излезе на 20 ноември в Дойче Веле със заглавие „Ограничава ли България религиозните свободи?“.

Представители на медиите споделиха пред Зорница, че за първия протест предварителна информация е била изпратена единствено до БТА, докато за втория организаторите са пуснали прес съобщение до новинарските имейли на ключовите медии. От гледна точка на самите журналисти вторият начин е за предпочитане, тъй като е по-експедитивен, а и не всички новинарски офиси са абонирани за скъпата услуга на БТА. Информационна завеса спрямо протестантската общност най-вероятно има и тя не е нищо ново. Струва си обаче евангелските църкви да помислят по-сериозно върху въпроса каква точно информация се подава до медиите за подобни инициативи, как се формулира тя и по какъв начин се разгръща една добра информационна кампания.

„Походи на свободата“ в редица градове

В първия по рода си общоевангелски уличен протест се включиха християни от София, Варна, Бургас, Котел, Силистра, Русе и Добрич. На 11 ноември евангелски вярващи излязоха на протестно шествие срещу подготвяния рестриктивен закон. По информация на Евангелски вестник в столицата имаше 3000 вярващи. Те се събраха пред паметника на „Цар Освободител“ с плакати за свободата на вярата и на словото.

„Държавата се опитва да ограничи правото да избират, да вярват и да споделят посланието за възкръсналия Исус Христос“, заяви водещият събранието п-р Иван Хазърбасанов. От трибуната под паметника „Цар Освободител“ говориха още п-р Борджиев (ОЕЦ), п-р Негохосян (ЕПЦ „Вяра“), п-р Еленков (ОБЦ), о. Ярослав Бабик (Католическа църква), п-р Опренов (I ЕБЦ София).

През седмицата след първото шествие в работната група към НС сякаш бе постигнат известен пробив. Секретарят на ОЕЦ адв. Грета Ганева сподели след тежкото заседание, че редица проблемни членове отпадат от проекта. Вносителите отстъпиха от някои точки като например ограниченията деноминациите да разкриват собствени училища, да получават финансова помощ от чужбина, да извършват богослужение само в обозначени здания. Политиците обаче изразиха намерение рязко да ограничат броя на вероизповеданията. В резултат новата формулировка на измененията, внесена в НС късно вечерта на 16 ноември, вече включваше минимален праг от 3000 души за регистрация на изповедание!

Всичко това подтикна протестантско-евангелските вярващи да се мобилизират за втора вълна от протести на 18 ноември. В студения следобед по площади и булеварди в София, Пловдив, Русе и други градове излязоха стотици хора. В София събранието беше в Княжеската градинка, а водещ беше п-р Татеос Негохосян. От трибуната бяха произнесени обръщения от п-р Р. Борджиев, п-р Т. Еленков, п-р Ив. Хазърбасанов, п-р Ц. Митев, п-р М. Петров, п-р Т. Опренов и др. Молитвеното шествие блокира булевардите „Гурко“ и „Раковски“, спря за няколко молитви пред сградата на Европейския парламент, след което с песни се придвижи към парка пред НДК.

На протеста в Пловдив се бяха стекли хора и от Асеновград, Пазарджик и Перущица. Общо около 500 души на пл. „Централен“ чуха разяснения от юристи и пастири относно противоконституционните мерки в новия закон, а след това се молиха за благоденствието на България и призоваха управляващите да оттеглят злополучния законопроект.

 

Годината на евангелското единство

За трети път тази година евангелски църкви от целия спектър на общността се обединиха в общи действия. След кампанията в полза на библейската представа за семейството и срещу джендър идеологията през пролетта и след безпрецедентната съвместна национална молитва на хиляди евангелски вярващи в Пловдив през септември сега отново малки и големи църкви, консервативни и харизматични пастири показаха едно общо лице. Каузата за защита на религиозните свободи събра християни от различни поприща – юристи, журналисти, духовници, студенти, хора на изкуството, преподаватели, дори и политици.

Граждански сдружения, неправителствени организации, надденоминационни мисии и правозащитни групи обединиха усилия, водени от единодушното становище, че новият закон е дискриминационен, противоконституционен и несправедлив.

