Защо държавата се меси в живота на изповеданията?

На 11.10.2018 г. Народното събрание прие на първо четене предложени изменения в Закона за веро­изповеданията (ЗВ). По-рано тази година бяха изготвени два отделни проекта за ремонт на основния закон, уреждащ религиозния живот у нас. Първият бе внесен на 4 май от народни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС, а вторият бе обявен от Обединени патриоти (ОП) на 9 май 2018 г. 
Двата законопроекта предизвикаха ураган от реакции у всички религиозни общности в страната, включително Българската патриаршия, мю­сюл­манското изповедание, евангелските църкви, арменската общност, еврейската общност и като­ли­ческата църква. Буквално нито едно изпове­да­ние не изрази съгласие с предложените промени. Възражения бяха публикувани от някои протестантски деноминации (ЕМЕЦ, СЕБЦ), от Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), от Националния съвет на рели­гиозните общности в България (НСРОБ), както и от редица правозащитни сдружения и организации от гражданския сектор. 
С обновленията в ЗВ държавата въвежда строги ограничения по отношение на международните дарения за религиозни цели и се поставя в позиция да контролира обучението и дейността на църковните служители. Така се създават предпоставки за политическо и икономическо влияние. 
В какво се състоят основните проблеми на предложените изменения? Обобщаваме десет облас­ти, по които различни изповедания, граждански сдружения и правозащитни организации изразиха категорично несъгласие. 

I. По-малките религии се смятат за незначителни? 
Първият законопроект, изготвен от трите най-големи политически партии, третира вероизповеданията като политически субекти. Документът настоява да се измерва тежестта на деноминациите според последното националното преброяване, проведено през 2011 г. В три различни текста (чл. 21:4; чл. 33:1,5) се поставят специални привилегии за изповедания над 1% от населението. 
Без никаква мотивация се въвежда еднопроцентов праг за диференциране между големи и малки религии. Поставянето на граница от какъвто и да е процент за измерване на представителност е проява на религиозна дискриминация. Създават се предпоставки за неравнопоставеност и се вклинява конфронтация между религиозните общности. 
Не е за пренебрегване и фактът, че нито един от двата законопроекта не беше сведен до знанието на заинтересованите страни. Нито едно вероизповедание не бе потърсено за консултация относно подготвяния ограничителен режим. 

II. Горещ картоф с изчислението на прословутия 1% 
Първият законопроект залага на политически прийом за измерване на размера на вероизпове­данията. Взема се за модел финансирането на поли­тически­те партии, като процентите се изчисля­ват според дадените отговори при преброяването от 2011 г. (76% православни; 10% мюсюлмани; 1,1% протестан­ти; 0,8% католици от самоопределилите се), но сетне се прехвърлят върху всички преброени. НСИ отчита, че делът на неотговорилите на въпроса за религиозното самоопределение е 21,8%. Отделно 4,7% са обявили, че нямат вероизповедание, а още 7,1% не се определят религиозно. 
Остава неясно как се изчислява въпросният един процент. Според чл. 33:1,5 от новия законопроект изчисляването ще е „на база последното преброя­ване“, докато според чл. 21:4 този един процент се пресмята „на база на самоопределението от последното преброяване“. Единия път сякаш се смята процент от цялото население (включително и неотговорилите), а при втория се смята процент от отговорилите. Не се уточнява дали последните 4,7% и 7,1% се приспадат от сметката. 
Кашата с това изчисляване има риск да се прехвърли като горещ картоф в ръцете на чиновниците от Дирекция по вероизповеданията. Така се залага бомба, която би могла да провокира боричкане за проценти между отделните изповедания. И всичко това – с неясна и неопределена обосновка. 
И не на последно място, през 2011 г. въобще не бе обявено, че преброяването ще служи за целите на такъв закон. То беше с доброволен и незадължителен характер. Включването на информация, че ще се използва за преодоляване на някакъв праг, със сигурност би изкривило резултатите. 

