Жан Калвин - един реформатор

Жан Калвин е роден на десети юли 1509 г. в Нойон, Франция, в семейството на нотариален чиновник, занимаващ се с финансовите дела на местната катедрала. Неговият баща Жерар Ковен е образован човек – адвокат по образование, но много строг и суров във възпитанието на четиримата си синове. Жан загубва много рано своята майка – Жана Льофранк, която била красива, нежна и много благочестива жена.

За кратко време младият Калвин учи в нойонския „Колеж дьо капет”, но амбицията на мосю Ковен е той да се занимава с по-сериозно образование и да стане свещеник. Така в началото на двайсетте години на XVI  в. Жан пристига в Париж, за да се запише в Парижкия университет като „приходящ ученик“. Интересът на Калвин към образованието е голям. Той започва да изучава латински в „Колеж дьо ла Марш” при един от най-известните тогава лингвисти – Матюрен Кордие. Бидейки не само блестящ езиковед, но и отличен преподавател, Кордие оставя трайна следа в съзнанието на младия юноша. Много по-късно в Женева Калвин ще приложи педагогическата теория на своя учител в училището, което самият той ще основе. Когато завършва курсовете по латински, Калвин бива прехвърлен от баща си в „Колеж дьо Монтегю”, за да изучава философия и да се подготви за свещеник. Атмосферата в колежа е отблъскваща и много потискаща. Тук Калвин за пореден път се разочарова от Римокатолическата църква. Преди това, сравнително малък, той присъства на изгарянето от Инквизицията на един монах за това, че е последовател на „еретика“ Лутер. Това оставя траен спомен в младия човек. Така в „Колеж дьо Монтегю” Жан тайно се запознава с някои от съчиненията на Мартин Лутер и Филип Меланхтон. Особено е впечатлен от начина на мислене на Меланхтон.

През 1525 г. Жерар Ковен премества сина си да учи право в новосформирания Орлеански университет. Според най-ранния биограф на Калвин – Теодор Беза, мосю Ковен започва да мисли, че юридическото образование ще е много по-доходоносно от това на свещеник. В Орлеан цари доста свободолюбив дух и Жан се впуска с всички сили да изучава правните науки.

През 1529 г. Калвин заминава за Бурже, където продължава своето образование. Тук той е впечатлен от своя преподавател – италианския юрист и хуманист Андреа Алчиати. По това време европейският хуманизъм е движение, което поставя ударение върху използването на оригиналните източници, за да може студентът да се запознае истински със съдържанието. Така Калвин учи бл. Августин и други църковни отци в оригинал. За 18 месеца в Бурже освен всичко друго той научава гръцки (койне) на достатъчно добро ниво, за да може да изучава Новия Завет. Това му дава възможност да се срещне лично с Божието слово и да види разликата между думите на Бога и учението на тогавашната Римокатолическа църква. Освен това той е можел да съпостави всичко и с учението на Лутер, с което до известна степен вече се е запознал.

През лятото на 1531 г., получил своя лиценз по право, Калвин се връща в Париж, за да даде за печат първото си съчинение – коментар на творбата на Сенека De clementia (За снизходителността). Тогава възниква и желанието на Калвин да се запише и учи богословие в новообразувания колеж „Роял” (по-късно Парижки университет – Сорбона). Тук той се среща със своя състудент от „Колеж дьо Монтегю” Никола Коп, с когото се сближават още повече.

През есента на 1533 г. двадесет и четири годишният Жан Калвин преживява покаяние. Както той споделя за това във въведението на коментара си на Псалмите то е „внезапна промяна на съзнанието, закоравяло в ранния етап на живота ми. Сега вкусих бледо познание на истинско благочестие и бях възпламенен с желание да го следвам. Въпреки че не прекъснах другите си науки, на тях отдавах по-малко внимание“.

През 1533 г. Коп е избран за ректор на колеж „Роял”. На празника Вси Светии – 1 октомври 1533 г., Никола прочита своя встъпителен адрес, който в основата си говори за спасение само по благодат чрез вяра. Тъй като се предполага, че Калвин е повлиял на написването на речта на Коп, двамата са принудени да напуснат католически Париж и по различни пътища се озовават в Базел, който е под влиянието на реформаторското учение на Лутер.

