Исус и Възкресението - 1

И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

Деяния 4:29-33

Обърнете особено внимание Деяния 4:33: „Апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус.“ Знаем как първите християни са се отнасяли към гоненията. Сега ще разгледаме онази част от тяхната молитва, в която споменават себе си. До този момент са се покланяли на Бога и са възхвалявали Неговото име, без да кажат и дума за собствените си трудности и смъртната опасност, която ги заплашва. Пеели са за величието и славата на Бога. Осъзнавали са, че се покланят на Бога, вдъхновил Псалом 2, Който е Бог и на псалмиста, и на пророците. Тогава са споменавали смъртта на Господа на кръста и едва след това са започнали да представят своите нужди и проблеми. Но обърнете внимание, не са се молели за свобода, за безгрижен и щастлив живот или за избавление от гоненията.

Не! Ето за какво са се молели първите християни: „Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост.“ Копнеели са да разнасят Неговото слово. В 31 стих четем: „И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието слово.“ А в 33 стих пише: „И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус.“

Вече са нарекли Господ „Светия син Божий“ и „Неговия Христос“. Вече са Го споменали в молитвите си като славна личност и са почели Неговата смърт на кръста. След това преминават към великата истина за Възкресението. Християнството е неразривно свързано с личността на Исус Христос – с Неговото раждане, с Неговото учение, с Неговите чудеса, с Неговата смърт, погребение и възкресение. Ето това са проповядвали апостолите. Не са проповядвали себе си.

По-късно апостол Павел ще напише безсмъртните слова: „Ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ“ (II Кор. 4:5). Такава е апостолската проповед. В първите глави на книгата Деяния на апостолите ще забележите, че апостолите се опират на реални исторически събития и след това обясняват тяхното значение. Те са очевидци на Възкресението и говорят за това, което лично са видели и чули.

Така са проповядвали учениците. Тази важна подробност характеризира първите християни. Те не са били просто хора, които са преживяли нещо специално. Да, в живота им са се случили невероятни промени (и слава на Бога за това), но те не са проповядвали за тях. Проповедта им е била за Този, Който е променил живота им, както и за събитията, довели до тези промени.

Те не са можели да мълчат, защото без Исус Христос е нямало изобщо да бъдат апостоли. Без тези събития и конкретно без Възкресението те никога не биха станали християни и Църквата никога е нямало да се появи. Спомнете си двамата спътници, пътуващи за Емаус, как вървят, тъжно разсъждавайки помежду си. Спомнете си учениците, събрани в горницата след смъртта на Исус. Всички те са били отчаяни. Това щеше да е краят на историята, ако не бе поразителното възкресение на Христос.

Съвременните лъжливи представи за християнството ме принуждават да се спра на това по-подробно. Днес ни се внушава, че всички тези факти нямат значение. Привържениците на този подход получават възможност да говорят по телевизията и радиото, да публикуват книгите си в огромни тиражи и да контролират богословските училища в Европа и други части на света. И не се колебаят да твърдят, че е невъзможно да бъдем сигурни в тези факти.

Съвременните учители се стремят да ни убедят, че евангелията невинаги съдържат достоверна информация, но че това не е толкова важно, ако разбираме „религиозната ценност“ на описаните в тях събития. За тях няма значение дали Исус наистина е роден от девица, дали е вършил чудеса и дали е платил за греховете ни чрез Своята смърт. Все едно им е дали Той е възкръснал от гроба. Те твърдят, че фактите нямат значение, стига да осъзнавате религиозната ценност на личността на Исус Христос и Неговото учение. Ето защо поставям особен акцент върху този пасаж.

В определен смисъл апостолите проповядват само обективни факти, които са от първостепенно значение. Те непрекъснато свидетелстват какво са „видели и чули“. Опитът им се основава на реални факти. А ако вашият опит не се основава на факти за живота и смъртта на Христос, това не е християнско преживяване.

В молитвата си учениците подчертават важния факт на възкресението на Христос. Искам да се обърна към онези, които, наричайки себе си християни, са възприели модерната представа, че не е толкова важно дали човек вярва във Възкресението или не. Отговор намираме в 15 глава от Първото послание до коринтяните – една от най-дългите глави в Новия завет. Там Павел пише за важността на вярата във Възкресението. Тя е от решаващо значение.

Някои членове на ранната църква, подобно на нашите съвременници, са твърдели, че Възкресението вече е в миналото, че не може да се разбира буквално и че всъщност то няма особено значение. „Няма значение ли!? – би казал Павел. – Тогава аз оставам без нищо, а всичките ми проповеди са лъжа и празен звук!“ Днес повече от всякога е важно да обърнем лице към фактите, на които се основава нашата вяра. Светът е в такова състояние именно, защото не вярва на тези факти. Ако му свидетелствате за вярата си, той ще отговори: „Чудесно, щом ви харесва всичко това. Но аз не се интересувам. Не ме засяга.“

Освен това представители на различни култове днес заявяват: „Доверете ни се, и ще станете щастливи!“ Но ние проповядваме исторически факти и апостолското свидетелство за тези факти, сред които е и славният факт на възкресението на Господ Исус Христос.