III. По-малките религии: заплаха за националната сигурност? 
Двата законотворчески проекта индиректно внушават, че малките религиозни групи представляват заплаха за националната сигурност. В мотиви­те към първия законопроект се говори за „преси­чане на действията на лица или организации, на­сочени против националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морал“! 
Законопроектът на ОП от своя страна настоява български граждани да могат да извършват богослужебна дейност едва след завършване на образование в България или когато чуждестран­ната им диплома бъде призната от български ВУЗ. По какъв начин обаче Дирекция по вероизповеданията би имала компетенции да одобрява дипломи на завършили в чужбина студенти? Въз основа на какви критерии ще става това? С какъв експертен ресурс и образователен ценз ще трябва да е снабдена тя, за да се произнася по такива въпроси? 
Струва си да напомним на уважаемите законо­творци как незначителният процент евангелис­ти са допринасяли за благото на нашия народ. Сред тях са хора, които през XIX век превеждат Библията на съвременен български език съвместно с православни свещеници и български възрож­денци. Тази пренебрежимо малка шепа протестан­ти са съдействали за изготвянето на езикова норма измежду разнообразните български диалекти; за публикуването и разпространяването на новобългарска просвета и книжнина; за борбите за православна независимост; за разгласяването на ужасите около Априлското въстание; за защитата на българите из Беломорието и Македония. 
Имаме ли право днес с лека ръка да зачеркнем протестантско-евангелската общност, със­тав­ля­­ва­ща третото по размер изповедание у нас? Изоли­рането им от партньорски организации в между­народната общност е крайно нелепа идея. Вменя­ването на вина като „заплаха за национална­та сигурност“ напомня за едни други времена, когато будните и различните бяха заклеймявани като „врагове на народа“. В навечерието на 70-годишнината от Пастирските процеси да очакваме ли нова вълна на демонизиране и репресивно преследване на евангелските християни? 

IV. Защо религиозен закон срещу тероризма? 
Декларираното намерение на депутатите е обновеният закон да премахне възможностите за радикализация на религиозна основа. Въпреки че България разполага с достатъчно инструменти срещу предизвикателствата на глобалния тероризъм, три големи политически партии с напълно различна политическа програма сега решават да се борят с него тъкмо чрез религиозен закон! 
Неясно остава как точно тероризмът ще се ограничава чрез бюрократично стесняване на духовните практики на законни изповедания. За преси­чането на престъпна дейност вече има налице и НК, и НПК, и закони за националната сигурност. 
Подобен ход освен това би натоварил Дирекция­та по вероизповеданията със задачи да оценява терористични заплахи без ясни насоки и без никакви пълномощия за такъв ангажимент. 
Изповядването на Христовото господство и проповядването на Божието царство въз основа на какви критерии ще се преценява дали е противодържавна дейност? И ако някому това изглежда като излишно хиперболизиране и истеризиране, ще напомним, че смъртната присъда на самия Исус е била по обвинения в подривни действия. 

V. Държавен контрол върху богословското образование? 
Според чл. 33 от първия законопроект правото да се откриват духовни училища и висши учебни заведения, както и да се обучават духовни служители се дава единствено на православието и на ислямското изповедание. Всички останали религиозни групи, дискриминирани поради ниския брой самоопределили се последователи, няма да имат право да откриват институции за обучение на свещенослужители. Издаването на академични свидетелства на студенти по богословие се забранява за малките изповедания. 
Критериите, качествата и квалификациите, които следва да притежава даден ръководител на религиозна общност, обаче са прерогатив на самата общност, а не на държавата! Според чл. 7 от проек­та на ОП се въвежда изискване „богослу­жебни ритуали“ да могат да се извършват от за­вършили в чужбина служители единствено ако тяхната диплома е призната „по реда на Закона за висшето образование“. Възниква основателният въпрос кой по-точно български ВУЗ би издал подобна акредитация например за евангелски пастири и въз основа на какви академични критерии. 

VI. Свободата на словото – само на хартия? 
Според чл. 7 от проекта на ОП се въвежда ограничение религиозните общности и институции да „не разпространяват литература и да не проповядват идеи, които противопоставят българските граждани на религиозна основа“. Парадоксално, този текст се въвежда от политическа структура, печално известна именно с езика на противопоставяне! 
Така под предлог за националната сигурност се въвежда произволно ограничаване на основни човешки права като свободата на съвестта, на словото, на религията. Абсолютно всяко едно пропо­вядване на различна вяра би могло да попадне под тази забрана. Дали депутатите да не отменят и кирилицата, бихме запитали, след като и нейното въвеждане наред с донесените от Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий евангелия и богослужебни книги също са въвели чуждо учение, противопоставяйки български граждани помежду им? 

