Светски пипала влизат в светите дела

Озвучителни системи, служебни удостоверения, бюджетни субсидии, длъжностни регистри и национални трикольори – до такива неща се сведоха промените в Закона за вероизповеданията (ЗВ) в сила от 1 януари. Под съпровода на евангелски песни и молитви от жълтите павета и екзорсистки танци и напеви в кулоарите на парламента народните представители гласуваха тлъст коледен бонус за синода и мюфтийството, задължавайки религиозните общности да имат пред сградите си знаме, но не и тонколони. Всичко това можеше да звучи  комично, ако не беше злокобно. 


Национален протест, 25.11.2018 г.
(снимка: Лъчезар Христов)

За евангелските вярващи в България 2018 г. премина под сянката на надвиснала заплаха за сериозно ограничаване на свободата на вярата. През есента почти всички партии в Народното събрание приеха на първо четене редица рестриктивни и зле обмислени идеи за изменения в Закона за вероизповеданията.

Отначало законопроектите бяха два, а впоследствие през октомври бяха изкуствено слети в един. Основни вдъхновители на проектите бяха две лобита в ДПС и ОП. Независимо от политическото си противопоставяне управляващи и опозиция се подредиха в нови съюзи, като ГЕРБ и БСП подкрепиха измененията на ДПС, а националистическата коалиция обидено, но „люто“ продължи да воюва за своите поправки.

След обединяването на законопроектите на сцената се очертаха няколко личности, които придвижваха поправките. Въпреки че формално общият законопроект бе внесен от Цветанов и Карадайъ, зад тях основните вдъхновители на новите клаузи бяха Йордан Цонев (ДПС), Павел Шопов (Атака) и Искрен Веселинов (ВМРО). Като председател на ресорната комисия Красимир Велчев (ГЕРБ) се оказа в ролята да лавира между: интересите на двете лобита в парламента; протестите на евангелските християни и у нас, и от чужбина; правозащитния натиск от европейски и американски институции; и ангажимента на премиера да подсигури свещеници и имами чрез държавния бюджет.

Никакво изявление не се чу от председателя на подчинената на Министерски съвет Дирекция „Вероизповедания“ (ДВ) Емил Велинов, въпреки че според замисляните промени ведомството му се очертаваше да бъде натоварено с внушителен обем работа (да филтрира всяко чуждестранно дарение; да одобрява дейността на чужденци служители; да преценява заплахите срещу националната сигурност), и то без абсолютно никакви разписани правила, процедури или компетенции за това.

В крайна сметка призраците на тоталитарния контрол сякаш донякъде се разсеяха. На последната си пленарна сесия за годината депутатите невъзмутимо гласуваха отпадане на десетки алинеи, поставили под заплаха основни човешки свободи като правото на слово, на изповед и на сдружаване. Само два месеца след приемането на прокобните рестрикции целият парламент се завъртя на 180 градуса и на второ четене задраска всичко, срещу което възразяваха протестанти и правозащитници.

На какво се дължеше тази драматична промяна във волята на законодателя? Какво я предизвика? Наистина ли депутатите осъзнаха опасността от подготвяните решения? Или бяха принудени от задграничния натиск и неукротимите протести на верските общности?


Евангелски християни на протест в Добрич: 11.11.2018 г.
(снимка: Николай Марков)

Как се стигна дотук?

Недодяланият опит за законотворческа инициатива провокира безпрецедентен гневен отклик у всички изповедания. Едва ли някога срещу проектозакон е имало подобна буря от възражения, от толкова много и различни заинтересовани страни! Едва ли по дадена тема в Народното събрание са се получавали такъв огромен обем внесени становища – от Светия синод, през мюсюлманското изповедание, Обединени евангелски църкви, Католическата църква, правозащитни сдружения, та чак до Диамантния път на будизма. Повече от тридесет становища с общ обем над 220 страници бяха публикувани на уебсайта на парламента!

Паралелно с това евангелските християни в България съумяха да генерират натиск по още няколко линии. Статия след статия излизаха в редица медии у нас и на Запад, слагайки пръст в раната, дефинирайки основните заплахи срещу религиозните свободи и изяснявайки ситуацията за четящата общественост.

