Абортът като легално средство за отнемане на човешки живот - 2

За да си отговорим какво е абортът и доколко е допустим, следва да зададем един друг въпрос. Кога всъщност започва животът?

Съвременната наука е почти единодушна. Човекът започва своето съществуване със сливането на яйцеклетката и сперматозоида. Поради различни причини обаче този факт понякога се поставя под въпрос. За началото на живота се срещат няколко хипотези.

Животът започва с раждането?

Първата теза твърди, че животът започва с раждането. Според защитниците на този подход раждането не е чак толкова драстична промяна. Преди него детето не се различава по своята същност от детето след раждането. Промяната е, че храната и кислородът вече не се доставят от майката чрез пъпната връв, а от външната среда.

Ако се приеме, че човекът става човек със способността да съществува самостоятелно, тогава нито нероденото, нито роденото дете би могло да бъде човешко същество! Нито преди, нито след раждането то е способно да съществува самостоятелно. И в двата случая се нуждае от храна, подслон, любов, които не може да си набави самостоятелно. Зависимостта от другите не престава.

Връзката между майката и детето преди раждането се изследва от т.нар. пренатална психология. Според нея майката и детето образуват единство на дух и тяло. Нероденото дете отрано усеща чувствата на майката. Когато тя се чувства обичана, когато изпитва радост и надежда, това влияе положително на бебето. От друга страна, преживяването на страх, гняв, отхвърляне и стрес има отрицателен ефект върху него. Детето долавя всичко, което изпитва майката – сигнали, шум, музика.

В този контекст откритието на психологията е показателно. Нероденото дете притежава съзнание! В подсъзнанието се съхраняват спомени не само от ранна детска възраст, а и от времето в утробата. Колко несъстоятелна е тезата, че животът започва с раждането!

Чак след третия месец?

Втората теза смята, че човекът става човек след третия месец на бременността. На това предположение се основава и фактът, че в много страни абортите са разрешени до третия месец.

Важно е обаче да си дадем сметка, че тази граница е изготвена на базата на практически съображения, а не от гледна точка на развитието на ембриона. Причината е, че по това време бебето е все още малко и е сравнително лесно да се извърши аборт.

От гледна точка на биологията обаче детето е добре развито и преди края на третия месец.

Според развитието на мозъка?

Според третата теза човекът се дефинира според степента на развитие на мозъка. Развитието на мозъка е сложен процес и не може да се определя с точност. Още преди мозъкът да е напълно развит, неродените вече имат възприятия, реакции и функции, характерни за пълноценния човешки живот, които допринасят за по-нататъшното развитие на мозъка. Образуването на мозъка започва още в оплодената яйцеклетка.

Развитието на мозъка обаче продължава и след раждането. Ако се налага човешкото същество да се дефинира според функционирането на човешкия мозък, тогава психично болните не би трябвало да се смятат за хора.

Мозъкът на бебето се развива и преди, и след раждането. За развитието на мозъка са необходими повече от 20 години. Тогава в кой момент точно човекът става човек?

След закрепването на оплодената клетка?

Според четвъртата теза човешкото развитие започва със закрепването на оплодената яйцеклетка за лигавицата, покриваща вътрешните стени на матката (приблизително на 14 ден). Хормоналните промени на организма на майката започват със закрепването. Този процес завършва на 25 ден. Допреди закрепването оплодената яйцеклетка може да бъде разделена в еднояйчни близнаци, но след това вече не. Човек става човек, когато е отделна личност.

Водещи учени като проф. Блехшмидт (ембриолог) и проф. Льойне (генетик) обаче са на мнение, че близнаците са заложени още при оплождането. Струва си да се замислим, че още от самото начало в яйцеклетката е заложено колко индивиди ще възникнат от нея. Не е логично преди имплантирането на близнаците да се отнема правото на живот само защото преминават през вероятно неиндивидуален, но необходим етап на развитие.

Защитниците на тезата твърдят още, че преди имплантирането приблизително 50% от оплодените яйца така или иначе загиват. Този аргумент обаче е слаб. На първо място, това са само приблизителни оценки (те варират между 50% и 2%). Второ, част от ембрионите загиват и след закрепването, така че това не може да се разглежда като абсолютна граница за образуването на човека. Трето, трябва да приемем, че в ранния етап на живота има естествена смъртност. Но няма оправдание тя да се увеличава изкуствено чрез аборт.

Повтаряне на еволюцията?

Петата теза се основава на това, че развитието на човека минава през няколко етапа. Еволюционната теория учи, че през ембрионалното си развитие (онтогенеза) човешкият зародиш повтаря стадиите на своето „еволюционно“ развитие (филогенеза). Тази концепция се развива от немския еволюционист Ернст Хекел (1866 г.) и се възприема от Дарвин като един от най-силните аргументи на еволюционната теория.

Този закон гласи следното. Онтогенезата повтаря филогенезата. В човешкия зародиш се появяват най-напред хрилни цепнатини, както при рибите. През четвъртия месец човешкият плод е изцяло покрит с косми и прилича на зародиша на човекоподобната маймуна. Според Хекел това показва, че човекът произлиза от животинския свят, т.е. при развитието в майчината утроба човешкият зародиш наподобява животински стадии.

Такива хипотези се опровергават от откритията на науката. Всеки опитен ембриолог ще разграничи човешката от животинската яйцеклетка. Всеки здрав човек притежава 46 хромозоми още от мига на оплождането. Всяка прилика с животните е функционална, но не и същностна. Човешкото развитие се свързва с промени във външния вид, но не и промени в природата. Всяко живо същество се развива по свой собствен начин – според съответния уникален набор от хромозоми.

Личност от първия миг

Последната хипотеза – човек от самото начало! Със сливането на яйцеклетката и сперматозоида започва историята на живота на един човек. Една уникална личност. В този момент в него вече е заложен пол, външен вид, цвят на косата, цвят на очите, височина, талант, характер и дори определена продължителност на живота.

Първото проявление на човека е в оплодената яйцеклетка. Тя се различава от всеки друг жив организъм със своите специфични 46 хромозоми. Това означава, че този човек не е съществувал никога преди, нито пък ще съществува пак. Той е уникален, неповторим и следователно изключително специален.