Книгите на първите християни

В началото на 2020 г. излезе от печат една интересна книга: Първо послание на Климент до коринтяните / Учение на дванадесетте апостоли. Сборникът е в превод на варненски и преславски митрополит Симеон. Преводите са стари. Правени са преди повече от сто години, така че се е наложило езикът да бъде осъвременен. Освен това към оригиналния превод на български сега е добавен паралелен гръцки текст, така че изданието е и двуезично.

И двете съчинения са интересни и би трябвало да са познати на всеки християнин.

Дидахе (известна още като Дидахията или учението на дванадесетте апостоли) е много ранен християнски документ – от края на I или началото на II век. Текстът е почти съвременник на новозаветните документи. Не се знае къде и от кого е написана книгата, освен че със сигурност е станало на изток – най-вероятно в Палестина или Сирия, или (по-малко вероятно) в Египет. Тя е била много почитана и рано преведена от гръцки на латински и коптски. Била е широко разпространена сред ранните вярващи и дори е бил поставен въпросът дали да не влезе в канона на Новия завет. В края на краищата това не става, но това не накърнява нейния авторитет. За нас тази книга е безценен извор на информация за най-ранния живот на църквата.

Дидахе се дели на три части. Глави 1-6 описват „два пътя на живота и смъртта“ – добре познат мотив, широко използван от древните християни. Глави 7-10 описват богослужението: и по-конкретно Господнята трапеза (Евхаристията), поста, молитвата и кръщението. Глави 11-15 добавят указания за църковния живот: за апостолите и пророците, за пътуващите учители, за неделното богослужение, за избиране на епископи и дякони.

За да се изучава и отбелязва по-лесно съдържанието, немският учен Адолф фон Харнак го разделя на стихове – подобно на текста в нашите библии. Днес почти всички издания използват това деление. Когато митр. Симеон прави своя превод, това деление вече е известно, но по някаква причина той не го възприема, което може да се отчете като недостатък. Делението обаче е отразено в паралелния гръцки текст. Така изданието съдържа гръцкия текст на Дидахе, разделен на стихове, и българския превод, разделен само на глави.

През 1941 г. Софийският университет подготвя нов превод на Дидахе, направен този път от проф. Иван Гошев. Той е двуезичен – с гръцки и български текст, – като и двата текста са разделени на стихове. Това издание отдавна е изчерпано.

Втората част на книгата съдържа текста на Първото послание на Климент Римски. Нарича се „първо“, понеже историята познава и „второ“ послание на Климент. За него обаче днес се знае със сигурност, че не е автентично и идва от по-късен период. Двете послания заедно бяха издадени през 2011 г. от Синодалното издателство с паралелен текст на български и гръцки език.

Както показва името му, Климент е живял в Рим и е бил един от ранните епископи на Римската църква. Различни източници го определят като трети или четвърти по ред епископ. Според някои предания това е същият Климент, когото споменава Павел във Филипяни 4:3. Някои църковни отци го наричат „апостолски ученик“, което предполага, че е познавал лично апостолите. Дали това е вярно, няма как да установим с категоричност. Някои древни автори смятат, че Климент Римски е неизвестният автор и на Посланието до евреите.

Както и с Дидахе, не можем да определим точното време на написване на I Климент. По всяка вероятност става дума за края на първи или началото на втори век. Климент пише своето послание от името на Римската църква към църквата в Коринт, която отново, както по времето на апостол Павел, има вътрешни проблеми. В писмото си той ги увещава да разрешават всички проблеми в християнски дух.

Двете книги – Дидахе и I Климент – са едни от най-ранните (ако не и най-ранните) християнски произведения, достигнали до нас, ако не смятаме Новия завет. Това ги превръща в изключително ценни материали за съвременните християни.