Петдесетница – рожденият ден на Торáта

На три пъти от евреите се изисква да се събират пред Бога в Йерусалим и да принасят жертвите си в храма. Това са трите основни празника: Пасха, Петдесетница и Шатроразпъване (Втор. 16:16). В тях Израил отправя благодарността си пред Всевишния и изразява прослава към Този, Който всеки ден се грижи за народа.

Думата “петдесетница” е свързана с числото “петдесет”, защото празникът се отбелязва петдесет дни след Пасха (Лев. 23:15–17) или след седем седмици. Затова той бива още наречен и празник на Седмиците - Шавуот (Изх. 34: 22). На този празник се събират първите “плодове” от жътвата и се принасят в жертва на Бога в храма. В древността Израил е била предимно селскостопанска страна и е зависела главно от това, което е произвеждала земята ú. Именно затова Господ постановява празника - за да може народа, принасяйки първите класове от жътвата си, да осъзнава своята зависимост от Неговата подкрепа и грижа. Евреи от цялата страна са прииждали в Йерусалим, за да се представят пред Бога. Идвали са и посетители от диаспората, които също са ставали част от всенародното поклонение.

Петдесетница загубва своето основно значение, когато Йерусалим бива разрушен (70 г. сл. Хр.) и евреите разпръснати сред другите народи. Когато храмът вече не съществува и не могат да бъдат извършвани жертвоприношения, древните равини се заемат с внимателно изследване на времената. Те заключават, че точно в деня на Петдесетница Бог е дал на Мойсей Торáта (Изх. 19 глава). Оттогава насетне този празник е известен още и като “времето на даването на Закона”. 

Отбелязвайки тази знаменателна среща на Бога и народа сред облаците и тътена на планината Синай, Петдесетница се счита за рождения ден на юдейската вяра. В Лев. 23:11 четем, че на следващия ден след пасхалната събота, свещеникът е трябвало да донесе в храма един сноп от първите класове на реколтата и да го подвижи пред Господа. По този начин той е отбелязвал началото на жътвата и прибирането на първите плодове. Изглежда, че Мойсей е изказал пророчески тези думи за един, Който на денят след Пасха възкръсна, за да стане “първия плод от починалите” (1 Кор. 15:20).

Изминават около 1500 години откогато Бог заповядва на Мойсей евреите да отбелязват празника на Седмиците. Много неща се случват оттогава. Към Израил идват много пророци, които говорят за Спасител, Който ще избави евреите от греха. В един определен момент, след толкова години, Той идва в Личността на Господ Исус. Бива предаден, мъчен и разпнат на кръст, според предвечния Божи план (Ис. 52:13–53: 12). Той умира, за да спаси Израил. След три дни възкръсва според пророчествата и преди да се възнесе на небето, казва на учениците Си да чакат в Йерусалим, докато не се облекат със сила от небесата. Те изчакват четиридесет и девет дни до Петдесетница. “И когато настана  деня на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха... А в Йерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето” (Деян. 2:1, 2, 5).

На този ден апостол Петър се обръща към своите сънародници от всяка част на света, които са дошли в столицата, както и към някои езичници, прозелити. На тях той свидетелства относно Месия и накрая ги увещава: “Избавете се от това извратено поколение” (ст. 40). Силата на Божия Дух действа толкова мощно върху тези хора, че  те биват сломени в сърцата си пред Божията спасителна милост и в този ден се кръщават три хиляди души – евреи и езичници (Деян. 2:41, 42).

По-късно апостол Павел ще напише, че Христос изпълнява целта на Торáта (Римл. 10: 4) и Неговото слово дава вяра и спасение (Римл. 10: 17). Родено от устата на Бога при сътворението, дадено на народа на Синай, повесено на кръст, но възкръснало, то продължава да говори и днес и да води хора до животворна среща с небето. Когато празнуваме Петдесетница, ние отбелязваме тържеството на това слово над безмълвието на смъртта и греха.