Пътуващи книжари


Спас Райчев - пастир и книжар

„Те са едни от най-скромните хора, тях не ги посрещат с музики, портретите им не се публикуват, имената им не се споменават във вестниците. Напротив, още при пристигането им, особено по селата, те срещат свои неприятели в лицата на попове, кметове и стражари. На тях често не е било позволявано преспиване в някои села, бивали са разкарвани в участъци и полицейски управления, затваряни са, а понякога и бити. Дъжд, сняг и студ, както и при слънчев пек – те геройски бродят по всички страни, по градове и села, често с опасност за живота си, не само от хора и стихии, но и от зверове...“

През втората половина на XIX век на територията на днешните български земи между Стара планина и южния бряг на Дунав работят няколко пътуващи книжари, изпълняващи задълженията си като част от Британско и иностранно библейско общество (придобило известност в българските исторически източници още като БЧБД – Британско и чуждестранно библейско дружество). Територията на юг от Стара планина е поверена на грижите на Американското и Шотландското библейско дружество под ръководството на г-н Блис. За работата на БЧБД в рамките на Османската империя отговаря д-р Томсън, пред когото се отчитат книжарите от отделните области. Работата на дружествата в българските земи ражда благодатно взаимодействие – от една страна, те отговарят на нарастващия стремеж към образование, формиране на книжовност и търсене на книги на разбираем език, а от друга, тяхната дейност се явява като просветителска, разчупваща системността на традицията и предаваща отговорността за тълкуването и разбирането на Божието слово в ръцете на грамотната личност. В хода на работата си в българските земи Дружеството разпространява преводи на библейски текстове, върху които работят хора като Неофит Рилски (превел Новия завет в рамките на три години), Константин Фотинов, учителят от Габрово Христодул Костович, Сичан Николов, П. Р. Славейков, Албърт Лонг, Елиас Ригс. Освен за постигането на религиозна свобода разпространяваните от Дружеството книги дават основата на изграждането и утвърждаването на новобългарския книжовен език.

Представителите на БЧБД основават исканията си за създаване на условия за осъществяване на свободна търговия на библии на територията на империята предимно на хатихумаюна от 1856 г. – султански ферман, осигуряващ равни граждански права на християни и мюсюлмани в границите на империята. Според думите на д-р Томсън през 1865 г. основната дискусия между Дружеството и турските власти все още се отнася до разрешението за продажба на библии и книги с християнска тематика на територията на империята. Въпреки че книгоразпространението в това време се случва изцяло с разрешението на турското правителство, някои управители на местно ниво възпират дейността на книжарите, като някои гонят, а други арестуват. Особено активни в това отношение са управниците в Силистра – книжари от Дружеството са задържани, а по-късно изгонени от местните власти през 1862 и 1864 г. За случая от 1864 г. е публикуван кратък разказ в годишния доклад на БЧБД. Арестуваният тогава Кшоса е книжар от полски произход, работещ предимно в североизточните български земи. За него д-р Томсън пише:

„Искам да информирам комитета (на БЧБД), че в Силистра г-н Кшоса беше арестуван по заповед на градоначалника и принуден, след няколкодневно затваряне, да се качи на австрийски параход за Русчук, като вземе всичките си книги със себе си. Заповядано му е никога повече да не се опитва да продава Библии в този пашалък (област, управлявана от местния паша). Това отвратително отношение е непълно непростимо поради факта, че г-н Кшоса е имал редовен паспорт и пропуск, и всяка книга, която е притежавал, е носела печата на местните власти в гр. Варна. [...] Заповедта на градоначалника е била изпълнена по такъв груб начин, че здравето на Кшоса е пострадало зле от острия студ, глад и измръзване. Били необходими няколко седмици за да се възстанови. Дали градоначалника на Силистра е същият, който през 1862 г. се отнесе по същия начин към друг от служителите на Библейското Общество, не можем за сега да потвърдим.“

Разнообразните препятствия не свършват до тук – няколко години по-късно, при една от обиколките си през 1871 г. властите в Осман-базар припознават Кшоса като шпионин, вследствие на което е задържан и пътуването му е забавено. Година по-късно друг служител на дружеството, Мартин Херингер, е враждебно посрещнат в Берковица и заплашен да не се връща, а веднага след това е изгонен от стаята си в гостоприемницата в София – гостилничарят отказва да приема наематели, които не консумират алкохол. През 1873 г. при посещение на Никопол книжарят М. Херболт е изгонен от града и замерян с камъни.

Премеждията в работата на пътуващите книжари невинаги са породени от междуличностни отношения. Заради суровите условия при пътуванията си много от книготърговците често страдат от здравословни проблеми. В други случаи биват възпрепятствани от природните условия – в доклада на Дружеството от 1874 г. е публикуван лаконичен разказ за премеждията на Херингер – при прекосяването на бурна река течението едва не отнася коня му, натоварен с книги и провизии.

Независимо от множеството пречки, с които се сблъскват книжарите при пътуванията из българските земи, ефективността на работа им не страда, дори напротив. Като пример за това в доклада си от 1874 г. д-р Томсън посочва Мартин Херингер – въпреки че се разболява от холера и е принуден да прекара месеци във възстановяване на силите си, при обиколките си през същата година успява да продаде 898 книги в българските земи на запад. За сравнение през същата година в централната част Херболт продава 688 екземпляра, Едингер осъществява 640 продажби на изток, а 147 бройки са продадени от Кшоса от депото в Русчук.

В последните десетилетия на XIX век все повече българи вземат участие в дейността на Дружеството, като всичките са получили образование в западна Европа. Сред тях е и Спас Райчев, за когото във в. „Евангелист“ са публикувани следните думи:

През 1891 г. Спас Райчев приема длъжността библейски книжар на Русенската църква, която той достойно и с усърдие през бури и гонение, нищета и неволи, е изпълнявал цели 32 години. […] Почти пребродил цела България с тежката чанта на рамо, пеш по дъжд и слънце, ветър и бури, но пак твърдо стоял на своя пост. [...] Един път дядо Райчев се завръща вкъщи след дълго отсъствие. Бил по обиколка. Неговата любезна другарка, сестра Еленка, негова достойна съпътница в живота, го моли да се установи на едно место и да работи както другите му колеги. А той тъжно я поглежда и проговаря: „Ех, Елено, Елено. Я погледни Ботев, Левски, Караджата, Раковски, на кого са служили и как са работили, а аз... аз съм Царски вестител, Божията воля върша и Неговото слово разнасям. Защо ме спираш! И баба Елена капитулирва пред тоя волен дух на своят другар. Не след много Спас пак заминал на някъде. […] Особена важност той даваше на апостолската работа и пътуването по места, където не е проникнала още евангелската вест. „Много титулярни пастири и проповедници имаме”, казваше той, „но апостоли – много малко са!”

Виктория Георгиева

 

Използвани източници:

  1. British and Foreign Bible Society. Reports of the British and Foreign Bible Society. London. Printed for the Society by J. Tilling. 1805 – 1973
  2. Сп. Евангелист. бр. 11. 1926 г.
  3. Сп. Евангелист. бр. 10. 1931 г.
  4. Опренов, Теодор. Божието Слово и мисията на баптистката църква в България. Кратко историческо изложение. // Конференция на СЕБЦ. 2008.

Попов. М., Изпитвайте Писанията. // Евангелист, 1931, бр. 10, с. 4.

Шестдесет и четвърти доклад на БЧБД, 1868, с. 146.

Райчев, Бл. Пастир Спас Райчев. // Евангелист, 1926, бр. 11, с. 83,84.