Почивка

Почивката е нещо, за което този свят копнее, и затова често се говори за нея. Eдва започнала работната седмица, много от работещите копнеят за почивка, копнеят за времето, в което проблемите и грижите ще са отшумели. Почивката е особено актуална през лятото - в края на краищата това е сезонът на почивките. Отрано започваме да обсъждаме и да планираме как да си починем. Копнеем и мечтаем, докато дългоочакваният ден дойде; ако въобще можем да си го позволим, разбира се. Когато обаче отидем там, където сме искали да отидем, и употребим свободното си време така, както сме искали да го употребим, често не оставаме доволни, защото нещата не са се получили така, както сме си ги представяли - или времето не е било добро, или е било твърде кратко, или сме били с неподходящите хора.

Всъщност ние, макар и да не го осъзнаваме, копнеем за почивка, която да няма краий, която да няма недостатъци. Да бъдем на място, където да прекараме прекрасно. Някак си обаче не се получава. Все нещо не ни достига. Все нещо не е наред. И можем да обвиняваме когото си искаме, да се надяваме, че нещата ще се наредят, че следващата година ще е по-добре, но нещата пак не се получават. Без да претендирам да съм пророк, мога да твърдя, че няма и да се получи. Никога няма да получим съвършената почивка на тази змея. Никога няма да бъдем доволни. Ние го чувстваме, а като християни, като хора, които четата библиите си, трябва и да го знаем.

Една песен казва: „Тоз’ свят не е мой дом, тук само пътник съм.“ На нас, християните, трябва да ни е ясно, че на този свят не можем да получим съвършена почивка. Библията говори ясно, че истинската ни почивка е на Небето. В този свят ние често се чувстваме така, както ни описва пророк Еремия: „Горко ми сега! Защото Господ прибави печал към скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка“ (Ерем. 45:3). Ние не можем да си починем в този свят, не можем да намерим истинско спокойствие и мир.

Колкото и сладък да ни се струва животът тук (защото понякога така се заблуждаваме), ние живеем в земята на робството. Хората от този свят, а понякога и християните, робуват на какво ли не – ако започнем да изброяваме, списъкът може да се окаже много, много дълъг. Обаче това не трябва да е така. Последователите на Христос са призовани да живеят по различен начин. Нашият истински дом не е на тази земя, а очите ни, сърцето ни, съзнанието ни са насочени към Небето и Небесното царство. Там е нашият истински дом, там е нашата истинска почивка. Нещо повече, както казва пророк Михей: „Станете и заминете, защото почивката ви не е тук - поради нечистотата, която погубва. Да! Страшно погубва.“ (Мих. 2:10). Този свят погубва, страшно погубва.

Подобно на народа на Израил, когато излиза от Египет, ние трябва да положим усилия, за да стигнем до Обетованата земя, земята на обещанието. Това трябва да бъде голямата цел на живота ни. Защото, както вече сме установили, в този свят не можем да си починем напълно. Винаги ще има нещо, което да ни тормози. Бог обаче ни обещава, че ако искаме да сме с Него, Той ще се погрижи да имаме истинска почивка. Истинската почивка е да бъдем заедно с Бога. Вземем ли решение за Него, положим ли Неговата жертва за основа на живота си, тогава Той ще ни освободи от оковите на греха и на този робски свят.

И тогава, казва ни Библията: „Онзи, който е влязъл в Неговата почивка, си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си“ (Евр. 4:10). Бог ни обещава толкова съвършена почивка, каквато не сме си представяли, почивка, в която всеки един от нас ще може да си почине от делата си. Единственото условие е да се доверим на Исус и да следваме Неговия път. Защото в противен случай ни грози голяма опасност –  почивката да се отдалечи от нас. Народът на Израил не послуша Бога и се лута цели 40 години в пустинята. Доверете се на Бога и Го следвайте и тогава няма да се лутате в пустинята на този свят. Ще имате сигурност, стремеж и обещание за една истинска почивка. И тази почивка може да започне от този свят, ние можем да я предвкусим, ако се доверим на Исус.

Пак в Посланието към евреите (4:11) се казва: „Нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.“ Доверете се на Бога. Престанете да уповавате на себе си, на приятели или измамни обещания (ние в България добре знаем и виждаме това) – те няма да се случат. Почивката, която ви обещава този свят, не може да се сравни с онова, което Бог ще ви даде. Нищо не може да се сравни това, което Той ни е приготвил: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“ (I Кор. 2:9)

Бог иска да ви приеме в своята почивка. В тази почивка няма да имате оплаквания нито от неподходящите хора, нито от такива, които ви пречат, защото на мястото, към което Бог ни води, всичко е вече приготвено специално за нас, за всеки един човек според особеностите му. Там грехът няма да опорочава всичко, което започнем; няма да разваля и най-чистите ни мечти и стремежи. Това място наистина си струва. То не е облечено във фалшиви обещания и кичозен гланц. Затова нека се стремим към него.

Да вървим по Божиите заповеди, да живеем своя живот, да гоним греха от ежедневието си, да позволим на Бога да ни променя, да живеем само за Него. Тогава животът ни ще бъде истински пълноценен и ще носи радост не само на нас и на хората около нас, но и на небесния ни Баща. Исус умря на Голгота, за да ни избави от греха, за да можем да влезем в Неговата почивка. Ако някой не е избрал да Го последва, нека го направи сега – да не се бави и да не изпуска тази възможност. Бог ни чака. Той иска да ни спаси.

И още нещо. Ако наистина осъзнаваме колко хубава е почивката, която Бог е приготвил за нас, нека имаме смелостта, желанието и дързостта да поканим повече хора да бъдат част от това бъдеще. Кажете на хората около вас, че има спокойствие и мир; че Бог чрез Исус Христос е приготвил дом, мир и почивка за всеки един човек. И че тази почивка може да започне още днес. Приятна почивка! Живейте с мисъл за Почивката, която Господ е приготвил за нас, и поканете хора да дойдат с вас.