От друга страна, почти всички глобални и европейски деноминационни семейства реагираха с остра кореспонденция, като осъждаха замисляните изменения. Евангелската църква по цял свят бе подбудена да се моли за България, да пише декларации и протестни ноти до българските посланици, до президент, премиер, парламентарен председател, омбудсман, председатели на ресорната комисия в НС и на дирекцията на МС. Писма се получаваха от Световния евангелски алианс, от Европейския евангелски алианс, от Конференцията на европейските църкви (КЕЦ), от глобалните организации на методисти, баптисти, петдесятни.

Успоредно с това бяха задвижени дипломатически връзки, които оказваха натиск на политическо равнище. Родните дипломати се видяха в небрано лозе, принудени да дават обяснения по темата. Въпросът с България и нейния злополучен проектозакон влезе в дневния ред на религиозни панели към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на комисии към Съвета на Европа, на семинар в Европейския парламент. Официална нота до институциите у нас бе изпратена от Движението на европейските християни политици. Особено неприятна ще да е била изненадата на Цветан Цветанов, когато при посещението му в САЩ за траурната церемония след кончината на Джордж У. Буш внезапно са го притиснали в ъгъла с въпроси за тревожните текстове в Закона за вероизповеданията!

Наред с политическото недоумение на Запада нашите законотворци се сблъскаха и с редица остри реакции от правозащитни групи. От Норвежкия хелзинкски комитет, през Комисията за свобода на вярата към Световния баптистки алианс, Американската комисия по международни религиозни свободи, Комисията „Църкви и общество“ към КЕЦ, до сезирането на Венецианската комисия – юристи от цял свят реагираха остро и недвусмислено срещу новите текстове.


Евангелски протест пред сградата на Европейския 
парламент: 19.11.2018 г. (снимка: авторът)

През цялото време месец и половина евангелски вярващи в България излизаха по улиците на Силистра, Добрич, Свищов, Бургас, Пловдив, Русе, София. Със своите митинги, становища, шествия, молитви, подписки и открити писма до медии и общини те неотклонно отстояваха свободата на вярата, на словото, на сдружаването. Понякога под дъжд, друг път в снежна вихрушка, те не се смущаваха нито от калта, нито от ветровете, нито от студа. Въпреки че медиите отначало ги игнорираха, а обществото бъркаше мирните им шествия с протестите срещу цените на горивата, със своето постоянство евангелско-протестантската общност устоя и достойно защити своята теза.

Така след две неформални срещи с представители на изповеданията (от които не се видя нищо черно на бяло) Красимир Велчев бе притиснат да поеме ангажимент неговата комисия да предложи отпадане на рестрикциите. Липсата на протоколи от тези срещи позволи на Йордан Цонев и Цветан Цветанов неколкократно да хвърлят прах в очите на обществеността, че „са се разбрали с вероизповеданията“, докато в действителност зловещите алинеи продължаваха да фигурират в официалните документи на Народното събрание.

 

Кулминацията

През най-краткия ден за годината, с мисъл за предстоящите Рождествени празници, народните представители скорострелно отвориха законопроекта за второ четене. Целта на това бързане беше законът да влезе в сила от 1 януари, за да може да се реши казусът с държавното финансиране на големите религии. Така в припряността си депутатите нарушиха изискването за 48 часа срок между разглеждането на закона в комисия и в пленарна зала (гледането започна още на 20 декември следобед). Освен това никакво предизвестие не беше изпратено до заинтересованите страни (също както впрочем никое вероизповедание не беше потърсено за консултация и преди месец май, когато законопроектите се подготвяха).

На последно за годината заседание (21.12) една по една спорните алинеи започнаха да се зачеркват. Така пред очите на цялото общество само в рамките на два месеца и половина депутатите приеха и отхвърлиха огромна част от този недообмислен и негоден пакет от мерки. Без никакво чувство за законотворчески морал показалците им натискаха първо зелените бутони (през октомври), а после червените бутони (през декември) за едни и същи текстове! Шест от седемте парламентарно представени партии – и управляващи, и опозиция – направиха пълно кръгом върху едни и същи алинеи.