Според националното преброяване от 2011 г.[8] като „протестанти“ са се самоопределили около 64 500 българи. Това поставя евангелската общност на трето място по численост сред религиозните групи в страната, а процентното изражение според доклада на НСИ показва 76% православни, 10% мюсюлмани, 1,1% протестанти, 0,8% католици от самоопределилите се.

Тези числа със сигурност не отразяват настоящата действителност по редица причини. Първо, при самото преброяване немалко евангелисти са се декларирали не с понятието „протестанти“, а с деноминационната си принадлежност или пък просто като „християни“ (а какво ли би записал преброителят в своя формуляр, когато чуе срещу себе си думата „християнин“?). Мнозина не са и посочили конкретен отговор. Второ, от 2011 г. са изминали цели седем години, което в съвременния динамичен свят е прекалено дълъг период. Трето, преброяването имаше доброволен характер и не може да се използва за някакви крайни изчисления.

Въпреки всичко реалностите показват, че последователите на Исус Христос с евангелска принадлежност са важна част от нашето общество още преди Освобождението. За техния принос към духовността, държавността, стабилността, свободата, индустрията и културата на България е писано много. Те са в челните редици на народните будители; скромно и с постоянство са подкрепяли нормалната работа на институциите; плащали са си данъците; развивали са честен частен бизнес; основавали са училища и колежи; поддържали са независими медии и книгопечатане; възпитавали са родолюбие и човеколюбие у децата си; полагали са грижа за бездомните, бежанците и сираците, защитавали са правдата.  

През 2017 г. евангелските християни с единство отбелязаха 500-годишнината от началото на Реформацията. През 2018 г. те издигнаха силен глас за три съдбоносно значими каузи: за здравото семейство, за духовното състояние на хората и за свободата на словото и вярата. С молитва и с братолюбие те отново показаха, че заедно могат много.

 

Какво следва оттук?

