С грижа за душегрижителя

Кога почиват пастирите?

Вашата църква грижи ли се за пастира?

Въпросът може да изглежда зададен наопаки, но не е. Полагате ли грижи за емоционалното здраве на човека, който служи ежеседмично от амвона? Давате ли си сметка, че всеки духовен служител преди всичко е човешко същество със свои потребности и притеснения?

Една от Божиите заповеди повелява да работим шест дена и да почиваме на седмия. Но как се отнася тя за онези, чиято длъжност е да полагат труд именно през Господния ден? „Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението“, ни наставлява Писанието. А на друго място повелява „да признавате тия, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели, за да ги почитате твърде много с любов заради делото им“ (I Тим. 5 гл., I Сол. 5 гл.).

Тази статия няма за цел да даде универсално решение. Намерението ми е да повдигна темата за т.нар. сабатикъл – духовната почивка на пастира. Произходът на чуждицата е от еврейския шабат, „съботен ден“. А значението й варира между академичния свят и света на църковната практика. Понякога става дума за почивка от няколко дена, няколко седмици или дори няколко месеца.

Ако приемем, че видът и формата на конкретния сабатикъл е решение на местната църковна общност, тук по-скоро искаме да изострим чувствителността ни като вярващи към духовното и емоционалното състояние на нашите пастири. Затова в следващите редове излагаме три аргумента защо църквите ни имат длъжност да полагат грижи за служителите на духовното поприще. Ние можем и трябва да се отнасяме съобразително към личното пространство, емоционалното здраве и духовното израстване на нашите водачи.

Личното пространство

В много случаи работното време на духовния служител е денонощно. Всяка вечер той си ляга със съзнанието, че може телефонно обаждане да го изтръгне от съня му. Тежки инциденти, семейни разриви, внезапни здравословни усложнения ни сполетяват по всяко време. И пастирът знае, че е напълно възможно в съботна нощ, броени часове преди неделната проповед, да бъде повикан от разтревожени родители, чийто тийнейджър е избягал.

А в епохата на светкавичния интернет и мобилните комуникации личното пространство на духовния работник съвсем се свива. Дори и когато е на ваканция. По тази причина е важно църквата целенасочено да предоставя на пастира си време за сабатикъл – когато временно други хора поемат неговите ангажименти.

Емоционалното здраве

Като всички нас духовният служител е човек. Той преминава през различни емоционални състояния. И радост, и тъга. И възторг, и горест. И присъствие на духа, и пристъпи на паника.

За разлика от много други занятия обаче пастирското служение е съпътствано от особен вид стрес. Той се предизвиква от сблъсъка с дълбоки човешки проблеми или радостни събития. Тази седмица пастирът отслужва погребение, а следващата трябва да е готов за венчавка. Негова отговорност е да бъде подготвен както за посещения при болни или натоварени хора, така и за провеждане на празнични кръщения. Трябва да умее да приема спокойно и зряло както дребнавите критики, така и възторжените поздравления.

В емоционален план редуването на подобни ангажименти и преживявания бързо изчерпва силите. Затова вашият пастир се нуждае от време за отдих. Тоест от специално време, когато да бъде освободен от отговорностите си към църквата.

Духовното израстване

Като духовен водач пастирът се нуждае от време за спокойно четене и изучаване. Независимо от академичния си ценз всеки проповедник на Словото има потребност да продължи да се развива и да задълбочава познанията си. А това не може да се постигне пълноценно нито в църковния офис, нито в кабинета вкъщи. Докато служителят е на разположение, винаги ще бъде прекъсван от спешни ситуации и внезапни кризи.

Междувременно църковното семейство всяка неделя се събира с очакване неделната проповед да е подготвена с достатъчно молитва и библейско изучаване. Хората с основание се надяват, че проповедникът ще излага съществени и проникновени истини, до които е достигнал след задълбочено четене, внимателно изследване на Писанието и реално водителство от Божия Дух.

Ако ние не сме готови да предоставяме на нашия църковен служител необходимото време да се вкоренява в Божието слово и да задълбочава личните си отношения с Бога, тогава с какво основание очакваме той винаги да е на линия?

Наша е отговорността да поемем инициативата. Конкретните стъпки са решение на самата църква. Ще потърсим ли временни заместници, които да поемат част от товара? Ще съберем ли помежду си средства, за да може излизането в сабатикъл да е нормативно уреден платен отпуск? Ще проявим ли разбиране за известен период да разтоварим собствените си проблеми от плещите на духовния служител?

Може би това е един от начините да проявим „двойна почит“ с любов към онези, които са се посветили в служение.