Хаотичното поведение на политиците будеше опасения, че през цялото време всъщност е имало друга договорка. В крайна сметка тя пролича от текстовете, които въпреки всичко бяха прокарани на второ четене и скоропостижно включени в извънреден брой на Държавен вестник.

Явно е ставало дума за пари. За милиони.

Какво отпадна от внесените изменения

  • Отпадна изискването за минимален брой членове за регистрация. В различни версии на проекта фигурираха ту 300, ту 3000 души праг.
  • Отпадна забраната малки изповедания да обучават свои кадри. А замисълът бе всички под 1% да не могат нито да отварят духовни училища, нито да издават дипломи, а международните религиозни сертификати да не се признават у нас.
  • Отпадна филтрирането на международни дарения. В проектозакона на ДПС се допускаха дарения само за социална дейност и сгради, и то едва след предварително позволение от Дирекция „Вероизповедания“ (ДВ).
  • Отпадна забраната за богослужения извън предназначени за целта здания. По план никакви служби не се допускаха извън молитвени домове.
  • Отпадна забраната чужденци да извършват богослужебна дейност. Замисляше се разрешителен режим с писмено съгласие на ДВ, и то само под съпровод на българи свещенослужители.
  • Отпадна ограничението за разпространяване на литература и идеи. Според проекта на ОП се забраняваха проповеди, които биха противопо­ставили граждани на религиозна основа.
  • Отпадна задължителната регистрация на църковни сгради. По първоначалния замисъл това не бе по избор. Сега вписването на сгради в общ регистър е по желание на изповеданието, и то с цел данъчни облекчения.
  • Отпаднаха ангажиментите на ДВ да следи за прояви на религиозен фундаментализъм и терористични заплахи.

 

Какво остана в новия Закон за вероизповеданията

Въпреки че с гласуването на 21 декември народните представители направиха рязък завой, все пак в закона останаха подводни камъни. Може да се предположи, че именно те са и основните мотиви за недодяланото законотворчество.

Играта за големите пари

Според новите формулировки се предвижда държавна субсидия от милиони левове, изчислявани на база самоопределил се последовател. За целта бе изкован обемният чл. 28, където в деветнайсет алинеи се описва изчислението и разпределението на ежегодно финансиране за двете големи религии по аналогия с партиите. Субсидията ще е предназначена съответно или за „текущи разходи“ (заплати, образователни дейности и гробищни паркове, ал. 8) на четири транша; или за „капиталови разходи“ (строителство и ремонти, ал. 10) по специални сметки.

Държавата също така ще покрива издръжката на духовни училища от системата на предучилищното и училищното образование (ал. 17) с опция вероизповеданието да поема съфинансиране (ал. 18). Не става ясно дали тази издръжка е отделна от субсидиите или е част от тях.

Според първите три алинеи на чл. 28 базата за ежегодната субсидия ще се пресмята по 10 лева на самоопределило се лице. Справка в сайта на НСИ  показва, че на националното преброяване от 2011 г. като православни са се заявили около 4,4 млн. българи, а като мюсюлмани сунити около 550 хиляди. Това означава, че за двете големи религии държавният бюджет ще може да предвижда годишно сумарно 50 милиона лева.

В кулоарите на парламента депутатът Искрен Веселинов изпусна изречение, с което издаде предназначението на тези субсидии. „Даваме им милиони, за да не вземат пари от Турция – натърти пред медиите той, докато групата на ОП напускаше сърдито заседанието. – На кого ще бъдат лоялни тези хора?“  Очевидно за политиците даването на финанси е свързано с  обратна лоялност и упражняване на държавен контрол.

Историята ще покаже какви политически ангажименти и морални компромиси ще допускат Светият синод и Главното мюфтийство оттук насетне срещу това солидно финансиране.

Случайно или не, през януари патриарх Неофит се срещна с председателя на Сметната палата (16.1), сетне финансовият министър Горанов посети заседание на Светия синод (24.1) , а седмица по-късно премиерът (30.1)  шумно отпусна 5 млн. лева за заплати на свещеници (макар че по чл. 9 първият транш трябваше да е през април). Ако резкият завой на БПЦ от Москва към Киев може да се смята за някакъв белег, явно играта с влияние вече е в ход.

