Aбортът като легално средство за отнемане на човешки живот - 3

Никога преди в човешката история не е имало толкова масово убийство на милиони деца още в утробата на майката. За християните отхвърлянето на абортите и равенството на убийството на неродени и родени намира подкрепа в няколко аргумента: общата забрана за убийството; връзката тяло - плод се разглежда като благословение; Библията разглежда човека като човек още в утробата – и то човек, който има връзка с Бога. Бог е създал света с растения, животни и хора и регулира всичко по такъв начин, че да е ясно на какво има право човекът.

Човекът обаче е венецът на Творението: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:26-28). Въпреки че човекът е господар над творението и има власт, убиването на хора е абсолютно забранено: „Не убивай” (Изход 20:13).

Какво да кажем обаче за унищожаването на група клетки? Възможно ли е това да се нарече „живот“, а абортът да се нарече „убийство“? Важно е тук да подчертаем, че за разлика от останалото творение човекът е създаден по специален начин. Единствено на човека Бог вдъхва дихание за живот. „Създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Битие 2:7). Преди това дихание човекът е само тяло. А след вдъхването на Божия дъх човекът оживява.

Как изглеждат нещата при зачеването/раждането на човека? Кога човек получава „живот“? Според Библията човекът се състои от дух, душа и тяло. Душата и духът живеят вечно, а тялото е временно. Исус казва: „Духът е, който животвори. Плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот” (Йоан 6:63). Духът и душата описват живота на човека, който не е ограничен от тялото.

Въпросът сега обаче е следният. От кой миг зародишът има душа и дух? Кога вдъхва Бог в тялото жизнено дихание? Ако получим отговор на този въпрос, също така ще знаем и времето, от което можем да говорим за „убийство“.

Какво казва Писанието

В Библията тялото и душата са неразривно свързани. Няма точно определен момент, когато душата да се вмъква в тялото. В Библията не се говори за чисто биологичната част на въпроса кога започва животът в утробата. Още в утробата съм човешко същество с връзка с Бога. Това е валидно и в добро, и в зло. Първородният грях, отделянето на човека от Бога, се отнася и до хората, които са в утробата, защото „в грях ме зачена майка ми“ (Пс 51:7; Пс. 58:4; Исая 48:8). Яков мами брат си още в утробата (Осия 12:4).

В същото време човек още в утробата е специално Божие творение (Йов 31:15; Исая 44:2; 44:24; Пс. 139:13-16). Пророци и Божии мъже биват призовавани и освещавани в утробата (Еремия в Ер. 1:5; Самсон в Съд. 13:5-7; Исая в Исая 49:1; Йоан Кръстител в Лука 1:15, 41; Исус в Лука 1, 41-44; Павел в Гал. 1:15). Йоан Кръстител още в утробата е изпълнен със Светия Дух. Той заиграва „в утробата“ на Елисавета, когато майката на Исус идва бременна с Божия Син! А и самият Исус е истински човек и истински Бог още при зачеването Му, тъй като Той е бил заченат от Светия Дух. Още в корема на майка си

 Исус вече е Месията на еврейския народ и Спасител на света.

От тези стихове виждаме, че Бог ни познава дори и преди зачеването. Бог ни познава още преди раждането! „Преди да ти дам образ в утробата, познах те. Преди да излезеш из матката, осветих те. Поставих те пророк на народите” (Ер. 1:5). Бог говори за (жива) личност още преди зачеването! Как може Бог да познава „някого“, който все още не съществува? Библията не ни казва нищо повече по този въпрос. Едно нещо става ясно от горния пасаж. Въпреки че тялото на Еремия още не съществува, Бог вече го познава като личност.

Тъй като Библията отхвърля прераждането на душата, можем да предположим, че душата и духът биват подготвени още при съединяването на мъж и жена, тоест при зачеването. Въпреки че нямаме пълна яснота по въпроса и някои неща засега са скрити, можем да кажем, че според Библията животът започва не по-късно от оплождането на яйцеклетката. Именно тогава Бог дава дух и душа. По този начин всеки аборт категорично е убийство и грях! Можем да заявим, че заповедта „Не убивай“ е валидна от момента на зачеването! Следователно всеки аборт – без значение по кое време – е убийство. [11]

Богословът Хелмут Вебер пише: „Животът в утробата има същото право на живот като този след раждането. Човекът не се развива до човек, но се развива като човешко същество.” Дитрих Бонхьофер обобщава християнската позиция така: „Убийството на плода в утробата е унищожаване на зараждащ се живот, комуто Бог е дал правото да живее. Въпросът дали тук се касае за човек или не само отклонява вниманието от простия факт, че Бог е искал да създаде човек и че животът на този човек е бил предварително отнет. Това обаче не е нищо друго освен убийство.” По същия начин говори и Карл Барт в своята догматика за тайното масово убийство, започнало в модерната епоха сред така наречените цивилизовани народи. И задава въпроса: „Къде е било и е свидетелството на Църквата за това нарастващо бедствие?”

