Реформацията в Холандия


Вилхелм Орански (1533-1584)

Историята на Реформацията в Холандия (Нидерландия)  е свързана с движението за независимост на нейния народ. Тази история се развива върху една по-широка територия, на т.нар. Ниски земи, където днес се намират Холандия, Белгия и Люксембург. Предприемчивият и свободолюбив дух на жителите на тези земи се забелязва чувствително по времето на Ренесанса с разрастването на международната търговия, корабоплаването, волята за оцеляване в постоянната борба с морето за отвоюване на територии и движението на нови идеи.

Идеите на Реформацията проникват в Холандия по времето на Карл V най-напред в северните провинции. Затова почти веднага след издаването на Едикта от Вормс, който осъжда учението и съчиненията на Лютер, императорът издава подобен указ и в Холандия  с подобно съдържание. Смята се, че областните управители на седемнадесетте провинции, които управляват от името на Карл V, не са били много усърдни в прилагане на предвидените от указа санкции. Някои от тях вече са били спечелени като тайни привърженици на Реформацията. Така нейните послания бързо се разпространяват всред цялото население от всички социални слоеве. Дж. М. Линдзи посочва, че „дори в колибите на фризийските рибари може да намериш хора, които не само четат, не само пишат, но и обсъждат и тълкуват Писанието като учени”.

Ръстът на протестантите в Холандия непрекъснато нараства. Приносът на Лютер за това е безспорен и като първоначален тласък в обяснение на доктрината, и като първоначален източник на литература. В началото те следват лютеранския модел на реформация, но по-късно калвинизмът се оказва за тях по-авторитетно учение в духовен и в политически план. Калвинизмът „по-добре прилягал на душевността и характера на холандците и си схождал със стремежите им за отхвърляне на потисничеството“, изтъква С. М. Хотън.

Анабаптистите също разширяват своето влияние.  Като техен водач изпъква личността на Мено Симонс.

През 1565 г. млади холандски благородници и бюргери решават да се съставят т.нар. Спогодба от Бреда. С нея те искат отмяна на Инквизицията и прекратяване на преследването на протестантите. Спогодбата е отхвърлена с презрение от имперската власт. Разбира се, това предизвиква желание за съпротива. Мнозина започнали да провеждат реформирано богослужение на открити места, със слушане на Писанието, с проповед на разбираем език, общо пеене и участие в молитва.  Процесиите, организирани от католически свещеници по улиците, се посрещали с подигравателни викове.

Всички тези събития водят до избухването на гражданска война през 1568 г. (според някои източници през 1566 г.). Областният управител (щатхалтер) Вилхелм Орански, наречен Мълчаливия, застава начело на военизирани групи холандци. Така той оглавява въстанието не толкова от религиозни, колкото от патриотични подбуди. Чак по-късно приема реформаторската вяра.

Войната трае около десет години. Действията на холандците и във военен план, и на политическо равнище показват силата на тяхната воля за независимост. Те преодоляват първоначалния военен превес на имперската армия, съставена главно от испанци, и започват да завладяват градове и територии. През 1579 г. седем провинции в Нидерландия  подписват договор, наречен Утрехтски съюз. Той поставя началото на Републиката на седемте обединени провинции. Начело на републиката се назначава щатхалтер. Пръв на този пост е назначен (и то пожизнено) Вилхелм Орански.

Испания признава независимостта на Нидерландия с Вестфалския мир, подписан на 1 януари 1648 г. Той потвърждава независимостта на Обединените провинции от Испания. Борбите за национална независимост допринасят за утвърждаването на Холандия като република с единна реформирана църква. Наричат я „Църква под кръста” поради жертвите, които понася в този период.

Доктрина и организация на Холандската реформирана църква

Поразителен е фактът, че в такива несигурни условия холандците не само воюват, а и организират събори с историческа роля за доктриналното и организационно укрепване на реформираната църква. През 1574 г. в Дорд (Дордрехт) се организира първата Генерална асамблея на Холандската църква. По време на нейната работа се взема решение, като символ на вярата да бъде приета т.нар. Белгийска изповед. Тя и Хайделбергският катехизис стават богословските стандарти на Реформираната църква в Холандия.

Асамблеята утвърждава презвитериански принцип на управление. От всички служители се изисква подчинение на съвета на презвитерите – презвитериите. Старейшините и дяконите са задължени да подпишат приетата изповед на вяра и устава на църковно управление.

В конкретните исторически и политически условия обаче тези принципи добиват някои особености. Една от тях е, че общите събрания на местната църква се съставят само от пастири и старейшини, а не (както в други презвитериански църкви) от всички членове на църквата. В случая общото събрание прилича повече на съвет на старейшините (презвитерия). Другата особеност е свързана с политическата структура на републиката. Всъщност тя представлява конфедерация от провинции, а не монолитна държава, така че Холандската църква трябва да се съобразява с това. Макар и да има едно име, тя може да действа единно само по взаимно съгласие на седемте провинции.

Много важно качество в дейността на Холандската църква е вниманието, което отдава на образованието. През 1575 г. е основан Университетът в Лайден. В следващите години се създават и университетите в Грониген, Утрехт, Хардервик. С течение на времето холандските реформирани богослови добиват слава на едни от най-задълбочените и ревностни мислители, преподаватели и публицисти.