  • Независимо дали и под каква форма ще се приеме законопроектът, няколко важи въпроса идват на дневен ред пред протестантската общност. Изправени срещу шест от седемте партии в НС, евангелските вярващи се обединиха и доказаха, че могат да действат заедно. На какво обаче ще се основава това единство, когато изчезне общият дразнител? Имаме ли водещи каузи, около които да се съберем, съхранявайки в същото време деноминационната си идентичност? Разпространението на Благовестието? Авторитетът на Библията? Правдата в България?
  • Питам се кои ли ще са следващите обединяващи обществено значими събития, с които пъстроцветният евангелизъм ще остави отпечатък в съзнанието на хората. С кампании като „Нашата Библия“ на ББД? С гостуването на фигури като Ник Вуйчич? С отбелязването на 70-годишнината от Пастирските процеси? С грижа за слабите, насилваните, изоставените, малцинствата, бежанците?
  • На 11 ноември в своя блог Радо Марчев цитира Псалом 47 и зададе въпроса как изявявахме вярата си през последните три десетилетия, когато църквата имаше „отворена врата“. След като изповядваме, че Бог е царят, значи никакви рестрикции в светските закони не би следвало да ни възпират да благовестваме. Как се вписва това наше убеждение в това наше ежедневие?
  • Неравностойната борба срещу тоталитарното мислене у българските политици повдига и друг въпрос. Защо у нас евангелистите не искат да влизат в политическия живот? Да, там е мръсно. Да, там е опасно. Но не е ли политиката един от начините да се въздейства върху правдата в обществото? Ако не бяха личности като Мартин Димитров, участвал в първите две мирни шествия и заявил категорична подкрепа за исканията ни, нямаше и да чуем отзвук сред политическия елит. Дали не е време за партийно представителство, съставено от хора на вярата, които да застанат с името си и авторитета си в полза на правдата?
  • В редиците на евангелските църкви със сигурност има студенти по журналистика, фотографи, оператори, репортери и по-опитни медийни специалисти. Няма ли да е проява на прозорливост и благоразумие те да се съберат и да изготвят план за комуникиране с обществеността? Как се прави медийна кампания? На какъв език да изразяваме общите си послания? По какъв начин формулираме прес съобщения? Как прехвърляме мостове?
  • В каква степен бихме могли да мобилизираме и други експертни ресурси освен езика на дипломацията, юридическите аргументи и площадния натиск? Имаме ли визия да включим в такива каузи също и вярващи от света на изкуството, на бизнеса или на науката? Можем ли по някакъв начин да мобилизираме значими фигури и общественици?
  • През февруари 2021 г. предстои XVIII преброяване на населението. Според НСИ то е „единственият източник на точни данни за броя на хората... по пол, възраст, образование, грамотност, занятие, вероизповедание, етническа принадлежност“.[9] Дали няма да е проява на далновидност, ако още отсега ОЕЦ не подхване кампания за уеднаквяване на начина, по който евангелско-протестантските вярващи ще се заявят тогава? Да, ние не сме съгласни за разделянето на религиите на малки и големи. Да, нашата идентичност и нашето достойнство се основават не върху бройката ни, а върху това, че имената ни за записани на небето. Но за да имаме въздействие в това общество, за да може и политици, и журналисти да чуват гласа ни, тогава ще е ценно да разполагаме с по-точни данни за тежестта на протестантската общност.
  • В своето становище срещу измененията Светият синод на БПЦ безусловно се застъпи за по-малките изповедания.[10] Ще намерят ли сили евангелските водачи да сторят същото, когато БПЦ бъде атакувана несправедливо? Ще защитим ли православните църкви и вярващи, ако някой посегне на техните базисни права?
  • През тази есен усетихме как глобални и европейски евангелски семейства ни подкрепиха с готовност и категоричност. А ние самите мобилизираме ли се също толкова експедитивно, когато гори чуждата черга? Ако например чуем за социална неправда в Румъния или за нов рестриктивен законопроект в Сърбия, или за гонения срещу вярващите в Украйна, проявим ли съпричастност? Ако ОЕЦ разпространи информация за спешна и актуална молитвена нужда, ще откликнем ли с ревност и загриженост? Ще реагираме ли със сезиране на правозащитни организации?
  • И също, готови ли сме да защитаваме правата на онези групи, които са различни от нас? Днес ние излизаме на улиците, скандирайки за свобода на вярата и на словото. Ала ще бъдем ли готови да подкрепим други групи, ако някой посегне на техните права?

 

На 10 декември по инициатива на ООН се отбелязва Международният ден за правата на човека. Поводът е приетата на тази дата през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека.[11] Точно 70 години по-късно властимащите български политици замислят документ с напълно противоположна насоченост. Въпреки че в декларацията на ООН се гарантира свободата на мисълта и вярата, на убежденията и изразяването им, на мирните събрания и сдружения (18-20 чл.), с общия си законопроект ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП безразсъдно посягат именно на тези базисни права.

Редакционната колегия на Зорница се присъеди­нява към призивите от евангелски общности, правозащитни групи и сдружения за мониторинг на религиозните свободи законопроектът да бъде оттеглен още преди 10 декември! 

Вестник Зорница продължава да следи темата.    

 

 

 

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Медийни публикации във връзка
с предложенията за измененията в ЗВ