И така, какво означава това? Нека още веднъж да подчертая, че Възкресението е факт. Апостолите проповядват за Исус, Когото са виждали и слушали, Който е умрял на кръст, а след това е бил положен в гроб. Проповядвали са за Исус, Който сега е жив и обитава в друг духовен свят. Възкресението обаче означава много повече.

Апостолите проповядват, че гробът е празен: „Ние бяхме свидетели. Видяхме как Той беше разпнат, чухме Неговия предсмъртен вопъл и последните думи: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46). Видяхме как свалиха тялото Му от кръста и го положиха в гроб, как огромен камък с печат беше поставен на входа на гроба заедно с римската стража. Всичко това се случи пред очите ни. Но също така видяхме, че на третия ден, сутринта, гробът бе празен!“

Ето за какво свидетелстват те. Не само че Исус, Който живее в друг свят, може да ни помогне, а и че Той наистина е възкръснал, че в гробницата е останал само погребалният саван. Исус е възкръснал телесно. Тялото Му е изменено, но се пак е същото. Той е можел да покаже на учениците Си Своите ръце и белега от проболото Го копие. Спомняте ли си случката с Тома, който не може да повярва в Неговото възкресение? „Дай пръста си тук и виж ръцете Ми – му казва Исус, – сложи ръка в ребрата Ми“ (Йоан 20:27).

Той има същото тяло, макар и то да е претърпяло изменение. Нека си припомним аргумента на самия Господ пред учениците в горницата. В последната глава на Евангелието от Лука четем: „Той каза: Имате ли нещо тук за ядене? Те Му подадоха парче печена риба и меден сок. И взе, и яде пред тях.“ Защо го е направил? За да се разсеят съмненията им. Учениците са мислели, че виждат призрак или дух, но Исус им казва: „Дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“ Духът не може да приема храна, той е нематериален.

Господ доказва, че има физическо тяло, макар и необикновено. Можел е да влиза през затворени врати. Всички врати в горницата са били заключени, тъй като учениците са се страхували от преследване на юдеите. Но изведнъж самият Исус застава сред тях. Не дух или призрак, а техният Учител, възкръснал от гроба, в предишното си тяло.

Ето какво означава Възкресението. В нашия просветен век хората не вярват, че е възможно, но същото може да се каже и за първи век. Неверието няма нищо общо с науката.

В последната глава от Евангелието на Матей четем как предприемчиви хора са съчинили опровержение на Възкресението и са дали подкуп на римските войници, за да разпространяват неверния слух. Те отиват твърде далеч в лъжите си, а много наши съвременници следват същия пример. Това е лъжата на неверието. Представата, че атеистите са честни, а вярващите манипулират фактите, не е нищо повече от изопачение на истината! Неверието се намира в безнадеждна ситуация и е принудено да дава подкуп и да съчинява откровени лъжи като ерусалимските водачи. Неверието е принудено да игнорира фактите.

Ние знаем всички негови мними доказателства за невъзможността за възкресение. Те са непоследователни и противоречиви. Почти всички са разобличени в Писанието.

Но последното потвърждение на физическото възкресение са самите апостоли. Както вече казахме, властите са изключително изненадани от смелостта на Петър и Йоан, тези прости и необразовани хора. Действително, има на какво да се удивяват!

Какво е станало с апостолите? Как е възникнала Църквата? Знаем, че преди възкресението на Исус апостолите са напълно объркани. Сами не биха постигнали нищо. Но се случва нещо невероятно. Тези хора стават основата на Църквата, която обръща целия свят с главата надолу. Тя завладява Римската империя и продължава да съществува до днес. За този феномен може да има само едно обяснение и то трябва да се търси във факта на Възкресението. Дори невярващите признават, че Новият завет е отлично постижение в световната литература. Нима апостолите щяха да съчинят това учение, ако бяха просто измамници и лъжци, ако чисто и просто си бяха измислили възкресението на Исус Христос? Авторите на някои безсмислени книги твърдят, че апостолите са изфабрикували историята за Възкресението, за да манипулират хората! Но възможно ли е такива безнравствени хора да пишат по този начин? Нима една църква, състояща се от такива хора, може да окаже влияние върху целия свят?

Това е абсурдно. Доброто не може да бъде резултат от злото. Не и не! За всичко това има само едно обяснение: Възкресението е факт. Ето затова апостолите му придават такова внимание и постоянно проповядват за него.

Ето защо предпочитат да умрат, отколкото да се отрекат от тази истина.

Откъс от книгата „Истинско християнство на д-р Мартин Лойд-Джоунс

Превод: Момчил Николов