Първият процес срещу евангелските пастири

Изминаха 70 години от първия процес срещу евангелските „пастири шпиони“, за който днес не се пише много. Този процес е срамен момент в историята на българското правораздаване, но ние сме длъжни да помним преживяното.

На 25 февруари 1949 г., в 8:45 ч., Софийски областен съд започва процеса срещу петнадесет евангелски пастири. Това са Васил Георгиев Зяпков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов, Георги Николов Чернев, Ламбри Маринов Мишков, Георги Николов Васев, Иван Ангелов Станкулов, Захари Спасов Райчев, Митко Матеев Димитров, Харалан Иванов Попов, Александър Георгиев Захариев, Ладин Иванов Попов, Здравко Стефанов Безлов, Йончо Николов Дрянов, Ангел Георгиев Динов. Всички те са активни пастири от четири деноминации – съборни църкви, методистки църкви, петдесятни църкви и баптистки църкви, членуващи в Обединени евангелски църкви (ОЕЦ).

Делото е под номер 248, а разглеждането му продължава дванадесет дни до 8 март 1949 г. Гледа се от състав на Софийски областен съд с председател Константин Инджиев и членове Лука Лулчев и Вельо Джевизов. Обвинението се поддържа от главния прокурор на НР България Димитър Георгиев и прокурора при Софийска областна прокуратура Тодор Цаков.

Голямата зала на Съдебната палата е препълнена. Освен близките на подсъдимите тук присъстват и представители на българския и чуждестранния печат и аташета по печата при чуждите легации в София. По делото са призовани над сто свидетели на обвинението и защитата. Подсъдимите са защитавани от 16 адвокати.

Според подготвения сценарий с разпитите на подсъдимите и свидетелите се създава впечатлението, че наред с проповядването на Божието слово се е извършвал и шпионаж –  т.е. събирани са сведения за чуждите разузнавания в България.

Присъдата се прочита в тържествената зала на Съдебната палата. Подсъдимите Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Наумов, Георги Чернев са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор и трябва да заплатят по един милион лева. Подсъдимите Ламбри Мишков, Георги Васев, Харалан Попов и Здравко Безлов получават присъда от 15 години строг тъмничен затвор, глоба от по 250 000 лв. и лишаване от права за 15 г. Следват Йончо Николов Дрянов, Иван Ангелов Станкулов, Захари Спасов Райчев, които се осъждат на 10 години строг тъмничен затвор, глоба и конфискация на имуществото им в размер на по 150 000 лв. По-малки присъди получават Митко Димитров – шест години строг тъмничен затвор; Ладин Попов – пет години строг тъмничен затвор и глоба от 4 млн. лв.; Ангел Динов и Александър Захариев по една година строг тъмничен затвор и глоба от 10 000 лв.

Така се привежда в действие решението на Политбюро за провеждане на открит процес за заклеймяване на империализма, гонение на християните и унищожаване на Църквата в България. Всичко това е елемент от ужасите на провежданата от комунистите политика за „диктатура на пролетариата“. Лансираната версия за изградена шпионска мрежа от действащите пастири се прилага и при втория процес, открит на 5 юли 1949 г. срещу 11 души. Решението на Политбюро за организиране на четири процеса срещу евангелските водачи е осъществено. През 1979 г. се провежда още един процес срещу шестима вярващи от Петдесятната църква с нов сценарий – обвинение във валутни престъпления.

Но върхът на наглостта е процесът през 1985 г. срещу пастирите Христо и Димитър Куличеви. Целта е тяхното отстраняване, за да може Държавна сигурност да постави свой агент като председател на Евангелските съборни църкви и пастир на Първа евангелска църква. Братя Куличеви преминават през следствие, съд, затвор и изселване. Техният девиз на служение на Бога през цялото време е един и същ: „Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).

В тоталната война срещу християнството през 1952 г. комунистите провеждат и шест процеса с над 40 подсъдими от Католическата църква. Осъдени на смърт чрез разстрел са Камен Вичев Йонков, Павел Йозов Джиджев, Йозафат Андреев Шишков и д-р Евгени Ливиджов Босилков. Тези процеси не остават незабелязани от обществеността и в чужбина.

Напълно ясно си спомням събитията след Девети септември. Растях в евангелска среда. Посещавах църквата „Д-р Лонг“, а след арестите – Първа евангелска църква. Моите близки бяха жертва на репресии. Комунистите предприемаха действия за смазване и физическо унищожаване на всички, които не им се харесваха. Хиляди изчезваха без съд и присъда – пребивани и изтезавани в килиите на ДС или изпращани с години в концлагери. Оцелелите оставаха извън обществото – без работа, смазвани и преследвани.

Как бе подготвен първият процес срещу пастирите? Ще представя само два примера.

Пастир Янко Иванов

(суперинтендент на Методистката църква в България)

След 9 септември 1944 г. семейството му е изселено извън София в с. Долни Дъбник, Плевенско, а той изчезва в килиите на ДС. Там го измъчват. Държат го прав само на един здрав крак (другият крак от детски години е свит в коляното от скъсани сухожилия) повече от три седмици, без да му позволяват да заспива. За тези ужасни техники на инквизиция Стефан Бочев пише: „Краката стават като кюнци, пълни със съсирена кръв, които се напукват и се покриват с трудно зарастващи рани. [...] Пастир Иванов го превръщат в жив труп, който допълнително биели.“ Така Янко Иванов е докаран до състояние на съгласие с направените му обвинения в шпионаж и е принуден да подпише „самопризнания“. Освобождават го през октомври 1962 г. Три месеца след това той умира.

Пастир Здравко Безлов

Той е най-младият подсъдим – само на 28 години. През 1943 г. завършва с отличие духовна семинария в Германия и се завръща в България. С идването на комунистическия режим п-р Безлов е свален от амвона на църквата „Д-р Лонг“ и така започва неговият мъченически път през килиите на ДС, през лагери, каменовъглени мини и каменни кариери. Веднъж той сподели пред мен: „На лагер съм и знаеш ли, при неизпълнение на нормата освен боя с тояга, как се чувстваш да спиш в ямата, пълна с кал.“ След тринадесет и половина години п-р Безлов е освободен, но властите продължават да го преследват и той губи работа като бивш политически затворник. След 10 ноември 1989 г. наполовина парализираният п-р Безлов организира дейността на Методистката църква в България и възстановяването на църквата „Д-р Лонг“. През 1992 г. Световният съвет на Методистките църкви му присъжда Награда за мир. Цялата сума от наградата той внася във Фонд „Орган“ към църквата „Д-р Лонг“. На 26 февруари 1993 г. 72-годишният п-р Безлов получава втори масивен инфаркт и Бог го прибра.

Има още примери как „народната власт“ можеше чрез мъчения да превърне в шпионин всеки неудобен гражданин. През онези години семейството ни беше в постоянна молитва.

Напълно приемам мнението на п-р Христо Куличев, изразено в книгата На свобода в затвора, че „комунизмът е най-висшата и пълна изява на сатанизма, въплътил в себе си лукавството, лицемерието и насилието“. Всички видяхме как онези „другари“, които вдигаха ръка срещу Божиите служители и Църквата и твърдяха, че до 2000 г. ще са ликвидирали всички църкви, нямат бъдеще нито тук на земята, нито във вечността.

Павел Василев