VII. Ограничения за служители от чужбина? 
И двата законопроекта създават тежки ограниче­ния чужденци да изпълняват религиозни служби в страната. Единственият начин чужденецът (мисио­нер, проповедник, благовестител и т.н.) да може да служи или да изнася духовна беседа ще бъде, ако е придружен от ръкоположен българин. 
Тази рестрикция по презумпция допуска, че чуждестранните служители застрашават национал­на­та сигурност просто защото са чужден­ци (също както и даренията от чужбина са опасни просто защото са от чужбина). По тази логика дали службите на българи (или даренията от българи) биха били допустими просто защото са от България? 
В дестилиран вид чл. 29:2 се свежда до твърдени­е­то, че чужденците са опасни не за друго, а понеже не са българи. Допустимо ли е подобно дискриминативно отношение на етническа основа в съвременния мултикултурен свят? 

VIII. Как ще се легитимират служителите? 
Според чл. 29:4 от първия проект „всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение..., с което да се легитимира“. Тоест религиозна дейност може да се извършва единствено от служители с формална легитимация. 
Какво да кажем обаче за обикновените вярващи, които благовестват в кафенето или на пазара? А за водачите на домашни групи, за младежките пастири, за хвалителите, за участниците в църковни хорове, за доброволците, за неделните учители – все хора, които по един или друг начин са включени в църковна дейност? Всеки от тях ли ще трябва да бъде акредитиран за дейността си? 
Нещо повече, в доктриналната основа на някои вероизповедания няма същностна разлика между свещеник и мирянин. Всички вярващи под една или друга форма са служители. Къде ще му излезе краят, ако всички трябва да се лицензират? 

IX. Държавен филтър за международни дарения? 
Член 28:2 от първия проект гласи: „Не могат да се даряват средства от чужди държави и лица за възнаграждение на персонал.“ Подобна забрана си е вмешателство в трудовите отношения на църкви, чиито служители получават възнаграждение от по-голямото си деноминационно семейство. 
Единственият начин да се допускат дарения от чужбина е, ако отговарят на две изисквания: финансирането да бъде за строителство или за социална дейност; самото дарение да получи предварително разрешение от Дирекция по вероизповеданията (чл. 28:1,3). С други думи, няма да се разрешава външно спонсорство (ако се прецени, че е религиозно) за функциониране на медицински центрове, за обучения, за младежки лагери, за литература, за културни събития, за малък бизнес, за доброволчески инициативи и т.н. 
Припомняме, че чл. 63 от До­го­во­ра за функциониране на Европейския съюз гарантира свободното движение на хора, стоки, услуги и... капитали! Филтрирането на финансови потоци може да е предмет на други държавни служби, ако има опасения за престъпна или за терористична дейност, но е нелепо да се налага силово върху религиозните общности и техните служители, които съвестно съблюдават законите. 
Допълнителен проблем с въвеждането на разрешителен режим за дарения е, че подобно изискване е правен нонсенс. 
Освен това в законопроекта не са разписани никакви критерии, правила, проце­дури и компетенции за Дирекцията по вероизповеданията, за да взема решения кои дарения да бъдат допускани в страната. Как ще се разграничават религиозни от нерелигиозни цели на едно дарение? Как ще се определя дали едно бъдещо дарение би могло да застраши националната сигурност? Ако през XIX век печатането и разпространението на книжнина бе подложено на този вид рестрикции за външно спонсорство, днес нямаше да имаме нито превод на Библията на новобългарски, нито културно-просветни печатни издания като в. Зорница, нито духовно образователна литература. 

