Дарът на Светия Дух

Празникът, който наричаме Петдесетница, има следния произход. Когато Бог извеждал децата на Израил от Египет, Той им заповядал да празнуват празника Пасха в нощта на тяхното заминаване, както и всяка година по същото време като спомен за освобождението от робство и за излизането от Египет. Петдесет дни по-късно при своето пътуване през пустинята те достигнали до планината Синай. Там Бог им дал Закона чрез Мойсей и им заповядал ежегодно да пазят петдесетия ден след празника Пасха като спомен за даването на закона. Оттук произлиза и името на празника Петдесетница... Сега ние отбелязваме този празник не поради старото историческо събитие, но поради новото – даването на Светия Дух.

Причината евреите да празнуват била даването на писания закон; но ние празнуваме даването на духовния закон. За да бъда още по-ясен, ще цитирам разликата, която Павел прави между двата завета (II Кор. 3:6). Тези два завета на свой ред се свързват с два вида хора.

Първо, има писан закон, заповядан от Бога и съставен от записани думи. Той е наречен „писан”, понеже не отива по-далеч и не достига до сърцето; нито пък делата, до които води, са нещо повече от лицемерни и насилени. Съставен само от букви, писаният закон е изцяло мъртъв. Неговата задача е да убива, той царува над мъртви хора. Хора с мъртви сърца не са в състояние искрено да пазят Божиите заповеди. Ако всеки човек бъде оставен да върши каквото иска, без да е възпиран от страх, няма да се намери нито един, който да следва Закона. Без съмнение човешката природа съзнава факта, че докато предпочита да следва собствените си желания, тя е принудена да върши нещо друго. Тя разсъждава: „Ако не пазя Божиите заповеди, Той ще ме накаже, хвърляйки ме в ада”. По този начин нашата природа е принудена да се подчинява с нежелание, противно на собствените ѝ стремежи. Понеже хората се страхуват от наказание, те скоро стават врагове на Бога, чувстват се грешници, неспособни да застанат пред Бога, и в края на краищата неприемани от Него. Всъщност те биха искали да няма Бог. Такива Божии врагове остават упорити в сърцата си без значение колко добре изглеждат отвън. Следователно, ние виждаме как Законът, доколкото се състои единствено от писани думи, не може да направи никого праведен, нито може да влезе в нечие сърце.

Другият закон е духовен; той не е написан с перо и мастило, нито е изговорен с устни, както Мойсей четеше от каменните скрижали. От историческия запис на събитието ние научаваме, че Светият Дух слязъл от небето и изпълнил цялото събрано множество. Явили се огнени езици, които се разделили на всеки от тях, и те проповядвали по толкова необичаен начин, че всички се изпълнили с удивление. Духът дошъл, изливайки се в сърцата им, превръщайки ги в различни хора, които живеели и желаели да се покоряват на Бога. Тази промяна била изява на самия Дух, Негово дело в сърцата. На тези сърца Той записал Своята любов с чист и огнен пламък, връщайки ги към живот и карайки ги да отговорят с огнени езици и действени ръце. Те станали нови създания, съзнаващи, че притежават напълно нови умове и склонности. Тогава всичко станало живот и светлина; разбиране, ум и сърце, горящи и радващи се на всичко, което е угодно на Бога. Такова е истинското различие между писания и духовния Божий закон. Оттук ние разбираме какво е действието на Светия Дух.

Забележете, тук Светият Дух слиза и изпълва сърцата на учениците, които са уплашени и наскърбени. Той прави техните езици огнени и ги запалва с любов, за да проповядват Христос смело, говорейки ясно и безстрашно. Ясно е тогава, че делото на Духа... е да пише на сърцата на хората, създавайки едно ново сърце, така че човекът да може да се радва пред Бога, изпълнен с любов към Него и готов да Му служи и да Го следва с радост.

Какви са средствата и начините, които Духът използва, за да промени и обнови сърцето? Това става чрез проповядване на Исус Христос, както казва самият Христос (Йоан 15:26): “А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене”. Благовестието е Божието послание, което трябва да се проповядва по целия свят, казвайки на всеки човек, че тъй като чрез Закона никой не може да стане праведен, а по-скоро става по-неправеден, Бог е изпратил собствения Си възлюбен Син, за да пролее кръвта Си и да умре за греховете ни, които не могат да бъдат заличени чрез нашите собствени усилия.

Сега с вярата, че Бог е дошъл да ни избави и ни е дал това безценно благословение, човешкото сърце трябва да бъде пълно с радост и благодарност към Бога и трябва радостно да каже: „Скъпи Отче, понеже Твоята воля е да изявиш към мен неизразима любов и милост, аз ще Те обичам искрено и доброволно ще върша всичко, което Ти е угодно”.

Но освен това ние трябва да сме разумни и да знаем, че в един смисъл не всичко е завършено, когато Светият Дух е приет. Притежаващият Духа не става изведнъж напълно съвършен, чист във всяко отношение, нечувствителен за греха и закона. Ние не учим, че делото на Духа е изцяло завършено, а по-скоро, че то е прогресивно; Той действа постепенно и нарастващо. Следователно, не може да се намери никой, който да е съвършен в праведност и святост, лишен от грях и скръб дори, служещ на всички хора с радост....Християнинът трябва в някаква степен все още да чувства греха в своето сърце, да изпитва ужаса на смъртта; той е засегнат от всичко, което засяга и останалите грешници. Докато невярващите са толкова дълбоко потънали в своите грехове и са толкова безразлични към тях, вярващите ясно чувстват своите. Но християните са подпомогнати от Светия Дух, Който ги успокоява и им дава сили, докато делото не бъде напълно завършено. Ако те не чувстват своите грехове, Духът е престанал да действа в тях.

По тази причина аз казвам, че трябва да сме предпазливи, трябва да внимаваме да не се хвалим нахално и самонадеяно с притежаването на Светия Дух, както правят някои горди фанатици. Опасността е да не станем твърде уверени, смятайки, че сме съвършени във всяко отношение. Благочестивият християнин все още е плът и кръв както останалите хора. Той се стреми да устои на злите страсти и другите грехове и макар и да не желае това, все пак усеща зли желания. Но този, който не е християнин, е безгрижно спокоен и изцяло незагрижен за греховете си.

Мартин ЛУТЕР

Преводът е направен по Luther's complete works, vol. 8.The Luther Press. Minneapolis, 1909