Д-р Лонг и Българското Възраждане - 2

През 1857 г. Алберт Лонг за първи път среща в Шумен Гаврил Илиев, тогава търговец, който по-късно става известен като първият продавач на евангелски книги. Между тях възниква истинско приятелство и през 1860 г. Илиев се присъединява към Лонг в Търново и става неговият най-надежден и доверен помощник. След като в продължение на две години изучава Библията с помощта на мисионера, Илиев отива да продължи обучението си в Цариград. Междувременно прекратява своята търговия в Сливен, Солун и Цариград. С получените пари Гаврил Илиев си купува кон и кожени дисаги, които напълва с издания на Новия Завет, в превод на йеромонах Неофит Рилски. Този превод,  който е осъществен през 1840 г. с финансовата подкрепа на Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД, British and Foreign Bible Society), Илиев неуморно разпространява на огромна територия от Цариград до Солун и от Солун до Видин, често с риск за живота си.

През 1859 г. Алберт Лонг остава в Търново като мисионер и успява да спечели доверието на водещи общественици, свещеници и учители. На 14 декември същата година поставя началото на първите протестантски редовни богослужения в своя дом. Като проповедник, мисионерът се сприятелява с членовете на Общинския съвет. Докато е в Търново, Лонг установява приятелски взаимоотношения с видния български писател и книжовник Петко Рачов Славейков, с когото остават близки приятели в продължение на много години.

Около 1866-68 г. в Цариград д-р Лонг дава идеята и поема инициативата за създаването на благодетелно братство „Просвещение“. То се развива като организация, свързана с Цариградската библиотека, която насърчава българското образование и подкрепя финансово много студенти (сред които известния революционер и общественик Георги Измирлиев). Активист на братството в Македония е Петър Мусевич (друг продавач на евангелски книги). През 1871 г. Петко Славейков, българският книжовник Константин Фотинов, Христодул Костович, д-р Лонг и презвитерианският мисионер и надарен лингвист Илайъс Ригс успяват след дългогодишен упорит труд да преведат Библията на съвременен български език. Този превод е добре познат като „протестантски“ или „Славейкова Библия“. Той отново е направен с пари, дадени от БЧБД. Когато д-р Лонг решава да се установи в Цариград, той извършва своите литературни и политически дейности в партньорство със Славейков, Иван Дочков, Петър Мусевич и др. Първоначално Дочков, Славейков и Лонг започват да публикуват в-к „Гайда“, в който проповядват със забележителна и безмилостна упоритост в защита на религиозното и образователно движение на българите в Македония. По-късно тази политика Славейков разгръща на страниците на в-к „Македония“, който отново се издава с финансовата подкрепа на д-р Лонг. През 70-те години д-р Алберт Лонг играе важна роля в развитието на женското движение в Северна България, особено за създаването на женски общества и за полагането на основите на девическото образование.

Д-р Лонг има също така принос в Българското национално освободително движение през 1870-те години. Чрез книжарницата на Христо Данов в Русе, той установява връзка с Киряк Цанков – заместник-председател на Централния революционен комитет в Букурещ. През 1871-72 г. Лонг и Цанков подкрепят плановете на Българския революционен централен комитет (БРЦК) за южнославянско въстание. Американският мисионер обръща внимание на въстанията в Босна и Херцеговина и хвърля усилията си да събере финансова помощ за двете провинции. След жестокото потушаване от турците на Априлското въстание в България (1876), архимандрит Методий Кусев от Прилеп започва да събира подробна информация за българските жертви във въстанието. Той изпраща тази важна информация в Англия чрез учителите в Роберт Колеж, сред които е и д-р Лонг. Самият Лонг отпътува към Лондон, за да се включи в осъществяването на известната „българска агитация“ на Уилям Гладстоун. Алберт  Лонг събира повече информация за българските страдания и прави подготовка за бъдещото посещение на известната депутация на Марко Балабанов (редактор на в-к „Век“ в Цариград), и Драган Цанков (бъдещ български министър-председател), която си поставя за цел да разкрие пред света нещастната съдба на българския народ след Априлското въстание и да представи исканията за тяхното освобождение.

През есента на 1876 д-р Лонг се завръща в Цариград и бързо се придвижва към областите, пострадали от турското насилие по време на Априлското въстание. Той сформира английска мисия в Пазарджик и помага на пострадалите до началото на Руско-турската война (1877-1878). След започването на войната, той се премества в Лондон и това бележи края на неговия престой в България.

     Проф. д-р Славчо Вълчанов, Библейското дело в България – история, традиции и значение,

        Виж http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm (достъпна към 19.08.2015).

 

КЪМ ЧАСТ 1