Хуго Гроций, бащата на европейското право


Портрет на Хуго Гроций от Михел ван Миревелт (източник: Wikipedia)

Някои хора не могат да оценят значимостта на собствените си дела. Такъв е бил и холандецът Хуго Гроций. На смъртния си одър той оплаква безполезността на всичко, което е извършил. Гроций умира преди 370 години, на 28 август 1645 г., с убеждението, че животът му е бил един провал.

По рождение му е дадено име Хуиг де Гроот (Huig de Groot), което по-късно той латинизира. Роден през 1583 г. в Делфт, непосредствено след обявяването на независимостта на Холандия, той се развива по-бързо от другите момчета. На десетгодишна възраст е обсипван с похвали за знанията си по латински. На 11 години вече го наричат "втория Еразъм". На 16 години публикува първия си научен труд: редакция на късноантичната енциклопедия на Марциан Капела (V в.), след като сам е вече изчел всички древни авторитетни автори. Следват преводи на известния математик Симон Стеевин и на древногръцкия поет Арат. Същевременно Гроций взема участие в публични диспути и е назначен като асистент на видния политик и борец за незавимостта на Холандия ван Олденбарневелт (или само Барневелт), при негова важна мисия за мир. Седемнайсетгодишен, Гроций вече пледира в своето първо съдебно дело, а на 22 години пише книга (неиздадена), в която дава израз на своите юридически идеи в зачатъчния им вид.

Младежът за пръв път се впуска в сложната материя на международното право с книгата си Mare Liberum (Свободно море). Както подсказва заглавието, той се застъпва за свободни морски пътища. При това той твърдо отстоява правата на човека. Всичките творби на Гроций се отличават със стремеж да се избягва педантичността. Макар че цитира изобилие от литературни източници, той проявява забележителна оригиналност и здрав смисъл. Съчинението Mare Liberum не прави изключение.

В началото на XVII век в Холандия настъпва период на яростни богословски спорове. Арминяни и калвинисти са в непримирим сблъсък. Генералните щати (холандският парламент) издават Указ за помирение, който трябва да охлади страстите и в двата лагера. Но за съжаление този акт не се увенчава с успех. Барневелт, Гроций и други техни сподвижници се опасяват, че принц Морис от Оранж се превръща в диктатор. Те подкрепят Генералните щати в преговорите им за сключване на дванайсетгодишно примирие с Испания. Това вбесява Морис. Когато Барневелт и Гроций предлагат формула за постигането на мир, той нарежда арестуването им. След инсцениран процес Барневелт е екзекутиран, а неговият съратник е осъден на доживотен затвор.

Хуго Гроций успява да избяга от тъмницата с помощта на верната си съпруга. Той е смятан за знаменитост в други европейски страни. В изгнание написва своето най-известно съчинение: "Законът на войната и мира". Тази книга била особено необходима на своето историческо време. Поток от трагични събития заливал християнска Европа. Цели области били опустошавани от войни, водени с изключителна жестокост. Никой военачалник не бил склонен към милост, с изключение на неколцина просветени като шведският крал Адолф Густав, който се възхищавал от съчинението на Гроций. За съвсем нормално се считало да нарушиш клетвено споразумение, ако то е сключено с "врагове-еретици".

Макар и християнин, в своите творби Гроций си служи значително по-рядко с библейски аргументи, отколкото е било обичайно за епохата. Той предпочита да покаже чрез примери от предхристиянската и християнската история, че най-добрите хора от всички векове са били милостиви и са били верни на обещанията и договореностите си в международните дела. Три години след неговата смърт, Вестфалският мир от 1648 година прилага на практика много от принципите, изложени от Хуго Гроций. След още 200 години творбата му е призната като основополагаща за международното право. 

Усилията на Гроций били насочени най-вече към установяването на мир между християните, но изпод перото му излиза и една апологетична книга, "Истината на християнството". Освен това, приносът му към арминянското богословие оказва влияние на някои по-късни протестантски течения от XVIII и XIX век. Гроций е признат като важна фигура в дебата между арминяни и калвинисти. Поради значението, което отдава на свободната търговия, някои го определят и като създател на едно "икономическо богословие".

    Еразъм Ротердамски (1466 – 1536), прочут ренесансов хуманист, богослов и католически свещеник. - Б.пр.