Петдесетница... и други подобни

Чудеса и знамения. Изцелени глухонеми с радост разказват за великите Божии дела. Хора, които никога не са ходили, тичат и славят Бога. Други говорят на език, който никога не са учили, с изключителна сила, за изумление на тези, за които езикът е майчин. Мъже, жени и деца пророкуват. Може би това описва едно Петдесятно преживяване така, както много от нас си го представят. Божията сила, изявена сред нас, днес. Нещо се случва. Всички се чудят на чудесата, които стават (нали затова са чудеса, за да им се чудят хората) и се насочват към църквите с думите: „Какво да направим, за да се спасим?“. Пасторите достолепно се изправят и заявяват: „Нищо не можете да направите, само трябва да се покаете и да повярвате в Исус“. Свещениците се изправят и казват: „Можете да направите нещо – покайте се, кръстете се и вярвайте в Исус“. Пасторите свъсват вежди, свещениците вирват заплашително бради и започва вечният спор за това, кое е най-важно за спасението – вярата или делата, благодатта или човешката воля. Някои от търсещите спасение се обаждат: „Чакайте малко, ние не разбрахме какво да направим“. Пасторите и свещениците обаче са твърде заети да спорят по дълбоки богословски въпроси и не им обръщат внимание. Изумените хора гледат известно време ту в едната, ту в другата посока, и после си тръгват, клатейки глава. След известно време духовните водачи се осъзнават и забелязват, че хората вече са си тръгнали... и започват отново да се карат кой е виновен за това. Но всъщност, в тази хипотетична ситуация (колкото и позната да е за нас днес), не пропускаме ли нещо важно? Не пропускаме ли... Святия Дух?

В деня на Петдесятница през 30 г. сл. Хр. сто и двадесет от учениците на Исус са събрани да се молят на втория етаж на една голяма къща. Десет дни по-рано те стават свидетели как по чуден начин Той се възнася на небесата при Бог Отец – Своя Баща, и им заръчва да чакат изливането на Светия Дух. Те помнят думите на Исус Христос „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас“ (Йоан 14:18), и знаят, че ще се изпълнят много скоро. И ето, че докато се молят, неочаквано се случва нещо: „стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят други езици, според както Духът им даваше да говорят“ (Деян. 2:2-4). Нещо се случва с тези хора. Те осъзнават в себе си действието и присъствието на Бог Святи Дух. Това дава импулс за първата апостолска проповед, след която три хиляди души се кръщават. Тази първа Петдесятница бележи рождения ден на Църквата Христова. Макар че може би я свързваме главно с чудотворните дела на Святия Дух в първите ученици на Христос, това, което има най-голямо значение за нас е не някои специфични духовни дарби, които се проявяват в този ден, а това, че Самият Божи Дух е даден на  първите християни. Христос изпълнява Своето обещание. Той не оставя сами тези, които Го следват повече от три години. Идва отново чрез Духа Си и заживява във тях. И пребъдва в Църквата Си до ден днешен.

Има един ореол на тайнственост, който обгръща Святия Дух и Неговите дарби. Дори и в най-мощните Си проявления, Той, като божествена Личност остава някак скрит. Неговата цел винаги е да прослави Христос. При споменаването на Петдесятница, много християни днес си представят образа на огнените езици, слизащи върху първите християни и благодатната дарба за говорене на непознати езици. Без съмнение даровете на Духа имат своето важно място в живота на Църквата, но какво са те без Святия Дух, Който „разделя на всеки поотделно, както иска“ (1 Кор. 12:11). Святият Дух свързва Църквата в едно и я прави Тяло на Христос. И това е най-голямото чудо на Петдесятница. Всички събрани ученици на Исус се превръщат от тълпа и колектив, от хора събрани около обща идея, в органично цяло, в личности, които живеят поради другите вярващи и заради връзката си с тях. Те се свързват в единия Дух, за да образуват нещо напълно ново – нов свят народ, в чиито вени тече Христовата Кръв и чиито тела са части от Христовото Тяло. След изпълването със Святия Дух те вече стават ново създание в Христос, началото на обновяването на цялото творение в Христос. Изпращането на Духа е своеобразен завършек на изначалния Божий план за спасение, възстановяване на дълбоката лична връзка между Бога и човека. Приемането на дара на Духа, т.е на Духа като Дар, като пълнота на живота на Св. Троица във вярващите е целта на Христовото изкупително дело (виж Йоан 16:7; 14:23). Това е и отговорът на въпроса на търсещите спасение в деня на Петдесятница. Апостол Петър ясно заявява: Покайте се, кръстете се с вяра в Исус Христос, за да бъдат простени греховете ви; „и ще приемете дара на Светия Дух“ (Деян. 2:38).

Ех, кога ли пасторите ще целунат уважително ръка на свещениците, а свещениците ще запретнат ръкави, ще коленичат и ще измият краката на пасторите? Кога ли хората, търсещи спасение ще намерят отговор на въпроса си, ще останат в църквите и ще постоянстват „в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деян 2:42)? Може би когато... спрем да пропускаме Святия Дух. И когато преживеем лична, истинска Петдесетница, а не други явления, които неуспешно я наподобяват.