X. Вмешателство на държавата в религиозните дела? 
Двата законопроекта отлежаваха от май до септември, а в началото на октомври внезапно бяха придвижени на първо четене. Бързането от страна на ГЕРБ, БСП и ДПС, както и на ОП буди подозре­ния за политически съображения. Какви са те?
Веднага след преизбирането си като главен мюфтия през януари 2016 г. Мустафа Хаджи заяви, че българското мюфтийство разчита на 40-50% за издръжката си от турската Дирекция по религиозните въпроси. В началото на 2017 г. обаче това финансиране бе прекратено. През май същата година след съвещание на КСНС премиерът Борисов заяви: „Парламентът ще приеме Закон за вероизповеданията. Така е правилно – както във всяка една религия държавата да направи така, че да може да обучава религиозните дейци. Както ние си имаме семинария за попове... така трябва да има и съответно за имамите.“ Точно година по-късно Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ внесоха своя законопроект. 
Междувременно хладното отношение на Мос­ков­ската патриаршия към България става все по-осезаемо. През март 2018 г. руският патриарх Кирил пристигна у нас за честване на 140-годишнината от Освобождението. Посланията му през това гостуване ясно показаха политическия характер на визитата. Макар че беше приет (сякаш е държа­вен глава) от премиер, президент и председател на НС, на тръгване патриарх Кирил обяви, че се чувства „обиден“, „разочарован“ и „неудовлетво­рен“, и се закани: „Ще съобщя това на света!“ 
Тази есен пък Московската патриаршия прекъсна връзките си с патриарх Вартоломей I. Това стана на 15.10.2018 г., след като Вселенската патриаршия потвърди намерението си да даде автокефалия на Украинската православна църква. На фона на всичко това възниква въпросът дали охладняването на РПЦ спрямо Българската патриаршия не е политически повод да се форсира държавната подкрепа за родното православие. Правителството се ангажира да отпуска ежегодно от светския си бюджет 15 млн. лв. за заплати на православните свещеници и мюсюлман­ските имами! От чии данъци? 
С изразеното намерение да филтрира църковни­те дарения от чужбина и да упражнява светски контрол в акредитирането на духовни служители българската държава неправомерно налага властта си във вътрешния живот на религиозните общности. Почти всяка алинея в новия законопроект погрешно и несправедливо упражнява политическо вмешателство в религиозния живот.

Какво се случва с разделението между Църква и Държава? 

* * * 

В този контекст премиерът Бойко Борисов проведе срещи с патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Хаджи. Неофит изрази „съображения и опасения“ за опасността от нарушаване на църковната автономия. Той подчерта, че църквата следва да се води само от собствените си канони. 
Официално становище на Светия синод по ЗВ беше входирано в НС още на 9 юли, но бе публику­вано на уебстраницата на Българската патриаршия едва на 3 октомври – ден преди двата законопроекта да бъдат внесени за разглеждане в Комисията по вероизповеданията. С впечатляваща юридическа обосновка Светият синод критикува самата концепция на проектите – да се търси правна защита от тероризъм чрез устройствен закон. „Не бива вековното право на самоуправление на Църквата да става заложник на трудността на държавата да се справи с тези глобални предизвикателства като борбата с тероризма и екстремизма“, се посочва в изявлението. След това се изброяват седем закона извън НК, относими към борбата срещу тероризма, като мерките срещу финансиране на тероризъм, срещу пране на пари, законът за ДАНС и др. По-нататък текстът включва следното категорично предупреждение: 
„Църквите и вероизповеданията не се водят от принципа на националните държави... Някои вероизповедания биха изчезнали, ако не се финансират от Църквата-майка. Само при БПЦ-БП този проблем не съществува, което не означава, че Българската православна църква не следва да апелира за запазване на религиозния мир в страната и ненамеса в делата и на останалите изповедания.“ 
В опит да успокои възраженията на двете религии над еднопроцентовия праг премие­рът увери, че ще поеме всички заплати на православното и мюсюлманското духовенство, изравнявайки ги с тези на учителите в държавните училища. 
След като проектозаконите бяха гласувани на първо четене в НС, започна да тече срок за възражения и обсъждания. Бе решено да се сформира работна група, в която да участват представители на политически сили и вероизповедания и която да излезе с интегрирани предложения по ЗВ. Срокът за становища е до 16.11.2018 г. 
Междувременно на 19.10 председателят на Коми­сията по вероизповеданията и човешките права Красимир Велчев представи единен „общ законо­про­ект“. По същество той не съдържа нови текс­тове освен механично прибавяне на измененията и допълненията от първите два проекта. 
Настойчивостта на народните представители да придвижат промените в ЗВ отприщи остри реакции не само в религиозните среди, а и у редица общественици и интелектуалци. В открито писмо до премиера от 23.10 академици изтъкнаха: 
„Свободата на църквата е условие за свободата на държавата, духовността на народа и правата на гражданина.“ Писмото завършва с ясен призив: „Призоваваме да не се приемат промени в ЗВ, които нарушават основни конституционни принципи – отделеност на религиоз­ните институции от държавата, ненамеса във вътрешния живот на изповеданията от страна на държавата и равнопоставеността им.“ 
Седмица по-рано експертът по етническите въпроси и въпросите на изповеданията доц. Михаил Иванов заяви пред в. Капитал: „Много съм смутен от това, което се случва. Тези законопроекти още през май бяха подложени на остра критика от голям брой вероизповедания. Въпреки това те продължават да се придвижват в парламентарната процедура, вместо да бъдат върнати и радикално преработени.“ 
Неудовлетворени от отказа на политиците да чуят острите реакции от буквално всички религиозни общности, евангелските християни в България не стоят безучастно. Информация за случващото се намери място на уебстраницата на сп. Evangelical Focus. Председателят и заместник-председателят на УС на ОЕЦ поотделно бяха поканени от Горан Благоев в предаването „Вяра и общество“ по БНТ. На 19.05 Влади Райчинов заяви: „Вменява се по презумпция, че религиозна общност под 1% е заплаха за националната сигурност. Защо ЗВ да е лост за защита на сигурността? Държавата не може да се меси в делата на църквата!“ На 13.10 в същото предаване п-р Румен Борджиев отбеляза: „Залегналите промени в ЗВ са дискриминация. В тази бездуховност държавата да финансира вероизповеданията е пагубно. Рано или късно това ще се отрази на свободата им.“ 
В допълнение към неотложната покана за молитва срещу новата държавна политика на намеса в църковните дела, ОЕЦ настоя за участие в комисията, която обсъжда измененията. Председателят и секретарят на ОЕЦ, както и християни адвокати от Правозащитна група „Свобода за всеки“ взеха участие на 4 октомври в проведено заседание на Комисията по вероизповеданията и човешките права под ръководството на Красимир Велчев. 
Според протокола към заседанието представителите на ОЕЦ „отбелязаха синхрона в становищата на вероизповеданията и акцентираха на предлагания критерий численост съобразно данните от последното преброяване, който пряко засяга вероизповеданието, тъй като представлява и праг за откриването на духовни училища“, а адв. Костов „изрази несъгласие с двата законопроекта като застрашаващи конституционния ред и демократичните ценности в страната“. 
Впоследствие на заседание на УС на ОЕЦ адв. Грета Ганева бе номинирана да представлява ОЕЦ и на последвалите заседания на работната група между първо и второ четене на закона. ОЕЦ поиска нарочна среща с премиера Борисов, за да изрази категорично становище срещу намеса на държавата в религиозните дела. В края на месеца редица водачи на евангелски деноминации проведоха среща, за да обсъдят пакет от мерки при евентуално приемане на законопроекта на второ четене. Различни НПО също така обмислят обединяване на усилия, водени от единодушното мнение, че новият закон е дискриминационен, противоконституционен и несправедлив. 
Вестник Зорница продължава да следи темата.   ◙
 

