Кога точно е умрял Исус?


Разпъването на Исус Ханс Балдунг Гриен, 1512

За разлика от митичните езически божества, явявали се на места и в епохи, които никой не може да установи, Исус Христос е историческа фигура. Можем ли да определим точната дата на Неговата смърт? Оказва се, че е възможно. Седем указания от Евангелията ни насочват към решението.

Първо указание: Първосвещенството на Каиафа

Евангелистите посочват първосвещеника Каиафа като подстрекател на ареста и осъждането на Исус (Мат. 26:3-4; Йоан 11:49-53). От други източници ни е известно, че Каиафа е служел като първосвещеник между 18 и 36 г. сл. Хр., което поставя смъртта на Исус в тази времева рамка. Но можем да постигнем и още по-голяма точност.

Второ указание: Прокураторството на Пилат

И четиримата евангелисти са единодушни, че Исус е разпнат по заповед на Пилат Понтийски (Мат. 27:24-26, Марк 15:15, Лука 23:24, Йоан 19:15-16). От други източници знаем, че Пилат е бил прокуратор на Юдея от 26 до 36 г. сл. Хр. Историческата рамка на Христовата смърт се стеснява с още няколко години.

Трето указание: След „петнадесетата година на Тиберий Цезар“

Евангелист Лука ни казва кога е започнало служението на Йоан Кръстител: „В петнадесетата година на Тиберий Цезар... Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята“ (Лука 3:1-2). Това вече ни насочва към точна година: 29 г. сл. Хр. И тъй като и в четирите Евангелия се твърди, че служението на Исус е започнало след това на Йоан Кръстител (Мат. 1 гл., Марк 1 гл., Лука 3 гл. и Йоан 1 гл.), можем да изключим още няколко години от сметката. Христовата смърт трябва да се е случила между 29 и 36 г. сл. Хр.

Четвърто указание: Разпнат в петъчен ден

И според четирите Евангелия Исус е разпнат в петъчен ден (Мат. 27:62, Марк 15:42; Лука 23:54; Йоан 19:42), непосредствено преди съботата, която е предшествала първия ден от седмицата (Мат. 28:1, Марк 16:2, Лука 24:1, Йоан 20:1). Денят е бил петъчен, понеже е наречен „деня на приготовлението“, т.е. когато юдеите са приготвяли всичко необходимо за съботата. В събота е било забранено да се върши каквато и да е работа и затова те са готвели и са правели други неща предварително.

Съгласно Еврейската енциклопедия („Календар“):

Петък, денят преди събота, е наречен „Ереб Шабат“ (навечерие на съботата).  Понятието „ереб“ има две възможни значения: „вечер“ и „смесване“. Съответно „Ереб Шабат“ обозначава деня, в чиято привечер започва съботата, или деня, когато се подготвя (смесва) храната за настоящия и за следващия ден, който е събота.

Идеята за подготовка се изразява с гръцката дума paraskeué, която Йосиф Флавий употребява относно този ден. В Yer. Pesahim денят се нарича „Йома да-Арубта“, денят на приготовление.

Това указание изключва шест от дните на седмицата като възможна дата на Христовата смърт. Остават няколко петъка между 29 и 36 г. сл. Хр.

Пето указание: Петъчен ден на Пасхата

Според четирите Евангелия Исус е бил разпнат непосредствено преди Пасхата (Мат. 26:2, Марк 14:1, Лука 22:1, Йоан 18:39). Тук се натъкваме на известна трудност, защото Матей, Марк и Лука описват Тайната вечеря на Велики четвъртък като пасхална трапеза (Мат. 26:19, Марк 14:14, Лука 22:15). Изглежда, че Разпети петък е бил денят след Пасхата. Но когато говори за утрото на Разпети петък, ап. Йоан отбелязва, че юдейските религиозни водачи още не са били яли от пасхалната трапеза (Йоан 18:28-29). Тогава Пасхата би трябвало да е настъпила в петък привечер.

Проблемът може да се реши по няколко начина. Някои предполагат, че Исус и учениците Му са използвали различен календар от този на юдейските религиозни власти. (Наистина в юдеизма от І век са се използвали различни календари.) Според други, Исус може да е празнувал предварително Пасхата със Своите ученици, които вече са били убедени, че Той е Месия и Син Божий. И когато Той им е казал: „Нека празнуваме Пасхата днес“, един ден преди народния обичай, те просто са Го послушали. (Да отбележим, че Той е внесъл промени в ритуала, въвеждайки Евхаристията.)

Има и други възможни решения. Но независимо кое ще предпочетем, можем да разглеждаме забележката на ап. Йоан относно обвинителите на Исус като указание, че те са спазвали официалната юдейска практика и са отбелязвали започването на Пасхата в петък вечерта. Това стеснява избора ни само до две дати в периода 29-36 г. сл. Хр., когато Пасхата е започвала в петък вечер: 7 април (петък) 30 г. или 3 април (петък) 33 г. Помагат ли ни Евангелията да направим преценка между двете възможни датировки?

Шесто указание: Трите Пасхи на ап. Йоан

В Евангелието от Йоан се споменават три различни пасхални празника в служението на Исус: първата (Йоан 2:13) е скоро след началото на служението Му. Втората (Йоан 6:4) е някъде по средата. А третата (Йоан 11:55 и сл.) е към неговия край. Следователно обществената дейност на Исус е продължила към три и половина години. Това изключва 30 г. сл. Хр. като дата на смъртта Му, тъй като това е едва една година след началото на Христовото служение в петнадесетата година на Тиберий (29 г. сл. Хр.). Ето защо традиционната дата 3 април (петък) 33 г. трябва да се приеме за правилна.

А можем ли да постигнем дори още по-голяма точност?

Седмо указание: „Деветият час“

В синоптичните Евангелия се посочва, че Исус е издъхнал около „деветия час“ (Мат. 27:45-50, Марк 15:34-37, Лука 23:44-46), което се равнява на 3 часа следобед. И така историческият момент на Христовата смърт може да бъде окончателно установен: 3 април, 33 г. сл. Хр., около 3 часа следобед.

Джими ЕЙКЪН