Четиридесет души умират на леда заради Христа

Западна фасада на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново днес
Западна фасада на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново днес

Агрикола, губернаторът на римската провинция Армения, получава доклад за случай на метеж. Император Лициний е започнал гонения срещу християните и се е разпоредил във всички военни части да се принесат жертви на идолите. Но ето че четиридесет войника от XII Мълниеносен легион (Legio XII Fuminata) са отказали да изпълнят заповедта. Губернаторът се разпорежда да бъдат арестувани. Четиридесетте са изправени пред него в едно ветровито утро в Севастия. Това са хора, доказали мъжеството си в много битки, и лицата им излъчват смелост.  Агрикола е решен да ги вразуми.

Но войниците са непреклонни. Те отказват да принесат жертви, защото това би било предателство спрямо Христос, в Когото вярват. „Добре, а какво да кажем за вашите колеги по служба? – пита раздразнен губернаторът. – Вижте се – единствено вие от хилядите легионери на Цезаря отказвате да се подчините! Помислете за позора, който нанасяте на вашия легион!“

„Да опозорим името на нашия Господ Исус Христос е още по-ужасно за нас“, отговарят арестантите. Вбесеният Агрикола ги заплашва с бичуване и изтезания. Войниците остават твърди, макар добре да знаят, че той е в състояние да изпълни заканите си. През IV в. правата на гражданите са били силно ограничени. Смелият отговор на вярващите легионери гласи: „Нищо от това, което можеш да сториш с нас, не може да се сравни с онова, което бихме изгубили в идващия свят. Колкото до заплахите ти – ние презираме телата си, когато благото на душите ни е заложено на карта“.

По заповед на губернатора двойка стражи изважда навън всеки от групата, разсъблича го на студа и го завързва за стълб. Камшични удари нашарват гърбовете на вярващите войници, а железните кукички разкъсват месата им. Но четиридесетте отказват да направят компромис с вярата си. Агрикола нарежда да ги оковат и да ги хвърлят в тъмница. А после измисля жестока екзекуция: да бъдат разсъблечени и оставени да замръзнат на леда на едно езеро, недалеч от Севастия.

„Метежниците“ не чакат изпълнението на заповедта. Закарани на езерото в мразовития следобед на 9 март 320 г., те сами разкъсват дрехите си и се отправят към замръзналите води. „Ние сме воини на Господа и не се боим от страданията – заявяват те. – Какво е смъртта за нас освен вход във вечния живот?“ Въпреки студа, четиридесетте стъпват върху леда, под лъчите на залязващото слънце.

Смаяният Агрикола нарежда около брега на езерото да се поставят вани с гореща вода – едно сигурно изкушение, което да накара осъдените да прекратят безумното си упорство. Вместо това, режещият нощен ветрец разнася общата им молитва в ушите на всички присъстващи: „Господи, Ти призова четиридесет от нас в тази битка. Нека всички бъдем удостоени с венеца на славата – не допускай никой да отпадне от това свещено число“. Настъпва време обаче, когато един от четиридесетте не издържа на мъчението и пропълзява по леда към топлите вани. Но щом се потапя в горещата вода, умира на часа. Тогава един от стражите на свой ред също не издържа – на повика на съвестта си. Той сваля дрехите си, обявява се за християнин, пристъпва на леда и заема мястото на човека, който току-що се е провалил...

Най-ранния разказ за мъченичеството на четиридесетте войника намираме в една проповед (омилия) на знаменития богослов св. Василий Велики (330-379). Имената им са запазени и могат да се открият например в съдържанието на Темнишкия надпис от времето на цар Самуил (XI в.), един от най-старите паметници, написан на кирилица. Почитта към четиридесетте мъченици от Севастия се разпространява широко, особено в Източната църква. Българският цар Иван Асен II нарежда да се издигне храм в тяхна памет в тогавашната столица Велико Търново, в подножието на хълма Царевец.