Важните и маловажните

Според чл. 10 на закона Българската православна църква е изведена пред скоби и над всички останали вероизповедания. Нейното име се споменава общо 12 пъти в ЗВ, като по този начин ѝ се вменяват особени привилегии и значимост. Нито едно друго изповедание не е толкова важно, че да фигурира поименно.

В измененията остана и разделянето на малки и големи религии. Според чл. 28, ал. 2 всички вероизповедания в България се разделят на две – под или над единия процент от самоопределилите се лица. Отново липсва аргументация за това деление. Едни са значими, а други – незначителни. Това е видима форма на религиозна дискриминация и е срамно, че страна членка на ЕС може с лека ръка да допуска подобни текстове в законодателството си!

Иначе инстинктът на държавната власт да индексира всичко възможно се изразява и в няколко вида регистри: на вероизповеданията (в Софийски градски съд и ДВ); на местните им поделения (в общините, в окръжния съд и в ДВ); на богослужебните сгради (в ДВ) и регистър на духовните служители (в ДВ).

Регистър за изповеданията

Както и досега, регистър на вероизповеданията се води в СГС, а местните им поделения се вписват в общините. Тук няма нововъведения.

В изцяло нов член под номер 20а законът урежда прекратяването на регистрация на вероизповедание като юридическо лице. До подобно развитие може да доведат четири хипотези (по воля на изповеданието; при заплаха за „националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица“ според чл. 7; при системно нарушаване на ЗВ; при нарушаване на Конституцията на Република България).

Макар и на пръв поглед такъв текст да е естествен и необходим в един закон, всяка църква би било добре да се обърне към юристи за конкретни препоръки и тълкувания: какви действия могат да доведат до процедура за отнемане на регистрация; в какво би се изразявало „системното нарушаване“ на ЗВ; и дали производство срещу нарушение на някоя местна църква би могло да застраши цялата деноминация.

Регистър на сградите 

Нови алинеи към чл. 12 ще регулират вписването на „молитвени домове, храмове или манастири“ в общ публичен регистър. Той се отнася само за собствени на деноминацията недвижими имоти, но не и за помещения под наем.

Вписването е доброволно, а целта на регистъра са данъчните облекчения за този вид здания. Не се предвиждат санкции при отказ за вписване, но тогава съответната сграда не може да разчита на отстъпки за такса битови отпадъци.

Видовете сгради за „публични религиозни обреди и служби“ (ал. 1) са дефинирани в друг закон – този за местните данъци и такси. Именно там се уточняват и техническите термини, с които държавата ще възприема религиозните здания: „молитвени домове“, „храмове“ и „манастири“. Всяка година информация за тях ще се предоставя на ДВ до месец февруари (с изключение на 2019 г., когато срокът е удължен).

Законът не ограничава мястото на богослуженията. Обреди и служби може да се извършват „в собствена или в наета“ сграда или „извън молитвените домове“. Нов детайл тук е чл. 12, ал. 4, според която ползването на технически средства за усилване на звука се ограничава само вътре в помещенията. Въпрос на юридическа консултация би бил как тази алинея касае наети зали или младежки лагери.

Допълнителна разпоредба по отношение на църковните сгради бе вписана и в Закона за националното знаме. В чл. 16 там е добавено изречение, че оттук насетне българският флаг следва да се поставя „на сградите на вероизповеданията или пред тях“.

Регистри за духовните служители

Основна преработка има чл. 29 за правоотношенията на деноминациите с техните свещенослужители (т.е. ръкоположени) и служители. Тук има няколко нови формулировки. Законът допуска и българи, и чужденци да служат като духовни работници в изповеданието (ал. 2), стига да са вписани в съответния деноминационен регистър (ал. 3) и да имат документ за легитимиране (ал. 4). Ако чужденец не е служител на българско изповедание, за дейността му ще трябва да се подава уведомление до ДВ (ал. 5).

В тази сфера останаха неясноти. Каква информация трябва да има удостоверението за служител, за да е легитимно? Възможно ли е ал. 5 да се тълкува обобщено за всички чужденци (и гостуващи, и деноминационни работници)? Ако дадено българско изповедание е местно поделение на по-голяма европейска структура, тогава гостуващият чужденец чий служител ще бъде – български или европейски?

