Четири века от смъртта на Шекспир

  Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!
  Словата ми издигат се нагоре, 
  а мислите ми си остават долу – 
  слова без съпровод от мисли
  не ще достигат нивга небосвода.

Цитатите и строфите на Уилям Шекспир, най-великия английски автор, отдавна са станали неразделна част от англоезичната, а и от световната култура. Но много неща относно живота на този човек и неговите убеждения остават неизвестни. Дори датата на смъртта му не е напълно сигурна, макар че между историците има общо съгласие за 23 април 1616 г. Това означава, че гениалният поет и драматург умира малко преди да навърши 52 години. Той е бил кръстен на 26 април 1564 г., вероятно няколко дена след раждането си в Стратфорд на Ейвън. Произходът му е от разрастващата се средна класа  в Англия – баща му е заможен производител и търговец на кожени изделия, а майка му е дъщеря на богат селянин.


Уилям Шекспир (Източник: uki.vdu.lt)

Дали Шекспир е бил християнин? Изглежда съмнително, поради някои епизоди от неговия живот. Все пак, около месец преди смъртта си, той пише завещание, което завършва със следните думи: “Аз предавам душата си в ръцете на Бога, моя Създател, като се надявам и твърдо вярвам, че само чрез заслугите на Исус Христос, моя Спасител, ще стана съпричастен на вечния живот”. 

Също така той съчинява епитафията за надгробния си камък:
  Приятелю добър, на Исуса уповавай,
  праха, заключен тук, напразно не смущавай –
  Блажен да бъде, който тоз камък не отлости,
  проклет – който помести изтлелите ми кости.

Изглежда, че Шекспир е бил посветен член на Англиканската църква. Макар че не е написал нито една пиеса на библейска тема, най-често цитираните книги в творчеството му са Библията и Общият молитвеник1 (Book of Common Prayer). Той се позовава пряко или прави алюзия за откъси от поне 42 книги от Свещеното писание и охотно заимства изрази от сутрешни и вечерни молитви, поместени в Молитвеника. Най-много препратки в Шекспировите произведения има към Евангелието от Матей и към Псалмите: съответно 151 и 137 пъти. 
Съществуват спекулации, че библейският превод на крал Джеймс I съдържа криптограма2 за името на Шекспир (Shakespeare). В него 46-ата дума от началото на Псалом 46 е „треса се“ (shake), а 46-ата дума от края е съответно „копие“ (spear). Още по-интересен е фактът, че през 1610 г., годината на завършване на превода, Шекспир е бил на 46 години! Дали това означава, че Шекспир има принос към този библейски превод? Такива догадки нямат обаче солидни основания.
Всъщност някои сериозни изследователи твърдят, че Шекспир дори не е написал произведенията, излезли под негово име. Повечето от тях посочват неговия съвременник Едуард де Виър, граф на Оксфорд, като действителния автор, а конкретно пиесата „Хамлет“ се приписва на философа Френсиз Бейкън. Тези критични гласове се аргументират с явно високото образование и огромната обща култура на драматурга, говорещи за аристократичен произход. Добре из- вестно е също, че Шекспир се вълнувал само от драматизацията на творбите си, но не се е интересувал от публикуването им и не е участвал в това. Осемнадесет от пиесите биват публикувани като евтини малки издания, като авторът дори не е получил заплащане от издателствата. Името му липсва в счетоводните книжа на театър „Роза“, където са поставяни пиесите му.
Каквато и да е историческата истина, Уилям Шекспир отнася своите (духовни и житейски) тайни в гроба, когато умира преди точно четири столетия. Но пък оставя на цялото човечество неувяхващо наследство от 37 пиеси, 154 сонета и 4 поеми. Те са преведени почти на всички езици, а пиесите му са най-често представяните творби по световните сцени. 

__________
Бележка на редакцията 
1. Сборник от канонични молитви  и богослужебни текстове в Англиканската църква, въведен в употреба 
    през 1549 г. и неколкократно ревизиран впоследствие. – Б. пр.
2. Скрито, зашифровано споменаване. – Б. пр.
Рубриката е посветена на кръгли годишнини от ключови събития в християнската история; превод с допълнения: Тодор ВЕЛЧЕВ.