-----------------------------------

Хронология на събитията

  4 май – Внесен е I проектозакон от Цв. Цветанов (ГЕРБ), К. Нинова (БСП) и М. Карадайъ (ДПС) 
  9 май – Внесен е II проектозакон от И. Веселинов (ОП) и 18 депутати
  9 май – Становище от ЕМЕЦ по I проект. 
12 май – Становище от СЕБЦ по I проект. 
19 май – Зам.-председателят на ОЕЦ във „Вяра и обещество“. 
23 май – Становище от ОЕЦ по I и II проект.  
28 май – Декларация от „Свобода за всеки“ по проектите. Протестна петиция (с 830 подписа към 24.10) 
  7 юни – Становище на Арменската църква по I проект. 
  7 юни – Становище на Католическата църква по I проект.  
  9 юни – Становище от Светия синод на БПЦ-БП по I и II проект.  
28 юни – Интервю на зам.-председателя на ОЕЦ за Evangelical Focus 
  4 окт. – Обсъждане в Комисия на вероизповеданията. 
10 окт. – Становище от НСРОБ по I и II проект.  
11 окт. – Законопроектите са приети на първо четене в НС. 
12 окт. – Председателят на ОЕЦ във „Вяра и обещество“.
15 окт. – Становище на „Асоциация общество и ценности“  
16 окт. – УС на ОЕЦ обсъжда мерки. 
18 окт. – Становище на Католическата църква.  
19 окт. – Комисията по вероизповеданията (Красимир Велчев) обединява двата законопроекта в един „общ“.   
23 окт. – Открито писмо на академици срещу промените в ЗВ.   
24 окт. – Статия на зам.-председателя на ОЕЦ в Evangelical Focus 
24 окт. – Евангелски пастири обсъждат на комплекс от мерки. 
16 ное. – Изтича срокът за предложения преди второ четене.