Църквата под въздействието на Просвещението и на евангелските съживителни движения през XVIII-XIX век - II част

Jonathan Edwards On True and False Revival - CultureWatch

ВЕЛИКОТО ПРОБУЖДАНЕ И СЪЖИВИТЕЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АМЕРИКА

През XVIII век в повечето нови колонии в Северна Америка се забелязва всеобщ полъх на духовно обновление. Все повече нараства броят на групи от населението, на местни общини и движения за установяване на гражданско общество, основано на евангелски принципи. То до голяма степен утвърждава пуританските принципи, но приложени в новите условия на деноминационно многообразие в една и съща колония. Настъпва времето на мощни благовестителски съживителни кампании, които причиняват забележителен духовен подем известен като Великото пробуждане.

Най-известният деец на Великото пробуждане в първата вълна съживителни процеси безспорно е Джонатан Едуардс.

 Джонатан Едуардс и неговата роля за Великото пробуждане 

Джонатан Едуардс (1703-1758 г.) е роден в семейството на Тимоти Едуардс, пастир в Източен Уиндзор, и Естер Стодард, жена с необикновена интелигентност. Получава образование от баща си и от по-големите си сестри. На тринадесетгодишна възраст постъпва в Йейлския колеж през 1716 г. Там изучава с особен интерес философските съчинения на Джон Лок, както и трудове по физика и естествознание. Но за разлика от други свои съвременници той не възприема все по-натрапващия се деизъм, а развива своя светоглед въз основа на Библията като откровение от Бога.

През 1727 г. е ръкоположен като пастир в конгрегационална църква в град Нортхамптън. Същата година сключва брак със 17-годишната Сара, дъщеря на един от основателите на Йейлския колеж Джеймс Пиърпънт. Макар и млада, Сара се отличава с впечатляващо духовно посвещение и дълбока връзка с Бога, като с годините служи за вдъхновение и подкрепа на Джонатан в неговото пастирско служение. В семейството се раждат три момчета и седем момичета. Един от тях е богословът Джонатан Едуардс Младши.

През юли 1732 г. Едуардс изнася поредица публични лекции под заглавие „Прославеният Бог в делото на изкуплението чрез великата зависимост на човека от Него във всяко отношение“. Лекциите наблягат на абсолютния суверенитет на Бога в делото на спасението. Бог очиства хора от грях поради „собствено благоволение“ и „неустоима благодат“, като ги дарява с вяра, необходима да ги склони към святост. Противно на някои очаквания, че такива проповеди ще отблъснат или разколебаят много хора, година по-късно в Нортхамптън се проявят признаци на духовно съживление. То достига връх през зимата и пролетта на 1734 г. В продължение на шест месеца към църквата се присъединяват около триста души. Обикновено Джонатан чете своите проповеди от ситно изписани листчета. Огромен ефект в случая имат неговите предварителни разговори с хората, работата му с тях, дълбочината на молитвения му живот и действието на Святия Дух. Известна е и една по-късна негова проповед, озаглавена „Грешници в ръцете на един гневен Бог“. Тя предизвиква покаяние у десетки слушатели.

В същото време не закъсняват проблемите, породени от криво разбиране същността на реформираното благовестие. Вместо да изпитват увереност в спасението си, поради несправяне със своята греховност някои са обзети от страх, че може да са отхвърлени завинаги от Бога. Проявяват се фалшиви свидетелства на вяра от хора, които се страхуват да не бъдат изолирани от доминиращата църковна среда на духовен ентусиазъм. Затова Едуардс прави изследване върху обръщението във всички негови етапи и разновидности, като описва наблюденията си от духовна и от психологическа гледна точка в „Изненадващото дело на Бога в обръщението на стотици души в Нортхамптън“.

