Църквата под въздействието на Просвещението и на евангелските съживителни движения през XVIII-XIX век - III част


Дуайт Муди

Втора и трета вълна на съживителните събрания в Америка в края на XVIII и през XIX век

До 1789 г. влиянието на Великото пробуждане в Америка почти се стопява благодарение на деизма, който прониква в колониите с британските офицери и поради влиянието на Френската революция. Въпреки това духовният спад довежда до неудовлетвореност и песимизъм, които в божествения план за ръководство на Христовата църква са инструмент за надигането на поредица нови вълни на съживления.

В периода на втората и следващи вълни на съживление (1800-1810 г.) нов речник и нови изразни средства завладяват евангелските среди в Съединените щати. Ударението все повече се насочва върху думи като „мощ“, а по-малко – върху „святост“. Голяма част от благовестителите разчитат по-скоро на своите реторични дарби, отколкото на Божията благодат. Те преекспонират ролята на човешката воля, уповават повече на въздействието на емоционална енергия в призива за покаяние и така стават неволни проводници на същия хуманистичен и романтичен просветителски дух, който се налага в света и срещу който считат че воюват.

Разбира се, въпреки тази критична оценка не може да се отрече, че втората и третата вълна на съживлението допринасят за поредно обновяване на протестантските църкви. Допринася за избуяването и разцвета на това, което днес се нарича „евангелизъм“ и прогреса на протестантски църкви с евангелски характер. Довежда и до нов импулс за мисионерско посвещение.

Ролята на Чарлз Фини в движението за духовно съживление

Чарлз Фини (1792-1875 г.) е сред водещите личности от втората и третата вълна на съживителното движение в Америка. Роден е в град Уорън, щата Кънектикът, като най-малкото от петнадесет деца в семейство на фермер.

С първоначални намерения да учи право Фини преминава през преживяване, което го пренасочва към попрището на проповедник на Евангелието. Той описва преживяното като напълно рационално решение на неговия „адвокатски ум“ по време на разходка в гора, като „резолюция на кое да е дело в съдебната зала“. На следващия ден се връща в своя офис и съобщава на клиентите си, че е станал „подвластен“ на Господа да проповядва Евангелието. Започва да проповядва в презвитериански и конгрешански църкви. Въвежда в проповедите си нов стил на благовестителска реторика. Най-успешна евангелизаторска дейност развива през периода 1825-1835 г.

 Фини започва преподавателска дейност в колежа „Оберлин“ в щата Охайо, където се приемат студенти от всички раси. По-късно става и президент на колежа. В този колеж се чувства силно методистко и арминианско влияние, което е близо до неговите убеждения. Все пак редица изследователи на неговото богословие смятат, че Фини запазва основните принципи на Реформацията. Освен това Фини с право критикува онези, които, прикривайки се зад Божия суверенитет, предпочитат да не правят нищо за съживлението на Църквата.

Същевременно в развитието на мисълта му за Божия суверенитет и за участието на грешника в своето спасение изпъкват някои противоречия. Фини стига дотам, че представя Божия суверенитет и участие в съживлението като благословение и съ-действие на силите на природата (в което може да се открие влиянието на просвещенския романтизъм). Изразява колебание дали да приеме учението за устояването на избраните и спасени светии, въпреки че проповядва увереност в спасението. От друга страна (подобно на някои методисти, за разлика от Уесли) той приема, че при спасението Христос освещава напълно човека.

Чужда на християнското богословие е неговата трактовка на учението за първородния грях. За Фини това е „анти-библейска и нелогична ...чудовищна и богохулна догма“. Той отрича греховната природа. Според него Адам води хората в грях просто със своя лош пример, а Христос аналогично извършва изкупителното Си дело, като поднася съвършен пример. Грехът и покварата не са присъщи на хората, а са резултат от техния избор. Съответно, според Фини, учението за заместническата смърт на Христос е погрешно. Според него от юридическа гледна точка е невъзможно и несправедливо наказанието на една личност да се замести с наказанието на друга. Понеже Христос се покорява на Закона и понеже е съвършен в Своята праведност, Бог приема онези, които Му подражават с вяра и с добра воля.

Въпреки основателните критики на неговото богословие Фини жъне големи успехи и дори църкви с консервативни пастири го канят да проповядва. Неговите пламенни проповеди предизвикват ентусиазъм с взимане на решения за пълно посвещение на Бога. Трябва да се признае, че те разчупват разпространения сух и монотонен начин на проповядване в много реформирани и лютерански църкви.

Освен като благовестител Фини се включва в социалния живот на страната, като застава в лагера на аболиционистите – радетелите за премахване на робството. Подпомага спасяването на избягали роби. Ратува за това, жените да имат равни права като достъп до качествено образование. Това отговаря на възгледите както на либералните, така и на напълно консервативните християни.

 В изпълнения с интензивна благовестителска и социална дейност живот Фини има три брака. От първата си съпруга Лидия Андрюз (с която се жени през 1824 г.) той има шест деца. Втората е Елизабет Аткинсън, с която сключва брак година след смъртта на Лидия през 1848 г. Но през 1863 г. тежките условия, при които живее семейството, покосяват и нея. Две години по-късно той се свързва с Ребека Рейл. И трите малко известни, но смели жени са негови верни спътнички в благовестителските съживителни обиколки.

