Почина богословът Джеймс Дън

На 26.06.2020 г., на 81-годишна възраст, почина големият новозаветен учен Джеймс Д. Г. Дън.

Дън е роден на 21 октомври 1939 г. Следва икономика и статистика в университета в Глазгоу, но след дипломирането си се насочва към богословието и защитава докторска степен в Кеймбридж. До пенсионирането си през 2003 г. преподава в университетите Нотингам и Дърам. Лицензиран служител към Шотландската църква, макар че по време на престоя си в Нотингам проповядва в методистка църква.

Джеймс Дън беше едновременно плодовит автор, забележително ерудиран учен и човек, който не се страхува да казва мнението си, дори то да се различава от преобладаващите богословски виждания. Автор е на няколко чудесни коментара върху Римляни, Галатяни, Филимон, Колосяни, пастирските послания и Деяния на апостолите.

Област, на която Дън отделя голямо внимание – особено в по-ранните си години – е личността на Светия Дух. Неговите книги Baptism in the Holy Spirit (1970 г.) и Jesus and the Spirit (1975 г.) заслужават вниманието на всеки християнин заради сериозната и внимателна работа с библейския текст – характерна черта на цялото му творчество.

През целия си живот Дън е ентусиазиран изследовател на писмата на апостол Павел – увлечение, което кулминира в масивния труд (850 страници) The Theology of Paul the Apostle.

Интересът на Дън към формирането и развитието на ранното християнство ражда неговата най-известна тритомна поредица, писана в самия край на живота му Christianity in the Making: Jesus Remembered (2003 г.), Beginning from Jerusalem (2008 г.) и Neither Jew nor Greek: A Contested Identity (2015 г.), както и редица други изследвания като Unity and Diversity in the New Testament и Did the First Christians Worship Jesus?. В нея той проследява прехода от устната традиция за Исус към писмените раннохристиянски документи, общата основа и различните течения в ранните верски общности и формирането на църковен живот и богословие.

Може би най-известната тема на Джеймс Дън (в сътрудничество с Е. П. Сандерс и Н. Т. Райт) е свързана с т.нар. „нова перспектива“, която настоява за нов прочит на документите от времето на Втория храм. Според нея религията на евреите е вкоренена в благодатта, а не в дела на праведност. Това на свой ред води до нов прочит на редица новозаветни текстове и теми – особено на писмата на Павел. Виждането на Дън е разпръснато из множество негови текстове, но най-важното обобщение се намира в голямата му книга The New Perspective on Paul.

По всички критерии Джеймс Дън беше един от най-значимите и ерудирани съвременни протестантски богослови. Ще ни липсва! Оставаме с надежда, че скоро негови книги ще бъде преведени и издадени на български език. Както и че един ден ще се срещнем с него на едно по-добро място.