Налага се Едуардс да води борба на два фронта. От една страна, трябва да устоява на критиките на скептиците, които определят съживлението като „безумна истерия“. От друга страна, той се противопоставя на онези, според които случващото се през съживленията е „от Бога“ независимо колко е необичайно, безумно или крайно. В своя опит да очертае разумен и благотворен път между тези две крайни тенденции във възприемането на съживлението Едуардс пише „Преживяване, което си струва“ и други книги и беседи.

За съжаление, след няколко години енергията на съживителните процеси спада и в енорията на Едуардс започват да нарастват конфликтите. До голяма степен те се дължат на прояви на неморалност и то в средите на най-влиятелните семейства в Нортхамптън. Техният пастир строго ги изобличава и ги подлага на църковна дисциплина. През 1750 г. крилото на критиците на Едуардс надделява и той загубва позицията на пастир в Ню Джърси. Това създава немалко проблеми с издръжката на неговото семейство. Съпругата му Сара с вярност и мъдрост споделя тези несгоди.

Година след като напуска Нортхамптън, през 1751 г. Едуардс става пастир на малка конгрегационална църква в Стокбридж. Същевременно започва мисионерска работа между индианското племе хусатонъкс. Това служение е свързано с много трудности, болести и резултати, които не съответстват на неговите очаквания. Много от индианците търсят услугите на неговата мисия главно заради възможносттa да получат образование и медицински грижи, но не достигат до обръщение в христовата вяра. По това време Едуардс пише два дисертационни труда: „Защо Бог е създал света“ и „Природата на истинското благочестие“. Неговото влияние и авторитет силно нараства. През септември 1757 г. е избран на поста президент на колежа Принстън. За съжаление, здравето му се влошава и той упражнява своите академични задължения само няколко месеца до смъртта си на 22 март 1758 г.

Джонатан Едуардс се определя като най-влиятелният благовестител, богослов и философ, който някога е раждала Северна Америка. Той вдъхновява следващи поколения богослови и мисионери, включително и тези от Американския борд, които идват да работят на Балканите и в България.

Резултати от първата вълна на съживлението (1732-1743 г.)

Началото на Великото пробуждане се свързва с дейността на Теодор Фрелингхайзен от средите на холандските калвинистко-реформирани общества в английската колония Ню Джърси. Неговите проповеди повлияват на презвитерианските пастири – братята Гилбърт Тенънт и Уилям Тенънт Младши, които подкрепят ентусиазма на духовно обновяване в средните колонии, тогава предимно с преселници от Шотландия и Ирландия. По-късно Самюел Дейвис става водач на Съживлението сред презвитерианите във Вирджиния. Като интересна форма на благовестие играе „къщата-читалня“ на Самюел Морис.

Съживлението сред баптистите се заражда с дейността на Шубъл Стърнс и Даниел Маршал. То се проявява най-вече в щата Северна Каролина.

През XVIII век методистки проповедници привличат огромни групи слушатели на закрито или открито, като така разгарят пламъците на т.нар. Първо и Второ съживление в Европа и в Америка. През 1738-1739 г. в средните колонии пристига методистът Джордж Уайтфилд, който допринася за съживлението сред методисти и презвитериани. До 1769 г. той обикаля седем пъти колониите, в които вече е проповядвал.

Като цяло съживителното движение през първата половина на ХVІІІ век в Северна Америка има забележителни резултати. В резултат на служението на споменатите и на много други благовестители в Нова Англия, чието население наброява около 300 000 души, съживителните събрания променят живота на около 10% от населението. 

Това се отразява на цялото общество, в което християнските нравствени стандарти се налагат като задължителни за населението. Изграждането на честни и солидарни отношения се отразява на търговията и благоприятства за по-успешен бизнес. Църквите осъзнават необходимостта от развитие на богословски и мисионерски семинарии. Дава се силен тласък на мисионерската дейност и към други култури и страни. Благотворителната и социалната дейност стават далеч по-библейски мотивирани.

Джонатан Едуардс, Преживяване, което си струва, Нов човек, С., 1999, 7 с.

Ърл Кернс, Християнството през вековете, Нов човек, С., 1998, 393 с.

Пак там.