От особена важност ще е българските вероизповедания да се обърнат към правни експерти с тези въпроси и ако законът допуска неясноти, да настояват за допълнителни изменения и уточнения. Важно е също така всяка деноминация да огледа собствения си устав за тези детайли. Например как е дефинирано там понятието „богослужение“? От отговора на този въпрос би зависело какви уведомления ще се натовари да подава към ДВ съюзният офис.

Защита от кредитори

Друга добавка в чл. 22 на закона защитава църковни сгради и богослужебно имущество срещу принудително изпълнение. Според поправката, когато кредитор търси удовлетворяване на вземания, той няма да има права върху нищо от „вещите, свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди“. Отново, добре е църквите да потърсят правна консултация кои видове имущество (библии, песнарки, техника и пр.) може да се смятат за защитени по тази алинея.

Ролята на Дирекцията

Осезаемо допълнение в закона е разширяването на правомощията на Дирекция „Вероизповедания“. В чл. 35 се предвиждат цели девет области на отговорност – от координация, през експертни становища, допускане на чужденци служители, проверка на жалби и сигнали за нарушени религиозни права и за незаконна религиозна дейност, до ежегодно разпределение на държавната субсидия.

Тази дирекция е основният орган на изпълнителната власт, занимаващ се с контрол за спазването на Закона за вероизповеданията. Дали от гледна точка на малките изповедания занапред тя ще бъде закрилник и подкрепа или ще се превърне в инструмент за държавен натиск, предстои да се види. Важно е всеки деноминационен офис да поддържа близка комуникация с нейния директор Емил Велинов (02/940-20-60, e.velinov@government.bg).


П-р Теодор Опренов води молитва при седмия евангелски протест: 16.12.2018 г.
(снимка: авторът)

„Ново двайсет“ от тандема Цветанов-Карадайъ

Месец след спорните промени внезапно гръмна новина за нова инициатива на вносителите Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. На 31 януари двамата депозираха нови изменения.

Този път законопроектът е доста по-кратък и се мотивира с прецизиране на разпоредби в четири области: (а) субсидията за задграничните епархии на БПЦ; (б) обвързване на месечните заплати на свещениците с тези на учителите; (в) синхронизиране със Закона за държавния бюджет; (г) амнистия за публични задължения.

Председателите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС внесоха новия законопроект за изменения на ЗВ само ден след като правителството отпусна извънредни пет милиона лева на БПЦ. С новите добавки се въвеждат три неща.

Първо, обявява се еднократна амнистия за данъчни задължения към 31 декември 2018 г. – в т.ч. на главници, лихви и разходи по тях. Единственият мотив за това опрощаване гласи: „изпълнение на целите на финансирането чрез целева субсидия за текущи разходи“. Тази мъглява формулировка изглежда цели да приспи вниманието. Според телевизионния водещ Николай Панков към 2018 г. Главно мюфтийство дължи на бюджета около 12 млн. лева. Явно тези милиони не са необходими на държавата, след като финансовият министър направи опит да ги опрости още през декември, с предишните изменения в закона. Тогава амнистията падна, но сега ГЕРБ и ДПС я връщат на дневен ред.

Второ, изплащането на възнаграждения за свещеници и имами се изважда пред скоби, т.е. преди разпределянето на ежегодната субсидия. С други думи, освен онези 50 млн. лева субсидии за Синода и Мюфтийството сега отделно от това се добавят и заплатите за свещеници и имами, при това автоматично приравнени с учителските възнаграждения. Щедростта на държавата няма край. Макар управлението ѝ да е по конституция светско, бюджетът невъзмутимо се натоварва със заплати на религиозни служители! И това – без никакъв обществен дебат  и без никакви скрупули, че светата служба става зависима от светската власт.

Трето, според новите изменения в закона поименно се споменава не само БПЦ-БП, а и Главно мюфтийство. Докато изтрезнява от новогодишните празници, обществото се озова с две традиционни религии, изведени пред скоби. Вписването на конкретни религии в закона е тежък морален и дискриминационен проблем.

