Учението на Арминий и съборът в Дордрехт

Якоб Арминий (1560-1609) е холандски богослов, който получава първоначалното си богословско образование в Лайден и по-късно в Женева при Теодор Беза. През 1603 година след 15-годишно пастируване става професор по богословие в Лайден. Още като пастир в Амстердам се запознава с тезите на Дирк Коонхерт, който твърди, че калвинистката доктрина за предопределението противоречи на Божията справедливост.  Съветът (консисторий) на църквата му възлага да обори твърденията на Коонхерт. Докато се подготвя да се изкаже по тези въпроси, у него възниква съмнението в правдивостта на учението за предопределение, така както го изказва Калвин. Арминий предпочита идеята, че Божията благодат се дава на всички хора и че те са в състояние да я приемат, или да я отхвърлят.

Намира подкрепа у някои богослови и пастири, които имат подобно виждане. Затова влиза много скоро в спор с твърдия в убежденията си богослов калвинист Гомар, който го обвинява в пелагианство. В отговор на това Арминий го обвинява в манихеизъм, защото според него учението за предопределение разделя човешката природа на две – едната принадлежаща на Бога, а другата – на дявола, и че по този начин от Бога се прави автор на греха. Арминий приема, че има Божий избор, но смята, че решението за спасение на едни, а осъждането на други се корени в предузнанието на Бога за волята на човека да се покае или не. Приема, че е възможно отпадане на вече спасени хора.

Неговите последователи отправят до държавните органи през 1610 година официално писмо - Възражение (Remonstrance), с което, от една страна, искат да покажат, че остават верни на калвинистката доктрина, а от друга, да покажат, че тя трябва да бъде подобрена според техните виждания. Противници на тези позиции пишат енергично контравъзражение..

 От 1618 до 1619 година в Дордрехт се организира международен събор, който да обсъди възникналия спор в лоното на реформаторското богословие. Съборът е свикан от щатхалтера принц Морис. Арминий вече е починал, но негови последователи са поканени като ответници в спора с ортодоксалните калвинисти. Присъстват богослови от Холандия, Швейцария, Шотландия, Англия и Германия. Режимът на крал Луи ХІV не позволява на френски протестантски богослови да присъстват. Съборът се открива на 13 ноември 1618 година под председателството на Жан Богерман, ревностен калвинист. Като главен ответник на арминианската позиция се явява богословът Епископиус. Арминианите отстояват твърдо своите позиции.  На 57-та сесия на събора те са накарани да го напуснат. Въпреки че между останалите участници в събора има някои различия, те се обединяват в съставянето на обща резолюция (Сanones synodici), която формулира пет основни клаузи на калвинисткото богословие. С тях се потвърждава абсолютният суверенитет на Бога в избора и предопределението за спасение, така че да няма никаква възможност да се предполага някаква заслуга или съучастие на човека в неговото новорождение и акт на спасение от състоянието на духовна смърт. Представителите на арминианството са осъдени като смутители на реформираната църква и са отлъчени от всякакво служение в нея. Двеста пастири с арминиански убеждения са освободени. Създава се атмосфера на нетърпимост, която принуждава повечето от тях да напуснат страната. Епископиус емигрира във Франция, където организира църква на съмишленици, призната и поставена под протекцията на кралската власт      По-късно отношението към арминианите в Холандия се смекчава и на тях е позволено да създадат собствена семинария в Амстердам.