Още едно лято

В притчата на Господ Исус в Евангелието от Лука 13:6-9 се говори за лозе, в чийто край е засадена смокиня. От нея се очаква да дава качествен, едър плод. Но в случая плод изобщо няма. Собственикът на лозето е човек на разума. Той не желае плодородието на лозето да се влоши заради една мързелива смокиня. Колкото и жестоко да звучи, нарежда на работника, грижещ се за лозето, да я отсече. Но се оказва, че този работник изпитва  някаква особена любов към мързеливата смокиня. Все пак е полагал някакви грижи за нея. Най-малкото се е радвал на нейната красота. И той предлага свой план за действие. Явява се като ходатай и адвокат на смокинята. Моли за милост и за нейното спасение. Същевременно обещава, че ще положи особени грижи за нея, за да й се даде шанс да даде плод. Особена грижа още една година. Особена грижа ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО.

 И тук естествено възниква въпрос: За какво става дума? ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО ЗА КОГО? Дали Исус не говори  за края на света?

ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО ЗА СВЕТА?

Възможно ли е Исус да каже подобно нещо - тогава? Или днес? Предполагам, че днес би казал нещо такова: „Нека видим какви плодове дава светът. Дали изобщо дава някакви плодове? Дайте да видим дали светът произвежда плодове на правда или плодове на беззаконие? Плодове на Духа или плодове на плътта?”

Наистина в света наблюдаваме толкова много безобразия, неправда, разврат, безнаказани престъпници, цинични и покварени политици. Но все пак светът произвежда и ценни неща. Произвежда ценни плодове на науката, техниката и културата. Понеже световната цивилизация е повлияна от християнски добродетели и ценности, все още може да се намерят техни забележителни проявления. Реномирани учебни заведения;  високотехнологични  заведения по здравеопазване, бдителни институции за опазване на природата, щедри организации на милосърдие.

Нека се замислим. Ако краят на света беше настъпил например – както някои  предсказвали – през 1844 г., колко много ценни неща нямаше да видят бял свят като плод на човешкия разум и артистични таланти! Автомобилите, самолетите, космическите кораби, стъпването на човек на Луната щяха да останат само в главите на неколцина мечтатели като Жюл Верн като непостижими идеи. Може ли да си представим: компютрите и таблетите нямаше да бъдат измислени! Интернетът, мобилните телефони, телевизията, щяха за останат замразени в съкровищниците на Божието всезнание, но нямаше да се появят в ръцете на хората. Не си ли струва да се даде още малко шанс на света. Не си ли струва да се даде поне още едно лято на света? Та нали това означава и шанс за Църквата?

ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО ЗА ЦЪРКВАТА?

Дали всъщност Исус не е имал предвид Своята църква в тази притча? В пророческите книги на Стария Завет има примери, където Израил е наречен Църквата в пустинята и е оприличен на смокиново дърво. Така в книгата на Йеремия има предупреждение към този народ, „който не знае закона Господен” (Ерем. 8:7), че ще настъпи време на изтребление, като „няма да има грозде на лозата, нито смокини на смокинята…” (Ерем. 8:13).

Днес, две хиляди години след Петдесетница, Христовата църква е духовна наследница на Израил, но има доста различен облик. Тя включва и евреи, и хора от всички народи по света, в които трайно обитава Светият Божий Дух. Това й гарантира постоянна жизненост и плодовитост. Това я прави способна да произвежда траен плод на Духа. А това ни насочва към въпроса за  личната работа и за личната готовност на всеки един от нас.

ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО ЗА МЕН?

Първият въпрос, който трябва да си зададем в такъв случай е: Принасям ли плод? Принасям ли плода на Духа? Какво представлява плодът на Духа? Това е резултатът от присъствието на Светия Дух в нас. Светият Дух присъства в нас, ако поискаме от Бога да прости греховете ни в името на Господ Исус Христос. Ако сме поискали Той да очисти душата и сърцето ни с кръвта, пролята на Голготския кръст на Исус Христос. Ако някой все още не е поискал Бог да прости греховете му, нека да го направи в тиха молитва в сърцето си. Тези, които са направили това, знаят, че по този начин в тях има свободно духовно пространство, в което да обитава Бог и в което може да действа Светият Дух. Исус казва: „Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми, и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него… А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“  (Йоан 14:23,26).

От това Слово разбираме, че Бог иска да направи духовен дом в нас. Да направи в нас посолство и преден пост на Своето царство. Да направи, ако щете, градина, която  произвежда плод на Духа. Плодът на Духа има конкретни проявления: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, верност, кротост, себеобуздание…(Гал 5:22)

Колко време ми остава, за да произвеждам плода на Духа? Имам ли изобщо такова време? Може би още едно лято...? Нека молим Господаря на моето и на твоето сърце да даде сили, така че когато дойде, да намери плод на Духа, който Го удовлетворява. Да намери плод на Духа, който изявява Неговото присъствие и очакването на Неговото славно идване на една обновена, разработена от Духа земя.