Четвърто, отпада изискването за първични счетоводни документи при отчитане на субсидиите. На православните и мюсюлманските общини ежегодно държавата ще подарява милиони, но без никакви фактури и конкретна отчетност. Това влиза в конфликт с понятието „субсидия“ (средства, които се изплащат целево, по определени проекти). Сега просто ще се дават пари, без никаква отговорност и обяснения за какво се харчат. В каква държава живеем?!  


Евангелски вярващ на молитвено шествие край храма „Ал. Невски“: 25.11.2018 г.
(снимка: Лъчезар Христов)

Отмина ли заплахата за свободата на вярата?

Измененията в Закона за вероизповеданията са в действие вече втори месец. Мнозина си задават въпроса какво може да се очаква оттук насетне. Допускат ли новите алинеи възможност държавата да упражнява неправомерен контрол върху религиозните институции?

Опарени от сблъсъка с перфидната неотстъпчивост и законотворческото високомерие, евангелските вярващи споделят усещане за тревога и смътни опасения, че облаците тепърва ще се сгъстяват. Точно 70 години след пастирските присъди (на 8 март 1949 г. съдия Унджиев от СОС осъжда на строг тъмничен затвор 15 евангелски пастири) съвременните евангелски водачи са скептични относно добронамереността на държавната власт. В новия закон има най-малко десет области, които предизвикват сериозни тревоги.

I. Религиозна дискриминация

Религиозната дискриминация вече е облечена в закон. Прилагането на партийна логика за извеждане на големи религиозни институции в доминираща позиция е цинично. Щом България е светска държава, тогава фаворитизирането на едни общности и неглижирането на други на верски признак е безочливо и противоконституционно. Така властта се изкушава от тоталитарни инстинкти, а финансираните от нея религиозни институции стават подведомствени и зависими.

II. Светска държава плаща религиозни субсидии?!

Огромните суми за ежегодни субсидии са проблем не само за самите изповедания, а и за обществото като цяло. Ако държавата иска да изплаща средства на верски общности, нека да ги събира от последователите им. Така е справедливо. Така парите на вярващия ще отиват за издръжка на собственото му изповедание. А атеистът няма да е принуден да плаща за заплати на духовници. Към момента обаче светският бюджет ще заделя между петнайсет и петдесет милиона годишно за две големи религии.

Отделно от това държавата поема финансирането на духовните училища, а с последната промяна (ако бъде приета) заплатите на свещеници и имами се приравняват с учителските отново за сметка на данъкоплатеца, отделно от субсидиите. Към абсурдната данъчна амнистия дори не искам да се връщам. Защо обществото мълчи?

III. Проблемът с преброяването 

Използването на доброволно преброяване за горните цели, и то със задна дата, е необосновано. През 2011 г. никой не е предупреждавал българите, че самоопределението им по вероизповеден признак ще служи за преодоляване на еднопроцентова бариера или за достъп до държавни субсидии. Такава законотворческа логика няма място в българското право. 

IV. Вменена подозрителност към чужденеца 

Създава се тромава процедура за уведомяване за всяко богослужебно действие на гостуващ чужденец. Тук има подводни камъни. Неясните понятия „богослужение“ или „служител“ позволяват превратно тълкуване. Какви действия реално може да изпълнява чужденецът (молитва, песен, проповед, прочит) без риск да бъде подведен под отговорност? Не е ли шовинизъм и дискриминация да се внушава, че „чужденецът“ е опасен за обществото?

И каква точно ще е ползата за националната сигурност от струпването на тази информация в архивите на ДВ, след като тайните служби така или иначе следят за противозаконни дейности?

V. Неяснота относно постоянно пребиваващи мисионери 

Законът разделя чуждестранните служители на две групи: такива, които са част от българско вероизповедание (и имат виза за постоянно пребиваване); и такива, които са част от чуждо изповедание (и са у нас за кратък период). Първите ще се включват в регистри със служители на българската институция, докато за вторите ще се подават уведомления.