  • ГЕРБ, БСП и ДПС с общ проект: Пари за вероизповеданията по модела на партиите - според броя вярващи, ClubZ, 05.05.2018 г. (линк)
  • Закон за вероизповеданията „Каракачанов“: молитви само в храма, на български и само с диплома, ClubZ, 07.05.2018 г. (линк)
  • Поправки в Закона за вероизповеданията нарушават Конституцията, Влади Райчинов във Вяра и общество, БНТ, 19.05.2018 г. (линк)
  • Български евангелисти разтревожени за „рестриктивен и дискриминативен закон“ за религиозните малцинства, Влади Райчинов за Evangelical Focus, 28.06.2018 г. (линк) (Protestante Digital, 04.07)
  • Финансирането на вероизповеданията от държавата ще е пагубно за свободата им, п-р Румен Борджиев във Вяра и общество, БНТ, 12.10.2018 г. (линк)
  • Открито писмо на академици срещу промените в Закона за вероизповеданията, Епицентър, 23.10.2018 г. (линк
  • Властта и Църквата стигнаха до консенсус по Закона за вероизповеданията, БНТ, 04.10.2018 г. (линк)
  • Българският премиер среща църковни водачи, обещава по-високи заплати за духовници, IBNA, 04.10.2018 г. (линк)
  • Законът за вероизповеданията – ще има промени на промените, Капитал, 11.10.2018 г. (линк)
  • Главният мюфтия поиска промени в проектозаконите за вероизповеданията, БНТ, 12.10.2018 г. (линк)
  • Нов Закон за вероизповеданията или индулгенция за властта!, СКАТ, Н. Панков, 18.10.2018 г. (линк)
  • Доц. Михаил Иванов: Промените в Закона за вероизповеданията създават цивилизационен разлом, Капитал, 18.10.2018 г. (линк)
  • На фона на остри протести българската държава въвежда ново законодателство за изповеданията, Evangelical Focus, Влади Райчинов, 24.10.2018 г. (линк) (Protestante Digital, 25.10)
  • Защо държавата се меси в живота на изповеданията?, Зорница, Влади Райчинов, 25.10.2018 г. (линк)
  • България: нов законопроект застрашава „малките изповедания“, L'Info Évangélique, 25.10.2018 г. (линк)
  • Капаните в обобщения Закон за вероизповеданията!, СКАТ, Н. Панков, 25.10.2018 г. (линк)
  • Църквата отново не иска промените в Закона за вероизповеданията, 24 новини бг, 27.10.2018 г. (линк)
  • Гостуване на адв. д-р Виктор Костов и п-р Тони Еленков при Бл. Белев, БХТВ, 29.10.2018 г. (линк)
  • Световният евангелски алианс загрижен относно законопроекта, застрашаващ религиозните свободи в България, WorldEA.org, 08.11.2018 г. (линк) (превод в Евангелски вестник)
  • Европейският евангелски алианс призовава за подкрепа към ОЕЦ, EuropeanEA.org, 08.11.2018 г. (линк)
  • Евангелски вярващи от България алармират за религиозен закон, „застрашаващ свободите на църквите“, Evangelical Focus, 09.11.2018 г. (линк) (превод в Protestante Digital)
  • Митинг пред Парламента, Католически новини, 09.11.2018 г. (линк)
  • Евангелски християни критикуват промените в българския Закон за вероизповеданията, Sofia Globe, 09.10.2018 г. (линк)
  • Протест в Русе срещу Закона за вероизповеданията, Дунавмост, 10.11.2018 г. (линк)
  • Утре Бургас ще е част от протеста срещу Законопроекта за вероизповеданията, Darik News, 10.11.2018 г. (линк)
  • Българският парламент въвежда рестрикции за религиозните свободи, Baptist Standard, 10.11.2018 г. (линк) (превод в Евангелски вестник)
  • Обръщение от Световния баптистки алианс към българските власти, WBA, 10.11.2018 г. (линк) (превод в Евангелски вестник)
  • Български християни в поход на свободата с вяра в Божието всемогъщество, Евангелски вестник, 11.11.2018 г. (линк)
  • Мирен протест срещу промени в Закона за вероизповеданията, БНР, 11.11.2018 г. (линк)
  • Протест срещу промените в Закона за вероизповеданията, bTV новините, 11.11.2018 г., (линк)
  • Баптисти протестират срещу религиозни рестрикции в България, Baptist Standard, 11.11.2018 г. (линк)
  • Представители на евангелско-протестантските църкви в Добрич излязоха на протест срещу новия Закон за вероизповеданията, Darik News, 11.11.2018 г. (линк)
  • Протестанти излязоха в центъра на Бургас: Не връщайте комунизма, Burgas Info, 11.11.2018 г. (линк)
  • Над 600 на протест в Бургас: Църквата е Божия собственост, не държавна, Darik News, 11.11.2018 г. (линк)
  • Протестанти: новият Закон за вероизповеданията ще засегне основни демократични права, Добрич онлайн, 11.11.2018 г. (линк) (предварителна info)
  • Протести и молитвени шествия срещу промените в Закона за вероизповеданията, БНТ, 11.11.2018 г. (линк)
  • Протестантски общности: Опитват се да ни маргинализират, 24 часа, 11.11.2018 г., (линк)
  • Протест срещу промените в Закона за вероизповеданията, Novini.bg, 11.11.2018 г. (линк)
  • Църкви излизат на протест срещу проектозаконите за вероизповедания, намират противоречие с Конституцията и с международните актове, Маргиналия, 11.11.2018 г. (линк)
  • Митрополит Киприан: Силна църква означава и силна държава, Standart News, 11.11.2018 г. (линк)
