Aбортът като легално средство за отнемане на човешки живот - 1

Желанието за раждане на дете е дълбоко вкоренено у всяка жена. Процесът на забременяване, износване и раждане на дете е естествен и нормалното е всяка бременност да довежда до раждане. Абортът е прекъсване на този процес независимо (спонтанен аборт) или зависимо от човешка воля (изкуствен аборт).

Това изследване визира само изкуствения аборт. В повечето случаи абортът е свързан с кризисна ситуация и в такъв момент е трудно да се вземе най-доброто решение. Да носиш живот в себе си и да знаеш, че насила ще го отнемеш – това е сериозна драма и затова проблемът с аборта не трябва да се омаловажава.

Преди всичко е важно да се подчертае, че макар в много страни (особено в развития свят) да е разрешен от закона, абортът представлява отнемане на човешки живот. Има достатъчно реални случаи, при които се взема решение да се прекъсне бременността просто защото „сега не му е времето” или пък защото икономическото състояние не е благоприятно, или защото кариерата на родителите не се намира в подходящ етап.

Често животът на едно (още неродено) дете не изглежда чак толкова важен. Мотивите са най-различни, но се пропуска фактът, че всеки аборт е реално отнемане на човешки живот, легално прекъсване на живот, без засегнатият ембрион да има възможност да каже своето мнение. Човекът, вземащ това решение, на практика се превръща в палач. В съвременното общество темата за аборта е все още актуална, но той се разглежда по-скоро като нещо „нормално”, като част от живота – не като драматично събитие, а по-скоро като някакво препятствие по пътя към поставените житейски цели.

Важно е да се замислим доколко изобщо имаме правото да вземаме такова решение. Да се опитаме да погледнем отвъд медицинската манипулация и да зададем въпроса през призмата на християнството.

Кой е създал човека?

Кой има правото да прекъсва живота?

Видове аборт

Абортът е прекратяване на бременността чрез изхвърляне или принудително отстраняване на ембриона или фетуса от матката. Обикновено плодът не е жизнеспособен извън майчиния организъм. Както споменахме по-горе, абортът може да настъпи спонтанно или да се предизвика изкуствено.

Спонтанният аборт е известен още като помятане. Обикновено причината за него са медицински усложнения по време на бременността. От друга страна, изкуственият аборт се извършва по желание на майката или по медицински показания, т.е. когато съществува реална опасност за живота на майката.

В зависимост от това, как се осъществява абортът, той може да бъде медикаментозен или оперативен. Медикаментозният аборт е възможен през първия триместър на бременността, до деветата гестационна седмица. При по-напреднала бременност е допустим само оперативен аборт (или по медицински показания през първия триместър). Ако се извършва от квалифициран лекар в болнично заведение, абортът се смята за сравнително безопасна процедура. Въпреки това е възможно да доведе до нежелани последствия като увреждания и безплодие.

В зависимост от законовата уредба на дадената страна абортът може да бъде легален или нелегален. Нелегалните аборти често се извършват от неквалифицирани лица и в неподходяща среда. По тази причина те носят сериозен риск за здравето на майката. Нелегалните аборти стават причина за хиляди смъртни случаи. Те се извършват преди всичко в страни, където абортите са забранени. Не са редки обаче и случаите на нелегални аборти в държави, където абортът е разрешен, но се прави нелегално поради други пречки (при твърде ранна или при нежелана бременност).

Законово регулиране

В законодателствата на различните страни абортът е урегулиран по различно време и по различен начин. При народите от Древния изток се прилага главно по икономически причини (война, бедствия, глад). Аристотел го препоръчва в случай на заплаха за съществуването на гражданите – т.е. по социални причини. В своето съчинение Женските болести Саран Ефейски допуска аборт само при застрашаване на живота на майката. В Хипократовата клетва се посочва недопустимост за извършване на аборт от лекар и дори за помощта му в тази насока: „На никоя жена няма да дам лекарство да пометне!“ По-късно римското право преследва изкуствения аборт като детеубийство.

По подобен начин се третира абортът и през Средните векове. До реално узаконяване се достига чак през 50-те години на ХХ век. Корените на това узаконяване са в движенията за правата на жените. Първата държава, която официално легализира аборта, е бившият Съветски съюз. Това става през далечната 1917 г., а през 1920 г. дори се гарантира правото на жените на безплатен аборт. По времето на Сталин абортите се забраняват, но след смъртта му отново стават легални. Вероятно под давлението на СССР през шестдесетте години абортът е узаконен и в много от социалистическите държави.

В България дълги години абортът е криминално престъпление, което в закона от 1896 г. се обвързва и с отнемане на правата на лекаря, който го е извършил. От 1956 г. осъществяването на аборт у нас се декриминализира, но при строго регламентирани условия. Редът за изкуствено прекъсване на бременността по желание на жената преминава през етап на либерализация съгласно Инструкцията за изкуствено прекъсване на бременността от 1965 г. – до пълно ограничаване за всички жени, които нямат поне две живи деца, независимо дали са омъжени. През 1974 г. тази инструкция се променя. По новата наредба аборт по желание, но само в здравно заведение, може да извърши всяка бременна жена, при положение че липсват медицински противопоказания за извършване му и че срокът на бременността е до 12 гестационни седмици.

Днес абортът е декриминализиран в повечето европейски държави. Съществуват два вида абортно право. В едни страни законодателството не разреша прекъсване на бременността освен при особени случаи на медицински показания; в други законодателството допуска аборт, но съществуват различни ограничения, като в голяма част от тези държави абортът се разрешава до третия месец на бременността (т.е. 12 ГСМ) [5].

До какво води узаконяването

Легализирането на аборта води до лавинообразно увеличаване на абортите. В световен мащаб случаите на прекъсната бременност от легализирането до днес са 1,03 милиарда. Страната с най-много извършени аборти е Русия (СССР) с повече от 290 милиона. Въз основа на тази статистика не е трудно да се установи, че колкото по-отдавна е легализиран абортът в дадена страна, толкова повече се увеличават абортите.

В България от легализацията до днес са били извършени 5,69 милиона аборта. С други думи, у нас са погубени човешки същества почти колкото съвременното население на страната! Пикът е през 1980 г. – 156 хиляди аборта при 128 хиляди раждания.

През последните години се наблюдава намаляване на абортите, но това до голяма степен се дължи на по-качествената контрацепция, включително и с лекарства, които се приемат няколко дена след половия акт. В зависимост от разбирането за началото на човешкия живот (веднага след оплождането на яйцеклетката или по-късно) този процес може да се тълкува също като аборт. Абортите в България през 2012 г. са 31 716, от които 19 525 по желание.

В общ хуманен и морален план допустимостта на извършването на аборт е в пълен разрез с медицинската етика, мислене и поведение. То е директно нарушаване на основното правило в лекарската професия да запазва и да зачита човешкия живот от самото му зачатие. Като социално решение абортът е бил спорен въпрос през цялата човешка история. Заслужава си да се отбележат и опитите абортът да бъде определен като „човешко право” – с помощта на т.нар. „Доклад Естрела”. В крайна сметка този доклад беше отхвърлен, но ако след време такава теза бъде приета, това би отнело правото на лекарите и медицинските сестри да отказват да вземат участие в аборти.

 (следва)