Планината на Преображението

Нека мислено се изкачим на тази планина, не от любов към топографията или геодезията, а защото има историческо и духовно значение. В Библията има споменати различни планини. Някои от тях бихме нарекли хълм или възвишение, но нека се съсредоточим върху гледката, която се разкрива от върха им. 

В началото, нека да кажем нещо за тази планина! Името не е посочено нито от Лука, нито от Матей или Марко и общо взето се споменава само два пъти в Писанията. Традиционно се приема, че това е планината Тавор. Първо Ориген (III в.) посочва, че Тавор е мястото на Преображението. Там има и църква от времето на царица Елена (IV в.). Това място повдига два проблема за решаване:

Първо, действието преди тази случка се развива в Кесария Филипова, която е отдалечена от Тавор. Второ, другият проблем е израза „висока планина”, а Тавор е 600 метра надморска височина. В същото време на 20 км от Кесария Филипова е планината Ермон, която е 2814 м. висока. Аз лично предпочитам Тавор, защото се издига на 300 м над околността. Освен това целта на Исус е уединение за молитва, а не алпинизъм. Ние разглеждаме планината заради духовната ѝ висота, а не заради надморската. Ето какви уроци можем да научим при това изкачване:

1. Тази планина е място на призив за уединение

Инициативата бе на Господ Исус, а целта беше молитвата. Защо бяха избрани тези трима не е ясно, може би Му бяха най-близките – важното е, че Исус ги повика (призова)! Целта, безспорно бе уединение за молитва и може би Исус очакваше точно тези ученици да Го подкрепят в молитва. Спасителят искаше да се откъсне от шумотевицата на ежедневието и да се „издигне“ над делничните проблеми, грижи, тревоги..., за да бъде насаме със Своя Отец.

2. Планината е място на пълнотата.

Защо точно тези двама старозаветни герои се появяват в историята? Според Йоан Златоуст, Моисей и Илия представят „закона и пророците”. Писанията говорят за Месията, Бог от небето говори за Исус. Всичко е хармонизирано да изяви Христос и Неговото изкупително дело. Пълнотата на Божието присъствие, където според ап. Петър е „добре” да бъдем. Няма как да не се съгласим – няма по-добро място от Божието присъствие, било то чрез Словото Му (въплътено и писано), било чрез славата Му (облака).

3. Тази планина е място на фокусиране върху спасителния Божий план.

Лука е записал: „говореха за смъртта Му”. Какво точно си говориха не знаем, но говориха за най-великото събитие в човешката история. Някои богослови мислят, че Илия и Моисей насърчаваха Исус за предстоящата среща със смъртта. Тук може да видим, че закона и пророците намират смисъла си в изкупителното дело на Христос. Исус е в славата си, но не е главозамаян, а фокусиран върху причината за въплъщението Му – кръстната смърт. Петър, Яков и Йоан трябваше да осъзнаят, че Исус е с тях, не за да угажда на желанията им, а за да посрещне най-голямата човешка нужда – нуждата от Спасител.

4. Това място е място на преобразяване или метаморфоза (Лука използва друга дума за Преображението).

- За Исус – Той не е вече Учителят, Чудотворецът, а разкри и изяви Божествената си същност по удивителен начин. Лицето е изменено, дрехите са ослепително бели, Моисей и Илия са подкрепящи...

- За Петър, Яков и Йоан – Те осъзнаха колко слаба е плътта (заспаха) и колко несъстоятелни са човешките планове и предложения (за 3 шатри) в светлината на Божието величие. И колко добре е да са там, където Бог се изявява...

5. Това е мястото, където Исус е поставен на мястото си, т.е. „Този е Моят Син, Избраник Мой, Него слушайте.”

Дали това е към Петър или към цялото човечество!? Ясно е, че Бог има един Син и Го води на смърт заради Петър, Яков и Йоан, заради теб и мен. Него трябва да слушаме, а не човеци, независимо дали са провъзгласени за мъдреци, философи, учители... Този Единороден Божий Син казва: „Елате при Мене всички...” (Матей 11:28). Петър и другарите му послушаха и отидоха, за да намерят покой на душите си.

Можем да кажем, че тази планина е място на предателство (тримата предоха своя Господ като спяха вместо да се молят), място на суетата (суета, т.е. нещо празно, безсмислено и безполезно – това, което Петър предложи), място на страх (изплашиха се от облака), но няма смисъл накрая да си разваляме насладата от изкачването на тази планина.

Да направим изводите, които ще превърнат тази библейска планина в нещо важно и значимо за нас и в нещо практично!

Тази планина ни учи, че трябва и ние да отидем там, да изкачим този връх!

- Това място ни учи, учи и теб –  да се вслушваме в Божия призив и да го последваме;

- Това високо място ме учи да търся уединение с Бога в молитва далеч от светската глъч и над дребнавостите на живота;

- Това място ни напомня за спасителния Божий план и за това, че цялото Писание сочи към Христос, съсредоточието е върху Него;

- Това място ни уверява, че в Божието присъствие е пълнота от радост и там е „добре” да сме, да съм. Един ден ще го изпитам, но мога още сега да го предвкуся;

- Това е планината на Преображението. Ако няма промяна, ако няма метаморфоза, ако живота ти продължи по същия начин - значи всичко е било напразно. Усилие на човешката плът е да четеш тези думи без духовна полза. Подобно на Петър и компания – ще бъдат за теб разходка за дрямка на чист въздух;

- Това е мястото, където Бог ми проговаря с повелителен глас: „Това е моят Син. Той е Избраникът Ми. Него слушайте!“. Няма друг като Него, няма дори подобен на Него. Никой друг не заслужава да бъде слушан! Изпитай себе си: „Чувам ли Божия глас? Слушам ли Исусовите думи?” Бъди наясно със себе си: „Какво правиш като Го чуеш? Дали загърбваш думите Му или решаваш да Го последваш?“

 Нека запомним уроците на тази планина и да ги следваме в нашия живот. Всеки ден да сме на планината на Преображението, всеки ден да преживяваме тези благословения... и какво повече можем да искаме?!

п-р Георги ЖЕЛЕВ