  • Бог е цар – винаги, Rados Blog, 11.11.2018 г. (линк)
  • Миро: Промяната е най-естественото нещо в нашия живот, bTV, 120 минути, 11.11.2018 г. (линк)
  • Албум с кадри от молитвеното шествие на евангелски вярващи, Evangelical Focus, 12.11.2018 г. (линк)
  • Митинг на свободната вяра няколко дни във Варна, Varna24.bg, 12.11.2018 г. (линк)
  • Миряни на протест срещу нов закон за вероизповеданията, TVN Bulgaria, 12.11.2018 г. (линк)
  • Защо католици и протестанти излязоха на шествие в София?, EkipBG.com, Момчил Петров, 12.11.2018 г. (линк)
  • Български евангелисти предупреждават за парламентарен опит за контрол върху религиите, Christian Today, 12.11.2018 г. (линк)
  • Религиозен закон поставя „хиляди в деликатна позиция“, пише Испанският евангелски алианс до посланика на България, Evangelical Focus, 13.11.2018 г. (линк) (превод в Евангелски вестник)
  • Българи на шествие за молитва и протест срещу възможни религиозни рестрикции, Baptist Standard, 13.11.2018 г. (линк)
  • Протестът на протестантите, Война и мир, 13.11.2018 г. (линк)
  • В България може да се затварят църкви, Varldenidag.se, 13.11.2018 г. (линк)
  • Всички религиозни дейности на открито могат да бъдат забранени, Dagen, 14.11.2018 г. (линк)
  • Християнски водачи се опасяват, че измененията в закона може да доведат до затваряне на църкви и семинарии, Christian Post, 14.11.2018 г. (линк)
  • Християни протестираха и се молеха в българските градове, Varldenidag.se, 14.11.2018 г. (линк)
  • Нов закон застрашава свободата на християните в България“, Transform Europe Network, 14.11.2018 г. (линк)
  • Свидетелствата за вярата на нашите братя и сестри преди нас все още са силни в паметта ни, Evangelical Focus, интервю с п-р Румен Борджиев, 15.11.2018 г. (линк) (превод в Евангелски вестник)
  • Как да се борим с тероризма чрез поправки в ЗВ?, СКАТ, интервю с Т. Еленков и В. Костов, 15.11.2018 г. (линк)
  • Евангелските вярващите в България може би избегнаха сериозна заплаха, CBN News, 16.11.2018 г. (линк)
  • България ревизира Законопроекта за вероизповеданията след възражения от верски групи, The Sofia Globe, 16.11.2018 г. (линк)
  • Пари за всички... Смекчават закона за вероизповеданията, Dnes.bg, 16.11.2018 г. (линк)
  • България замисля противоречиви рестрикции върху дейността на църквите, Christianity Today, 16.11.2018 г. (линк)
  • Протест срещу проектозакона за вероизповеданията в столицата, БНТ, 18.11.2018 г. (линк) (вечерна емисия, 18:51 мин.)
  • Протест в София и срещу Закона за вероизповеданията, bTV новините, 18.11.2018 г. (линк)
  • Евангелисти протестират срещу промените в Закона за вероизповеданията, Дневник, 18.11.2018 г. (линк)
  • Свобода за вярата искат протестанти и евангелисти, News.bg, 18.11.2018 г. (линк)
  • Евангелистите готови да стигнат и до ЕСПЧ, News.bg, 18.11.2018 г. (линк)
  • Под булото на заплахите от радикализъм, Евангелски вестник, 18.11.2018 г. (линк)
  • Християни от родна Тракия на митинг за свободата на вярата, Евангелски вестник, 18.11.2018 г. (линк)
  • Русенци се обявиха срещу лицемерието на държавата, Дунав Мост, 18.11.2018 г. (линк)
  • И вярващите на протест – София, Пловдив и Русе срещу Закона за вероизповеданията, Новините ON AIR, 18.11.2018 г. (линк, 9:40 мин.)
  • Протестанти и евангелисти поискаха „Свобода за вярата!“, в. Утро, 18.11.2018 г. (линк)
  • Според новия закон и Христос няма да може да проповядва в България, ClubZ, 19.11.2018 г. (линк)
  • Законът за вероизповеданията, новият законопроект и още нещо, Евангелски вестник, 19.11.2018 г. (линк)
  • Нов протест на вярващи срещу ЗВ, TVN Bulgaria, 18.11.2018 г. (линк)
  • Национален мирен протест и молитва за България ще има и на 25-и, BNR, 19.11.2018 г. (линк)
  • Промените в ЗВ – факти и цифри, Консерваторъ, 19.11.2018 г. (линк)
  • Тоталитарният законопроект за вероизповеданията трябва да бъде оттеглен изцяло – интервю с адв. Л. Авджийски за „Преди всички“, БНР, 20.11.2018 г., 8:45 ч. (линк) (линк2)
  • Поне 3000 души за регистрация на вероизповедание, ClubZ, 20.11.2018 г. (линк)
  • Все още няма вот по закона, ограничаващ религиозните свободи в България, Baptist Standard, 20.11.2018 г. (линк)
  • Ограничава ли България религиозните свободи?, Дойче Веле, 20.11.2018 г. (линк)
  • 3000 членове условие за регистрация на изповедание, Evangelical Focus, 22.11.2018 г. (линк)
  • Пресконференция на Дж. Лонгли и Л. Попов в БТА, БТА, 22.11.2018 г. (линк)
  • И юристи със сериозни забележки към предложения ЗВ, News.bg, 22.11.2018 г. (линк)
  • Драматични дни за свободата на религията в България, Евангелски вестник, 22.11.2018 г. (линк)
  • Ново становище на ОЕЦ към НС, Евангелски вестник, 23.11.2018 г. (линк)