Дуайт Муди

Биографията на Дуайт Муди е показателна как понякога Бог изгражда Своите служители. Роден е на 5 февруари 1837 г. Четири години по-късно неговият баща умира, като оставя на жена си тежкия товар да се грижи за децата в малка ферма с един-два акра земя и немалко финансови задължения.

Когато навършва 17 години, Муди заминава за Бостън да търси работа при вуйчо си Самюел Холтън. Холтън се съгласява да му даде работа в своя магазин при три условия: да приеме условията на работа без възражения; да не посещава нощно време места за забавления; и да посещава редовно събранията на местната конгрешанска църква и нейното неделно училище. Един ден неделният учител Едуард Кимбъл поставя ръка на рамото му и го пита любезно дали иска да предаде сърцето си на Христос. Този въпрос го предизвиква да търси Спасителя искрено и скоро той добива увереност в прощението на греховете си и в приемането си като Божие чадо. Години след това той разказва: „Все още усещам докосването на ръката на този човек върху рамото ми.“

Скоро след това Муди започва да говори с ентусиазъм в събрания на църквата какво е направил Бог за неговата душа. Той съпровожда тези свидетелства с призиви за покаяние, които невинаги звучат ласкателно спрямо елегантно облечените слушатели. Муди си поставя цел да довежда Благовестието до душите на богатите американци и успява да достигне някои от най-известните като Карнеги, Ванамейкър, Додж, Барнъм. Последният започва да произвежда палатки за неговите събрания на открито.

Муди предприема благовестителска работа, като наема изоставен бар близо до пазарния площад Норд Сайд Маркет. Използва го за неделно училище и понякога за вечерни богослужения. Избира това място, защото проповедите му могат да достигат и до стотици хора в съседни локали и игрални заведения. Неговата работа се оказва много успешна и скоро се налага да търси по-голяма зала в близост до същия търговски център.

За своите проповеди първоначално той не се готви предварително, а според текста, на който попада в часа на събранията. След известно време неговият приятел Стилсън се осмелява да му каже, че ако иска „да точи вино от бъчвата, трябва да слага нещо в нея“. С други думи, ще се наложи да употребява времето си не само за да говори, а и за да изучава. По късно, след като се запознава с английския проповедник Хари Мурхауз, той възприема от него формата на изучаване на Библията чрез самата Библия – чрез сравняване на библейски текстове.

По това време Муди заминава за Бруклин, където го канят да проповядва в намаляваща по численост църква. Тук той решава освен проповядване, да приложи метода на Мурхауз за следобедно събрание в изучаване на Библията. Настоява членовете на църквата да си носят библиите и да следят текста. Неочаквано настъпва необикновено Божие благословение. Ден след ден събранията се посещават от все повече хора. Настъпва съживяване на духовния климат в църквата и извън нея. Хора от всякакви съсловия започват да питат как да се спасят. Редица пастири започват да прилагат този метод. През 1873 г. заминава за Англия и Шотландия, придружен от методисткия певец и композитор на евангелски химни Айра Санки. Тук двамата допринасят за „събуждане на грешници и за изграждане на светии“.

На 28 август 1862 г. Дуайт Муди сключва брак с Емма Ревел. Раждат им се момче и момиче, за които намират време да се грижат и с които се молят заедно всеки ден.

През 1886 г. Муди спомага за организирането на Благовестителското дружество на Чикаго. Макар да не е съумял да получи богословско образование, през есента на 1889 г. той събира средства и става инициатор за създаването на Библейския институт, носещ неговото име. Последователи на Муди стават известни благовестители като Рубен Тори, Джипси Смит и Били Съндей.

В доктринално отношение Муди невинаги е строго последователен в отстояване на реформаторските позиции, с които е започнал да проповядва, Както за него, така и за Фини, а и изобщо за оценката на втората и третата вълна на съживления в Северна Америка и Европа, се изисква голяма степен прозорливост и мъдрост. Трябва да ценим тяхното неоспоримо благотворно влияние и да го разграничаваме от прояви на лекомислен евангелизационен популизъм, при който се пренебрегват здрави библейски принципи за първенството на Божия суверенитет при спасението, на който се основава истинската лична увереност.

Horton, Michael. Finney’s Attacks on the Westminster Confession in DUNKAN, Ligon ed., The Westminster Confession into the 21 Century, vol.1, 2003, p. 370.

В отворено писмо от 1756 г. Уесли изразява несъгласие с Уилям Лоу, който приравнява новорождението с освещението (Топалски, Даниел. Пътят към освещението, Нов човек, 2017, 208 с.).

Finney, C.G. Charles Finneys Systematic Theology . Minneapolis, Bethany House, 1976, pp. 179,180 (цит. В Horton, цит. съч. p. 386.

Daniels, W.H., D. L. Moody and his Work. London, Hodder and Stoughton, MDCCCLXXVI, p.22.