През месец март 1536 г. Калвин побликува първото издание на Основи на християнската вяра (известно още и като Институти на християнската религия), апологетично съчинение в защита на реформаторските убеждения. Този негов opus magnum ще претърпи множество редакции от самия Калвин, докато достигне до произведението, което ние имаме сега. Тази книга ще окаже влияние не само на преките ученици на Калвин, но и на много пастири, богослови и редови християни днес.

Под натиска на гоненията срещу привържениците на Лутер Калвин решава да напусне Франция и да отиде да живее и се отдаде на науките в Страсбург. Но тъй като по пътя трябва да се срещне с френската войска, която е там, за да потушава поредния бунт, Жан трябва да се отклони и така попада в Женева и отсяда при своя приятел Гийом Фарел. Ревностен проповедник на благовестието, Фарел вижда чудесната възможност Калвин да оглави църквата в Женева. Така Гийом го моли да остане, но Реформаторът е непреклонен, че иска да е на тихо и спокойно място и да се занимава с богословие. Тогава Фарел заплашва Калвин, че ако не остане в Женева, Бог ще го прокълне и той няма да има успех в начинанията си. Тъй като възприема тези думи, изказани от Божи човек за Божие слово, Калвин се изплашва до смърт и решава да остане в Женева, докато е нужен. Така през 1537 г. Жан Калвин е избран за пастир на Женевската църква

Следват години на неуморен труд в проповядване на Словото, писане на катехизиси, отстояване на вярата, борба с либерално настроените жители на Женева. В началото тези стъпки са добре възприети, защото стават част от съпротивата срещу херцога на Савоя, но по-късно, поради сложните политически сблъсъци, Калвин и Фарел са принудени да напуснат Женева. За известно време Жан Калвин служи като пастир на църквата в Страсбург.

 През 1541 година той е поканен да се върне и да помогне на градския съвет да се справи с изключително либерализиралата се Женева. Сега вече той може да разгърне вижданията си за реформа в църквата и града. Основава богословско училище, където приема както местни хора, така и бежанци, идващи от различни места на Европа, гонени заради своите протестантски възгледи. Училището се състои от два „факултета“ – училище по граматика и училище за напреднали. За пет години от Калвиновия колеж излизат 1200 ученици и 300 студенти. Също така Калвин обучава много от бежанците в богословие и ги връща обратно като мисионери в страните им, за да проповядват Словото. Много от тях заплащат с живота си службата на Евангелието. Затова колежът на Калвин бива наречен „Училището на смъртта“. За една година само той изпраща сто мисионери във Франция по времето на най-жестокото гонение на френския крал срещу протестантите. 

По време на своя престой в Женева Калвин изнася повече от 2000 проповеди. Първоначално той проповядва два пъти в неделя и три пъти през седмицата. Неговите проповеди продължават повече от час и той никога не използва бележки. Калвин е известен и с това, че е проповядвал последователно книга по книга от Библията. Така от 1555 до 1556 г. той изнася 200 проповеди само върху книгата Второзаконие.

Калвин осъзнава важността на музиката и я използва като фон, докато чете пред църквата текстовете от Писанието. Също така той композира няколко химна, които стават част от сборника с песни на Женевската църква.

Много малко се знае за личния живот на Жан Калвин в Женева. Освен книгите си не е притежавал почти нищо. Мебелите и жилището му били собственост на градския съвет. Знае се, че през 1542 година съпругата му Аделайт ражда сина им Жак, но той живее твърде кратко и умира. През 1549 г. и Аделайт също се разболява и умира. Калвин не се жени никога повторно. Той има крехко здраве и боледува много често.

 След едно такова кратко боледуване умира на 54 години на 27 май 1564 г. По негово изрично указание тялото му бива поставено в най-обикновен ковчег и погребано в необозначен гроб, за да не идват хора и да се покланят на неговите мощи.

Жан Калвин живее кратък, но много съдържателен живот. Оставя влияние не само върху богословието и църковния ред, но върху политическия, икономическия, социалния и образователен път на съвременна Европа. В други статии ще ви запознаем с влиянието на Реформатора в тези области.