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Официални становища по внесените изменения
в Закона за вероизповеданията

А. Становища, входирани в НС (хронологично)

  • Становище от Главно мюфтийство (23.05.2018 г.) (линк)
  • Становище от ОЕЦ по I и II проект (23.05.2018 г.) (линк)
  • Декларация от ОБЦ и „Свобода за всеки“ по I и II проект (28.05.2018 г.) (линк)
  • Становище на Арменската църква по I проект (07.06.2018 г.) (линк)
  • Становище на Католическата църква по I проект (07.06.2018 г.) (линк)
  • Становище от Светия синод на БПЦ по I и II проект (09.07.2018 г.) (линк)
  • Становище от НСРОБ по I и II проект (10.10.2018 г.) (линк)
  • Становище на ГС „Асоциация общество и ценности“ (15.10.2018 г.) (линк)
  • Становище на Католическата църква по проекта на I четене (18.10.2018 г.) (линк)
  • Становище на Висш мюсюлмански съвет (18.10.2018 г.) (линк)
  • Становище на КТ „Подкрепа“ (08.11.2018 г.) (линк)
  • Анализ на АПГ „Свобода за всеки“ (13.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на „Международни адвокати в България“ (14.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на СЕБЦ (12.05.2018 г.; внесено 14.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на Институт за принципите на правото и 25 НПО (15.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на ХЦ „Вдъхновение“ (19.11.2018 г.) (линк)
  • Декларация на изповедания от Добрич (20.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на Мюсулманско сунитско ханефитско изповедание (21.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на Епископална конференция, Католическа църква (23.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на Мюсюлманско изповедание (23.11.2018 г.) (линк)
  • Становище на ОЕЦ по ЗВ 953-14-10 (23.11.2018 г.) (линк) (линк2