Позиции на някои християнски църкви

В позициите на почти всички християнски църкви абортът се осъжда като убийство и престъпление. Ще разгледаме позициите на някои църкви.

По отношение на аборта Католическата църква сякаш има най-добре разработена позиция. Дискусиите започват много рано, още през XII век. До миналото столетие обаче се е смятало, че одушевяването на зародиша става 40 дни след оплождането. Това виждане се променя от папа Пий IX. През 1869 г. в булата Apostolicae Sedis той обявява, че душата съществува от мига на оплождането. Позицията на Католическата църква против аборта по желание е разработена обширно. Според църковното учение и новите изследователски открития църквата потвърждава, че животът започва след оплождането и вътре в зиготата вече е конституирана идентичността на новия човек.

В своето Евангелие на живота папа Йоан Павел II дава учението на католическата църква: „С дадената от Христос власт на Петър и приемниците му в единение с епископите, които многократно осъдиха аборта... макар и пръснати по целия свят, единодушно изразиха съгласието си с учението на Църквата, аз заявявам, че прекият аборт, т. е. пожелан като цел или средство, винаги е тежко морално прегрешение, в качеството си на предумишлено убийство на невинно човешко същество. Това учение се основава на природния закон и на писаното Божие Слово. То се пренася от Преданието на Църквата.”

Достатъчно ясна и категорична позиция. По-сложен е въпросът с използването на хапчета, които се вземат след сексуалния акт и по този начин убиват вече оплодената яйцеклетка. Това действие се осъжда от Католическата църква като аборт, което е в съгласие с разбирането на Църквата за началото на човешкия живот.

Православната църква също се изказва против аборта. В социалната си концепция Руската православна църква заявява: „От най-древни времена Църквата разглежда преднамереното прекъсване на бременността (аборт) като тежък грях. Каноничните правила приравняват аборта към убийството. В основата на такава оценка стои убеждението, че зараждането на човешкото същество е дар Божи и затова от момента на зачатието всяко посегателство върху живота на бъдещата човешка личност е престъпно.” По-нататък се отбелязва, че широкото разпространение и оправдание на абортите в съвременното общество е заплаха за бъдещето на човечеството и е явен признак за моралната деградация на обществото.

В декларацията се прави разлика между аборт по медицински причини и аборт по желание. Онези, които са направили аборт по желание, са призовани към покаяние и молитва. Ако абортът е направен със съгласието на двамата родители, отговорността е на двамата. В противен случай може да доведе и до разтрогване на брака. Църквата призовава също така държавата да признае правото на отказ на медицинските работници да извършат аборт поради съображения на съвестта.

В социалните принципи на Евангелската методистка църква се казва: „Началото и краят на живота са границите на човешкото съществуване, дадени от Бога. Докато хората винаги са имали определена степен на контрол върху момента на своята смърт, сега те имат неимоверна власт да определят кога и дори дали ще се родят нови индивиди. Нашата вяра в святостта на неродения човешки живот ни спира да одобряваме аборта. Но ние сме еднакво задължени да уважаваме святостта на живота и доброто състояние на майката, за която една неприемлива бременност може да доведе до резултати в неин ущърб. В съгласие с досегашното християнско учение ние признаваме, че трагични конфликти с живота могат да оправдаят извършването на аборт, и в такива случаи подкрепяме законната възможност за аборт, извършен по подходяща медицинска процедура. Не можем да утвърдим аборта като приемливо средство за контрол на раждаемостта и безусловно го отхвърляме като средство за подбор на пола.”

Църквата във всичките ѝ разновидности е разпознала и изразила Божията воля и онова, което е правилно и добро за човека – абортът по желание е недопустим. Изключения се допускат освен при аборта по медицински причини и при жертвите на изнасилване.

Абортът – скритото убийство

В съвременното общество абортът се разглежда като нещо нормално. В повечето законодателства е разрешен до третия месец на бременността, като при това се отчитат желанията и правата на майката. При аборт обаче се нарушават правата на детето. Отнема се живот, без да му се даде право на избор. Важно е и да отчетем, че според съвременните изследвания, а и според Библията, животът започва още от самото оплождане. В такъв случай хората, извършващи аборт по желание (лекари и пациенти), се превръщат в съдници и убийци.

Като християни ние не трябва да преставаме да защитаваме правото на живот на неродените деца. Животът е дар от Бога и ние нямаме право да го отнемаме.