Тук обаче има заложени проблеми. Например мисионерът може да има своя регистрирана в чужбина НПО, но да е придобил виза в партньорство с българско вероизповедание. Технически той не е част от българска институция и е безумен административният натиск да бъде включван в наши регистри. Макар да е придобил визата си с покана от българска църква, реално той не е неин служител и не би следвало да се води подведомствен наред с нейните служители.

VI. Личните данни на служителите 

Защо изобщо ДВ получава досег до регистрите на служителите? По GDPR такъв вид списъци следва да се съхраняват с гарантирана защита. Каква е целесъобразността чиновници от дирекцията да получат достъп до тези лични данни (чл. 29, ал. 3)? При какво стечение на обстоятелствата могат да го поискат? С какви компетенции? И за какво им е тази информация?

VII. Задължителните удостоверения 

Законодателят иска изповеданията да издават удостоверения на всеки свой „свещенослужител“, за да се легитимира като „представител“. Смисълът на подобен документ е да защитава общността от самозванци и от злоупотреби с името ѝ. Това звучи логично. Не следва ли обаче самото вероизповедание да решава на кои лица да издава акредитация да го представляват? Защо това е вписано като задължение, а не като право? Представите за религиозен авторитет са най-различни и невинаги са съпроводени с духовна титла (проповедници, презвитери, стареи, дякони, мисионери, библейски работници, младежки ръководители, хвалебни водачи, хористи). Липсват всякакви критерии за тежестта и съдържанието на подобно удостоверение.

VIII. Смесване на националното с религиозното 

Издигането на националното знаме пред религиозни институции на пръв поглед е симпатична идея. Това решение обаче е стъпка към взаимната зависимост между етническото и верското чувство. Преплитането на тези два толкова съкровени инстинкта вече крие опасност.

Обичта към татковината и обичта към Бога са съвсем различни видове лоялност. Вярата трябва да е изначално независима от националната принадлежност (каквото и вероизповедание да се смята за „традиционно“). Тази недомислица трябва да се подложи на неемоционален дебат!

IX. Озвучаването на служби на открито 

В закона се съдържа неяснота за използването на устройства за усилване на звука извън богослужебната сграда. В чл. 12, ал. 4 е записано, че с изключение на обществени прояви (когато се подава уведомление към местна власт) озвучителни системи не може да се ползват за публична дейност „извън молитвените домове“.

След като обаче понятието „молитвен дом“ вече е дефинирано в други закони, означава ли тази формулировка, че тонколони не може да се използват в наети помещения? Ако църквата използва зала под наем за неделни служби (а това е така при стотици общности), тогава дали буквоядският прочит на тази алинея няма да даде основания на властите да се намесват?

X. Безсмислени административни упражнения 

Защо данните за молитвените домове трябва да се представят ежегодно? Веднъж вписана в регистъра, църковната сграда как ще се променя, че всеки февруари да се повтаря същото административно вписване? При наличие на публичен електронен кадастър кому е нужно вероизповеданията да бъдат натоварвани с ненужни чиновнически ангажименти?

И още, щом като сградният регистър е замислен да служи за изчисляването на такса битови отпадъци, защо е поставен в Закона за вероизповеданията? Този въпрос вече е уреден в Закона за местните данъци и такси (чл. 24 и 71а).


Протест на евангелски вярващи в Бургас: 11.11.2018 г.
(снимка: Валентин Георгиев)

Очевидно е, че в изменения закон има немалко проблеми. Светски пипала се прокрадват в светите дела. В такива времена Църквата трябва да е особено будна и бдителна.

Има обаче и поводи за благодарност. Видяхме как се мобилизира духовната сила на църквите. Затвърди се доверието между пастирите, упражни се рефлексът ни за правда. Активизира се журналистическият и юридическият ни капацитет.

Възпротивихме се на тоталитарния инстинкт на властта. Усетихме подкрепата на международния ни гръбнак от християнски църкви. Изпъкнахме в общественото внимание като трета вероизповедна общност. Раздадохме библии на депутатите. Влязохме в 2019 г. с подновени сили и будно сърце.

Църквата е стълб и подпорка на истината. С вяра в тези думи екипът на в. Зорница ще продължи и занапред да следи темата, да задава трудни въпроси и да празнува Божията вярност.    ◙