Постоянствайте в братолюбието

Автор: 

„Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели(Евреи 13:1-2)

Този стих сигурно звучи странно, понеже вероятността да приемем ангели у дома си е много малка. Изкушаваме се да отпратим тези думи в древния музей на старозаветните чудеса и знамения, които така или иначе никога няма да ни се случват, а после да продължим с четивото нататък. Грешка ще бъде обаче, ако постъпим така. Това слово се отнася и за нас. Бог иска да ни каже нещо важно, като да ни насърчава към ревност и усърдие в нашето служение.

Какво става, когато приемаме гости? Какво става, когато помагаме, утешаваме и подкрепяме приятелите си, които Бог е поставил на пътя ни, за да ги обичаме? Без да знаем, може би така служим на ангели. Ударението на смисъла обаче тук пада не върху думата „ангели”, а върху израза „без да знаят”. Съществува, казва Словото, скрита на нас, невидима страна на делата, които се извършват в името на Исус и за Негова слава. Това са делата на вярата, наречени в Откровение „чист и бял висон, праведните дела на светиите”.

Самият Христос казва, че когато сме посещавали някой болен човек или затворник, когато сме помагали на гладен или жаден, когато сме показвали любов към чужденец или сирак, в действителност сме го правили на Него самия. Който даде дори чаша вода на пророк с уважение към служението му, награда на пророк ще получи. „Който приема вас, казва Исус на учениците си, Мене приема.“

Всички ние, искрени вярващи, се питаме често как добре да служим на Исус. Дали делата ни имат стойност пред Него? Изправени пред слабостта си, след провалените опити, умората, разочарованията и стреса на ежедневието, много хора си мислят, че са напълно безполезни за Божието дело. Те презират малките прояви на любов и смирените задачи, които извършваме всеки ден, за да се грижим за по-слабите. Майка, която гледа децата си. Мъж, който се труди с ръцете си, за да храни дома си, а с малкото останало време и сили се стреми да помогне някому – да се помоли за болен, да вдъхне утеха на скърбящ.

Всичко това може да изглежда скромно и дори незначително с просто човешко око, но притежава огромна стойност пред Бога. Когато служим на „един от тези най-малките”, тоест на по-слабите от нас, ние принасяме жертва на Христос. Самият Исус стои като посредник между нас и онези, на които помагаме. Той приема нашия слаб и несъвършен принос. Поема скромния ни дар, белязан от толкова човешка слабост, и го освещава, за да има стойност за Божия слава. Досущ както онези хлебчета и рибки, с които е нахранвал огромни тълпи!

Хората се възхищават от великите, мащабните дела. Издигат водачите, пастирите, мисионерите, така наречените „велики служения“, а често презират скромното, смиреното. Ние сме склонни много бързо да забравяме, че състоянието на сърцето ни, когато вършим добро, е далеч по-важно от размера на самото дело.

Дали преминаваме през деня си с любов, смирено, с вяра в Христос? Дали живеем с пълното съзнание, че отделени от Него, не можем да сторим нищо? Или сме надъхани и  самоуверени? Дали обичаме ближния заради Исус или предпочитаме всъщност себе си? Как реагираме, когато хората не забелязват нашите усилия? Какво изпитваме, когато не ни правят комплименти, че и дори ни отхвърлят, когато служим на Христос? Наличието на такова огорчение разкрива доколко чисти са мотивите ни и колко искрена е нашата вяра.

И така, някои от нас, без да си дават сметка, са приемали на гости ангели. Нахранвали сме самия Исус. Когато сме подавали чаша вода на жадна душа, сме получавали обещание за велика награда на небето. Ние не я заслужаваме, тази награда. Христос единствен притежава заслуги. Но нашият поглед с вяра към Него, към възкресението Му, към това, че се моли за нас отдясно на Отец и освещава делата ни пред Него, ни позволява да участваме в Неговата благодат.