Кралицата Елизабет I е отлъчена от Католическата църква

През епохата на Реформацията Англия постепенно се откъсва от Римокатолическата църква. Първият решителен тласък е даден от крал Хенри VIII. На младини той е посветен католик и пише богословски трактат в защита на върховенството на папата, за което дори получава от Ватикана титлата „Защитник на вярата“. По-късно обаче нещата се променят. Воден от желанието си да се ожени повторно, кралят иска от папата да анулира брака му с Катарина Арагонска. Твърдият отказ на Рим води до началото на политическа реформация – с актове на парламента през периода 1532-1534 г. върховенството на папата е отхвърлено, а Хенри VIII е обявен за глава на Англиканската църква.  

Двайсет години по-късно на престола се възкачва Мери Тюдор, дъщеря на Хенри и на Катарина Арагонска. Тя е ревностна католичка, подлага протестантите на гонения и за кратко възстановява общението с Рим. Но царуването ѝ е кратко. След смъртта ѝ кралица на Англия става нейната природена сестра Елизабет, която намира за политически целесъобразно – а вероятно и за по-добрия морален избор - да подкрепи реформираната национална църква. Подобно на баща си, тя става глава на Англиканската църква по силата на парламентарен акт. Собствените ѝ духовни разбирания са предмет на дебат между историците. Била е възпитана в протестантски дух, но богослуженията в нейната частна капела остават в по-голяма степен католически. По религиозните въпроси Елизабет се стреми да води прагматична и толерантна политика.

Но ето че избухва голямо въстание на католици в Северна Англия. Целта е да се възкачи на английския престол шотландската кралица Мери Стюарт. Потушаването на бунта е сурово; екзекутирани са 750 души. Отзвукът във Ватикана е много силен. На 27 април 1570 г. папа Пий V издава була, насочена срещу английската кралица. В документа се заявява, че извън Римската църква няма спасение и че папата е единственият наследник на ап. Петър и глава на земната Църква. В Англия безбожниците са придобили власт „със съучастничеството на Елизабет, слугиня на злодейството и претендираща да е кралица на Англия“.

На това основание епископът на Рим решава да отлъчи Елизабет I от Църквата. „С пълнотата на нашата апостолическа власт, Ние обявяваме упоменатата Елизабет за еретичка и покровителка на еретици, а нейните поддръжници в гореказаните дела си навличат присъдата на отлъчването и затова трябва да бъдат откъснати от единството на Христовото тяло.“ В точка 4 от булата папата добавя: „Нещо повече, Ние обявяваме, че тя трябва да бъде лишена от титлата и короната, за която претендира, а също от каквато и да е власт, достойнство и привилегии.“ Булата завършва с думите: „обявена на площад „Св. Петър“ в Рим, на 27 април 1570 г. след Въплъщението, в петата година от Нашия понтификат“.

Пий V забранява на всички благородници, служители и изобщо англичани да се подчиняват на Елизабет, под страх от отлъчване от Църквата. Разбира се, това поставя католиците в Англия в доста неудобно положение. Повечето от тях остават лоялни към короната. Но някои използват акта на папата като оправдание да организират поредица от заговори срещу Елизабет I и да се опитат да поставят на нейно място Мери Стюарт. Елизабет смазва решително всяка съпротива. Покрай виновните страдат и много невинни католици.

Елизабет I устоява на удара, нанесен от папската була, и се справя с последиците.  Тя се радва на голяма популярност през голяма част от своето царуване. Историците я хвалят като един от най-великите монарси на Англия. По мнението на един от тях, от нея се е възхищавал и папа Сикст V, един от наследниците на Пий V.