Свободата да изберем

Freedom Knows No Tribe - Foundation for Economic Education

„...Господи, при кого да отидем?...“ (Йоан 6:68)

Какво е свобода?

 Според Българския тълковен речник свободата е „отсъствие на ограничения; възможност за човек или друго същество да прояви волята си“. А свободен човек е този, „който може сам да определи своето поведение, действие и граници“. Днес – както никога до сега – живеем в свят с изобилие от информация. Плуваме в океан от знания, които би трябвало да ни помогнат при определяне на посоката ни и в способността ни да упражним своя избор. Но от това не става по-лесно. Свидетели сме на все по-трудно взети и все по-глупави решения с дълготрайни последици за все повече хора. Вглеждайки се в този океан, ще открием нечисти води, вредни и неразтворими частици, всякакви боклуци. Реклами, фалшиви новини, измамници, виртуални светове, киберпирати, дори терористи. И всички те тровят нашия ум и пречат на нашия избор, т.е. на нашата свобода.

Добрата среда, доброто семейство, доброто възпитание и образование формират личността и нейния характер. Както възприемаме и си служим с информацията, така формираме своя поглед към живота, така градим и своята ценностна система. Тренирайки своята воля, ние ще определим мястото си в този свят и разбирането си за свобода.

 Но как решаваме какво да изберем? Днес се радваме, че можем да решим свободно къде да отидем, къде да живеем, какво да учим, какво да работим, какво да обличаме, какво да гледаме, какво да слушаме, с какво да се храним, кого да следваме. Мислим си, че знаем кое е полезно и добро за нас. Но много често има разминаване между това, което очакваме, и това, което получаваме. Полезното за един се оказва вредно за другиго. Днес смятаме, че нещо е добро за нас, а утре то се оказва не чак толкова добро.

Изборът да не следваш Христос

 Ще се спра на един кратък епизод от живота и служението на нашия Господ Исус Христос. Вярвам, че оттук ще получим отговор поне на един от въпросите относно нашия свободен избор.

 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. И ние вярваме и знаем, че Ти Си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий.

Йоан 6:67-69

 Защо Исус Христос задава този въпрос на учениците? Какво се бе случило? След като започва да проповядва, Божият Син разкрива Себе Си не само с думи, но и с дела. Той изцерява, ходи по водата, нахранва 5000 души с две риби и пет хляба. И точно след този момент започва един процес на пресяване. Христос прави това по три основни причини:

1. защото „не им се доверяваше“ (Йоан 2:24);

2. защото не вярват в Този, Когото Отец е изпратил (Йоан 5:38);

3. защото започват да изкривяват служението Му (Йоан 6:15).

 Тълпите следват Христос, водени от нуждите си от храна, здраве, сигурност. Той неведнъж вижда народа пръснат като стадо без водач и ги съжалява. Защото е дошъл, за да изпълни волята на Отца: да ни разкрие Отец, да потърси и спаси погиналите, да даде бъдеще и надежда, да изкупи човечеството от грях. Затова на въпроса „Какво да направим, за да вършим Божиите дела?“, Исус отговаря: „Това е Божието дело: да повярвате в Този, Когото Той е изпратил“; отговарят Му нахално: „Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме?“ (Йоан 6:28-30). И когато им обявява, че Той е „хлябът на живота“, започват да недоволстват и един по един да отстъпват. Първи си тръгват онези, които мислят само за физическите си потребности. На тях Христос е казвал неведнъж: „И така, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Защото всичко това търсят езичниците... Но търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ (Мат. 6:31-33).

Втори си тръгват юдейските водачи. Те недоволстват, защото не приемат божествения произход на Исус. Нито разбират какво означава да се храниш с небесния хляб: „Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?“ (Йоан 6:52).

 Третата група, която си тръгва, са част от учениците на Христос. Те чуват словата Му: „Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.“ (Йоан 6:56,57).

 Но се съблазняват: „И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?“ (Йоан 6:60).

Изборът да следваш Христос

 И ето, тълпите вече ги няма. Исус е останал с малка група от хора. Тогава Той се обръща и пита и тях: „Да не искате и вие да си отидете?“. А Симон Петър отговаря от името на всички: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“.

 Виждаме един честен и сърдечен отговор, независим от всичко случило се. „Господи, при кого да отидем?“ Не се ли питаме така всички ние, когато ни боли, когато сме в криза, когато имаме нужда от съвет, помощ и утеха? При кого да отидем?

 Можем да открием отговора в самото обръщение на Симон към Исус: „Господи...“. Оттогава и до днес един от най-важните въпроси е този: „Кой е за теб Исус Христос?“. Петър знае добре Кой е Той. Още от първата им среща на брега на езерото. Там, в ладията, виждайки чудото с пълните мрежи, Петър възкликва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!“ (Лука 5:8). А по-късно на въпроса на Исус: „Според вас Кой съм Аз?“ (Мат. 16:15), Петър отново ще изповяда: „Ти си Месия, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16).

 А сега същият Месия ги пита: „Да не искате и вие да си отидете?“. Някой ще си помисли, че Той ги подканва да си тръгнат и те. Всъщност това е тест за тяхната вяра, както и за нашата днес.

 Чували сте израза „информиран избор“: да вземеш решение въз основа на разумни аргументи. Симон Петър има своите аргументи защо не иска да си тръгне. Ето първия: „Ти имаш думи на вечен живот“. Той не познава никого другиго освен Исус, който да изрича такива думи: „Думите, които съм ви говорил, са дух и живот“ (Йоан 6:63). Това не са човешки думи, празни и неясни. Това са думи от Бога за нас, хората; думи, които ни разкриват смисъла на човешкия живот. Чрез тези думи Бог разкрива Себе Си. Изречени от Исус с власт, те се превръщат във вяра. Те привличат, докосват, изцеряват и възкресяват; променят човешката съдба и не се връщат назад празни.

 Симон Петър е бил пряк свидетел на ефекта от думите на Христос. Пълните с риба мрежи, виното в Кана Галилейска, изцелените хора, ходенето по вода, нахранените с малко хляб и риба множества. Как е прозрял ученикът, че тъкмо думите на Месията са причината за тези чудеса, освен с помощ свише?

 Но Петър има и втори аргумент за своя „информиран“ избор: „Ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“. На времето ни учеха, че знанието е различно от вярата. Но тук става въпрос за вяра в действие, за вяра, която води до познание. Има значение в какво вярваш и какво знаеш и дали всичко това е приложимо. Вярата и знанието могат да ни доведат до свободния избор.

При кого ще отидеш?

„Ти си Светият Божий“ – тази изповед е средоточието на живота не само за апостол Петър, но и за всички, избрали да последват Христос. За нея е писано, че не посрамява, а ни задължава да бъдем верни до смърт.

 Мнозина казват, че знаят и вярват, но не прилагат знанията и вярата в живота си. Други казват, че вярват в Бога, но още не са наясно Кой е Христос. Трети не искат и да чуят словата Му, като мислят, че това не ги засяга. Въпросът на Господ Исус и днес е отправен към всички. Всеки е свободен да избере как да постъпи. Дали това ще бъде информиран избор?

 Тъжа за хората, които си отиват: от страната, от църквата, от Христос. Дали техният избор ще ги направи щастливи? Надали.

 А на избралите да следват Христос искам да кажа: „Братя и сестри, насърчете се и се укрепете в Господа!“. Изборът да Го последваш не е лесен, но е чудесен и славен. Вие сте направили най-правилния избор, защото при Христос има думи на вечен живот и Той е Светият Божий, Който ви обича.