Християнско или езическо е поклонението във вашата църква?

В евангелските църкви днес има голямо неразбиране за предназначението на музиката при поклонението на християните. Стана обичайно да рекламираме нашето "динамично" хваление, което "променя живота" и "те приближава повече до Бога". Дисковете на някои хвалебни групи обещават, че ще "ти помогнат да влезеш в Божието присъствие". В една листовка от конференция за водачи на хвалебни групи можем дори да прочетем:

Ела, за да получиш динамично поучение, което ще те постави на правия път и ще те вдъхнови за поклонение, при което ще срещнеш Бога и ще получиш нужните енергия и любов, за да задвижваш и разтърсваш днешния свят... Освен програмата ни за обучение са предвидени събрания за поклонение, при които ще се докоснеш до Божията мощ и любов.“
Тази листовка и други подобни реклами за църковни прояви съдържат съществена богословска грешка. На музиката се гледа като средство за подпомагане на среща с Бога; като нещо, което ще ни доближи до Него. Така тя се превръща в посредник между Бога и човека. Но подобна идея е по-близо до екстатичните езически практики, отколкото до християнското поклонение.

Исус е единственият Посредник между Бога и човека. Само Той е, Който ни води към Бога. Все по-популярните, но погрешни представи за поклонението подриват тази основна истина на вярата. Иронията е, че докато мнозина християни отричат сакраменталната роля на кръщението и евхаристията, които сам Господ ни е наредил да извършваме, те с лекота приписват на музиката сакраментална сила и очакват от нея спасителни благословения. Но в Писанията няма никакви намеци, че музиката е средство за преки срещи или опитности с Бога. Това е едно типично езическо разбиране.
В своята полезна книга "Истинско поклонение" В. Робъртс ни показва четири последствия от възприемането на възгледа, че чрез музиката постигаме особена близост с Бога. Ще ги обобщя накратко:

1. Божието слово става нещо второстепенно.

В много съвременни евангелски църкви и на различни християнски прояви вече не е необичайно да се заобикаля Божието слово. Музиката носи на хората един тайнствен "вътрешен трепет", докато Библията е нещо по-земно. Амвонът бива изместен или дори съвсем изчезва, докато многобройни групи и светлини окупират сцената. Но вярата не идва от музика, динамични опитности или предполагаеми срещи с Бога - тя се ражда, когато се проповядва Благовестието (Рим. 10:17).

2. Нашата увереност е под заплаха.

Ако свързваме Божието присъствие с определена опитност или чувство, какво ще се случи, ако вече не ги изпитваме? Ще започнем да търсим църкви, чиято хвалебна група, оркестър или орган произвеждат в нас емоциите, които желаем. Но реалността на Бога в живота ни зависи само от ходатайството на Христа, а не от лични преживявания.

3. Музикантите придобиват статут на свещенослужители.

Ако на музиката се гледа като на средство за среща с Бога, то на водачите на хвалебни групи и на музикантите се приписват свещенослужителски функции. Естествено, ако такива хора вече не ми помагат да чувствам Божието присъствие, те не се справят със задълженията си и трябва да бъдат сменени. И обратното, ако смятаме, че те успяват да ни доставят нужните ни опитности, то в нашите очи те ще достигнат далеч по-голям авторитет, отколкото реално имат.

4. Нарастване на разцепленията

Ако свързваме конкретно чувство със среща с Бога и ако точно определена музика поражда това чувство, тогава ще започнем да настояваме същата музика да се изпълнява редовно при богослужение или на други сбирки на вярващи. Това няма да поражда проблеми, докато всички споделят нашия вкус. Но ако други посетители търсят Божията близост посредством друг вид музика, ще започне да назрява разцепление. И понеже за нас е станало обичайно да класифицираме определени чувства като "духовни опитности", ние държим все по-твърдо на тези средства, чрез които можем да ги получим. Ето защо много църкви се стараят да предложат множество стилове на богослужение. Но по този начин те още повече поощряват разделението и себичността сред Божия народ.

Писанията са изпълнени с увещания към вярващите да пеят на Господа и да създават богослужебна музика. В Своята щедрост Бог ни е осигурил и това средство да Му се покланяме. Но е важно да разбираме, че музиката при богослужението има определено предназначение: да прославя Бога и да изгражда брата и сестрата до нас. За жалост мнозина съвременни християни са склонни да ѝ приписват сакраментални функции, каквито Библията в никакъв случай не им отдава.

Тод ПРЮТ

Авторът е водещ пастир на Заветната презвитерианска църква в Харисънбърг, Вирджиния (САЩ)