Първите години на Чарлз Спърджън

Чарлз Хадън Спърджън се ражда на 19 юни 1834 г. в малкото село Калведън, графство Есекс. Той не е имал спомени за това място, тъй като десет месеца след раждането му родителите му се преместват в Колчестър, а след още четири месеца го завеждат при баба му и дядо му в Стъмбърн. Тук малкият Чарлз живее до петгодишна възраст, когато се прибира при своите родители. Така момчето си спомня повече за дома на баба си и дядо си в Стъмбърн, където дядо му Джеймс Спърджън е бил пастир (1776-1864 г.) в Конгрешанска (независима) църква.

Малкият Чарлз имал прекрасна възможност да прекарва много време със своя дядо. Джеймс Спърджън бил простоват в общуването и, макар да бил около на шестдесет, все още бил млад по дух. Може би именно по тази причина той бил толкова привързан към внука си, а може би също е разпознавал в него необикновени дарования и желаел да ги развие. Когато към него се обръщали приходящи за съвет или с молба за молитва, той често вземал момчето със себе си. А когато църковни служители се събирали за обсъждане на богословски въпроси, момчето отново било с тях, внимателно слушайки и стараейки се да разбере за какво говорят. Запознанството на Чарлз с богословските въпроси започнало именно по този начин, в много ранна възраст.

Животът в дома, където израства Спърджън, се въртял около Библията. Тук не просто четели Библията, но и твърдо са вярвали в нейната непогрешимост. Също така и молитвите се изричали с пълна увереност, че Бог слуша и отговаря на тях в съгласие със Своята върховна воля. В семейството с радост се практикували библейски правила на живот, а нечестност и всякакъв род зло били изобщо непознати. Начинът на живот бил строг, но в същото време обичали хумора и веселието. В работата си или при отдих, всички членове на семейство Спърджън, стари и млади, следвали правилото: „Велика придобивка е да бъдеш благочестив и доволен“.

Чарлз започнал да чете книги от съвсем малък. В една от стаите на дядовата му къща се намирала стара пуританска библиотека и когато момчето било на не повече от три години, започнало да взима оттам книги и да разглежда илюстрациите. Още ненаучил се напълно да говори, той с часове седял, разглеждайки книги с рисунки. Именно в тези ранни детски дни той попаднал на илюстрациите от „Пътешественикът“ на Джон Бънян. „Когато за пръв път видях гравюрата с изображение на християнина, носещ тежък товар на своя гръб, почувствах такова силно желание да помогна на този бедняга и едва ли не подскочих от радост, когато видях, как той накрая се избавя от него“. Друга интересна за него книга била „Книгата на мъчениците“ на Фокс. Дълго седял, разглеждайки рисунките, изобразяващи изгарянето на протестантите по времето на управлението на кръвожадната кралица Мери. Изобразените страдания оставили неизлечима следа в неговата душа.

Още като дете Чарлз проявява твърдост и смелост в отстояването на моралните принципи. Например, веднъж той узнал, че неговият дядо бил недоволен от поведението на един от своите енориаши, който се бил отбил в кръчмата. Малкият Чарлз не се поколебал да отиде направо в пивницата, за да се срещне там с него. Ето как Томас Роудс – така наричали този човек – описва това събитие:

„Можех да разбера, ако с това дело се беше заел някой по-възрастен, като мен, но да видиш тук такова дете!... Накратко казано, той ми показа палец, ето така, и каза: „Какво правиш ти тук, Илия? Ти седиш тук сред нечестивците, а си член на църквата! Ти  нараняваш сърцето на своя пастир. Срам ме е за тебе! Аз със сигурност не бих наранявал сърцето на своя пастир“. Казвайки това, той излезе…

Аз знаех, че всичко това е съвършена правда и че съм виновен, затова със срам наведох глава, без да се докосвам до пивото, а след това избягах в безлюдно място, паднах пред Господа и започнах да изповядвам своя грях и да моля за прощение.“

Том Роудс се покаял искрено и повече никога не се възвърнал към този грях. Той станал ревностен помощник на пастира в делото Господне. Така в съвсем детска възраст Чарлз Спърджън проявил разбиране за праведността и решителна готовност да противостои на този, когото считал за неправеден. Това качество го съпровождало в целия му живот по-нататък.

След петгодишно пребиваване в Стъмбърн, Чарлз се върнал дома на своите родители. Годините на детството, прекарани у баба и дядо, били много приятни за него и в течение на следващите няколко години той прекарвал с удоволствие лятото си при тях.

Родителите на Чарлз, Джон и Елиза Спърджън, по това време се преселили в Колчестър, където Джон е бил служител във фирма за продажба на въглища. Освен това той е бил пастир на конгрешанската църква в селцето Толсбъри. Всяка неделя отивал до там с конска каруца, тъй като църквата се е намирала на девет мили от дома им. Работата и служението му отнемали много време и го лишавали от възможността да прекарва време с жена си и децата си, което той така много желаел. Джон бил добър проповедник с необикновено силен глас, но все пак отстъпвал на баща си в умението си да проповядва.

Голямо влияние във възпитанието на Чарлз оказала неговата майка. Той си спомнял за нея с дълбока любов и благодарност. Разказва как тя четяла на децата си; междувременно в семейството се появяват още три деца: момче на име Джеймс и после две сестри, Елиза и Емилия. Чрез Писанието майката ги убеждавала да се погрижат за своите души. „Невъзможно е да изразя с думи, колко много съм задължен на своята добра майка“, пише Спърджън. „Понякога си спомням как тя се молеше на Бога, казвайки: „И сега, Господи, ако моите деца продължават да грешат, то те ще погинат не заради незнание, и моята душа трябва да свидетелства против тях в Деня на съда, ако те не повярват в Христа“. Мисълта за това, че моята майка ще свидетелства против мен, пронизваше сърцето ми… Аз никога няма да забравя как тя, преклонила колене и прегръщайки ме през врата, се молеше: „О, Господи, дай моя син да живее за Теб!“

              The Acts and Monuments, известна още като Книгата на мъчениците на Фокс, е книга, посветена на протестантската история и мартирология, написана от протестантския английски историк Джон Фокс и публикувана за първи път през 1563 г.

Момчил НИКОЛОВ