Българското евангелско дружество (1875-1958) и приносът му за българското протестантство

Резултат с изображение за За разпространението на христовата вяра Българското евангелско дружество (БЕД) е основано точно преди 140 години, през 1875 г., и е изиграло особена роля в историята на протестантството в България. Това е първото българско религиозно дружество изобщо и е едно от малкото възрожденски сдружения, просъществувало толкова дълго време. Днес БЕД е почти забравено въпреки факта, че преди комунистическия период то се смята за „един от главните фактори на българския евангелизъм”; не само най-старата, но и “най-голямата и най-важната евангелска организация в страната“. Струва си да се обърне внимание на неговата история, на усилията и на постиженията на нашите евангелски предци. Това може да послужи като вдъхновение и пример за новото поколение християни в България.

Още преди Освобождението, докато борбата за политическа независимост от османското владичество се засилва, а наскоро създадените български протестантски църкви имат по-малко от 200 членове, Андрей С. Цанов (1842-1933), един от първите български протестанти и пламенен учител, дава тласък за основаването на Българското евангелско дружество. В това дело той е подкрепен от първите двама ръкоположени евангелски пастири – Иван А. Тонджоров (1845-1922) и Никола Т. Бояджиев (1841-1891). И тримата са от църкви, които по-късно се обединяват в Съюза на Евангелските (съборни) църкви. Но макар че основоположниците му произхождат от една и съща църковна традиция, БЕД възниква като надденоминационна организация. Дружеството не е създадено от или за целите на определена протестантска деноминация, а с желанието да получава подкрепа от и да служи на различните съществуващи евангелски църкви. Това решение се е оказало много важна стъпка.


От устава на БЕД научаваме, че целта на дружеството е „да се труди да разпростира чистата Христова вяра и добра нравственост между человеците, особено между нашия български народ”. Петдесет години по-късно към това е добавено също: “да извършва благотворителна дейност” и “да работи за обединението на Българското евангелско движение”. Проницателността и вътрешният подтик на основателите на БЕД личат от следните думи на Цанов: „И ний, българите, трябва да полагаме усилия и да правим жертви в тази най-благородна и честита работа, а не само да чакаме за помощ от вън“. Това обаче не означава, че създателите на дружеството не са оценявали помощта от чужбина, осъществявана от американски мисионери, които са работили сред българите от 1857/58 г. Тъкмо обратното: чрез БЕД те са желаели да действат заедно с мисионерите и да участват в разпространението на Евангелието сред своя народ.

В своите усилия за постигане на тези цели БЕД започва да издава християнски книги и списания (например, след Първата световна война седмичникът “Зорница” става орган на дружеството) и да ги разпространява чрез пътуващи книжари, както и чрез собствената си книжарница в София. В допълнение към литературната дейност, то започва да предоставя финансова помощ и на местни църкви, които не са били в състояние да издържат своя пастир или проповедник. Евангелското дружество влага средства и в обучението на (бъдещи) пастири и други християнски служители. Подпомагането на социални проекти не е било от първостепенна важност, а е било значимо перо единствено през 30-те години на ХХ в. Още от самото начало на съществуването си БЕД провежда четиридневни годишни събори за членовете си, както и за всеки интересуващ се. Това изиграва много съществена роля за постигане на целите на дружеството, особено за поощряването и развиването на практическо единство между евангелските християни.

От историята на Българското евангелско дружество се убеждаваме в неговото високо ниво на зрялост и в посвещението на първото поколение български протестанти на евангелската кауза. Тази история може да служи като пример за това какъв плод е способна да принесе една надденоминационна организация, както и за различните възможности и предизвикателства пред нея. Развитието на БЕД до голяма степен онагледява и развитието на българското евангелско движение като цяло. Българското евангелско дружество е една забележителна инициатива на все още твърде младото по онова време и малобройно евангелско движение. Дружеството се радва на добър прием и е подкрепено от широк кръг евангелски вярващи, както и от много техни ръководители. Като цяло БЕД се утвърждава като значим фактор в българската евангелска история преди комунистическия режим. Българското евангелско дружество е свидетелство за това как дори при трудни обстоятелства и в несигурни времена една малка, но зряла група от вярващи чрез съвместни усилия може да допринесе значително за разпространяване на Благата вест.

 

Симоне Флад е завършила богословие в Германия и Белгия, а от 2004 до 2015 г. служи в България като мисионер на SEND International и на немския им партньор DMG. През 2013 г. защитава докторска дисертация върху историята на Българското евангелско дружество към Университета на Южна Африка (UNISA).