Б. Становища, публикувани в медии или изпратени с писма до институции

  • Становище от ЕМЕЦ по I проект (09.05.2018 г.)
  • Становище и резолюция от Световния методистки съвет (15.07.2018 г.)
  • Обръщение от еп. Иван М. Абрахамс (Световния методистки съвет) до президента на РБ Румен Радев (03.09.2018 г.)
  • Открито писмо на академици срещу промените в ЗВ (23.10.2018 г.) (линк)
  • Резолюция на Европейския методистки съвет (11.09.2018 г.)
  • Обръщение от п-р Пелле Хоммарк (председател на Петдесятно европейско общество, PEF) до министър-председателя на РБ Бойко Борисов (01.11.2018 г.) (превод)
  • Изявление от офиса на Световния евангелски алианс (WEA) и неговия генерален секретар еп. Ефраим Тендеро (06.11.2018 г.)
  • Обръщение от еп. д-р Патрик Щрайф (Обединена методистка църква) до посланика на САЩ в РБ Ерик Рубин (07.11.2018 г.)
  • Обръщение от п-р Илайджа Браун (Световен баптистки алианс, BWA) и п-р Антъни Пек (Европейска баптистка федерация, ЕБФ) до министър-председателя на РБ Бойко Борисов (08.11.2018 г.) с копие до президента на РБ Румен Радев, президента на САЩ Доналд Тръмп, посланик Ерик Рубин, президент Жан-Клод Юнкер. Впоследствие на 15.11.2018 г. писмото бе изпратено същи така до председателя на НС Цвета Караянчева, до директора на ДВ Емил Велинов, до председателя на КВПЧ Красимир Велчев.
  • Обръщение от Томас Бухер (генерален секретар на Европейския евангелски алианс, ЕЕА), изпратено на 08.11.2018 г. до министър-председателя на РБ Бойко Борисов, до президента на РБ Румен Радев, до председателя на НС Цвета Караянчева, до директора на ДВ Емил Велинов, до председателя на КВПЧ Красимир Велчев, до посланика на САЩ в РБ Ерик Рубин.
  • Писмо от Джулия Доксат-Пърсър (координатор за религиозните свободи към ЕЕА) до останалите евангелски алианси в Европа с призив за засилена дипломатическа подкрепа към каузата на ОЕЦ (08.11.2018 г.).
  • Обръщение от протопрезвитер Хейки Хутунен (генерален секретар на Конференцията на европейските църкви, СЕС) до премиера на РБ Бойко Борисов (13.11.2018 г.)
  • Панел от експерти по свобода на религията и вярата изпрати официална нота до българските власти. Те са орган на Офиса за демократични институции и човешки права към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), след като получиха писма от Кристър Деландер (посланик за религиозните свободи към ЕБФ) и Димитрина Опренова (вицепрезидент на Световния баптистки алианс).
  • На 15.11.2018 г. генералният секретар на Германския баптистки съюз Кристоф Щиба изпрати писмо с остри възражения срещу проектозакона, адресирано до българските институции, до посланика на България в Германия и до немския канцлер Ангела Меркел.
  • На 15.11.2018 г. Джери Партридж от Transform Europe Network, адресирано до членове на Европейския парламент с призив да пишат до българските власти. 
  • На 15.11.2018 г. норвежките правозащитни организации Stefanus Alliance и Норвежкият хелзинкски комитет изпратиха протестна нота до министър-председателя Борисов.
  • По-късно същия ден Американската комисия по международни религиозни свободи (USCIRF) в свой туит сподели обръщение на СБА до българския премиер и изрази „загриженост за предстоящото гласуване на закон в България, който би ограничил религиозните свободи“.
  • Две писма от Виорел Юга (като председател на Румънския евангелски алианс и като председател на Румънския баптистки съюз) до председателя на НС, премиера на РБ и българския посланик Тодор Чуров (16.11.2018 г.) 
 

 

 

 

[1] bg.wikipedia.org/wiki/Сердикийски_едикт

[2] parliament.bg/bills/44/854-01-34.pdf

[3] parliament.bg/bills/44/854-01-35.pdf

[4] parliament.bg/bills/44/853-14-10.pdf

[10] Становището на Светия синод на БПЦ-БП е публикувано в две части на следните адреси: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=273275, както и http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=273287