Утрото

Всяка нова сутрин е едно ново начало на живота ни. Всеки ден е едно завършено цяло. Днешният ден е границата на нашите грижи и мъки (Мат. 6:34; Як. 4:14). Той е достатъчно дълъг, за да намерим или да изгубим Бога, да останем във вярата или да пропаднем в грях или в срам. Затова Бог е създал деня и нощта, за да не се лутаме без граници, а още от сутринта да виждаме вечерта като цел пред нас. Както старото слънце всеки ден изгрява отново, така и вечната Божия милост се подновява всяка сутрин (Плач Еремиев 3:23). Старата Божия вярност трябва всяка сутрин да бъде осъзнавана отново; в живота, който живеем с Бога, можем ежедневно да започваме нов живот с Него. Това е дарът, който Бог ни дава всяка сутрин.

В Писанието утрините са време за чудеса. Това е време на Божията помощ за Неговата Църква (Пс. 46:6), време на радост след цяла нощ плач (Пс. 30:6), време на проповядването на Божието слово (Соф. 3:5), време на ежедневните дарове на манната (Изход 16,13-14); преди разсъмване Исус отива да се моли (Марк 1:35). На сутринта жените отидоха на гроба и намериха Исус възкръснал (Марк. 16,2-4). На разсъмване учениците намират Възкръсналия на брега на Тивериадското езеро (Йоан 21:4). Очакването на Божиите чудеса е това, което кара хората на вярата да стават рано (Битие 19:27; Изход 24:4; Йов 1:5). Сънят не може да ги задържи. Те бързат още на ранина към Божията благодат.

Когато се събудим, ние прогонваме мрачните образи на нощта и обърканите сънища, като незабавно казваме сутрешните благословения и предаваме този ден на триединния Бог, очаквайки Неговата помощ. Злите капризи, неконтролираните настроения и желания, от които ние не можем да се отървем през деня, са твърде често като нощни призраци, които не са били прогонени навреме и искат да ни развалят деня. Първите мигове на новия ден не са за собствените ни планове и тревоги, не са и за спешната работа, но за Божията освобождаваща благодат, за Божията благославяща близост. На този, който е събуден твърде рано от тревоги, Писанието казва: «Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно и да ядете хляба на труда» [в манускрипта: “със сълзи”] (Пс. 127:2.). Не страхът от деня, не товарът на делата, които съм планирал да свърша, но Господ ни буди:  «всяка сутрин Той събужда, събужда ухото ми, за да послушам като учащите се»; това са думи, казани от Божия Слуга (Исая 50:4). Преди сърцето ни да се отвори към света, Бог иска да го отвори за Себе Си. Преди ухото да започне да чува безбройните гласове на деня, то трябва още на ранина да чуе гласа на Създателя и Изкупителя. Тишината на първата утрин Бог е приготвил за Себе Си и тя трябва да Му принадлежи.

Преди ежедневния хляб трябва да е ежедневното Слово. Само така хлябът ще бъде приеман с благодарение. Преди ежедневната работа трябва да бъде утринната молитва. Само по този начин работата може да бъде изпълнение на Божиите повели. За тихата молитва и общата молитва сутринта трябва да си дадем един час. Това със сигурност не е загубено време. Как бихме могли да се приготвим по по-добър начин за сблъсъка ни със задачите, трудностите и изкушенията на деня? И въпреки че често ние не сме в настроение за това, трябва да го правим, защото го дължим на Този, Който иска да бъде призоваван, хвален и молен, и Който иска да благослови деня ни не иначе, а именно чрез Своето Слово и молитвата ни.

И не е добре да се говори за «законничество», когато става въпрос за ред в нашия християнски живот, а за вярност към заръчаните неща - четенето на Писанието и молитвата. Безредието разлага и разпада вярата. Това трябва да се научи особено от богослова, който бърка липсата на дисциплина с евангелска свобода. Всеки, който иска да има едно истинско служение в пълнота, и не иска да потъне в рутината на ежедневната работа, трябва навреме да се научи на духовната дисциплина на Христовия слуга. Младият богослов ще усети голяма помощ, когато определи точни времена за тиха молитва, които той поддържа с голяма упоритост и търпение.

Всеки един християнин има нужда от тихо време за молитва. Богословът, който иска да е християнин, се нуждае от това време повече от всеки друг. Той се нуждае от повече време за Божието Слово и молитва, защото той е определен за нещо по-специално (Деян. 6:4). Как иначе можем да се справим през деня с Божието слово, да проповядваме или да поучаваме, да учим другите хора да носят товара си, ако не сме опитали Божията помощ за този ден? Ние не искаме да бъдем празнословци или хора, които просто вършат всичко с рутина. Препоръчително е в основата на тихата молитва да се положи пасаж от Божието слово. Това придава на молитвата съдържателност, здрава основа и увереност. Може да бъде същият пасаж за цяла една седмица. След това словото ще обитава в нас, ще заживее в нас, ще присъства в нас съзнателно или несъзнателно. Една твърде бърза промяна прави нещата повърхностни. На основата на Писанията научаваме езика, на който Бог ни говори, научаваме се да говорим с Бога, както дете говори с баща си. Изхождайки от Божието слово, се молим за всичко, на което Словото ни учи; поставяме предстоящия ден пред Бога и очистваме нашите мисли и намерения пред Него; и най-вече се молим за пълното общение на Христос с нас. Нека не забравяме да се молим за себе си: «....с кротост прославяй душата си и въздавай й чест според нейното достойнство» (Сир. 10:31). Тогава пред нас се отваря още по-голямата област на ходатайствената молитва. Това ни помага да разширим погледа си. Сега виждаме близки и далечни хора и неща, които предаваме на Божията благодат. Никой, който ни е помолил за молитва, не трябва да бъде забравен. Към тях прибавяме и всички онези, които са ни поверени в семействата ни или на местата, на които работим - а те са много. И накрая всеки познава хора, за които почти никой не би се молил. Ние не искаме да забравяме да благодарим на Бога за тези, които ни помагат и укрепват чрез своето застъпничество. Ние не искаме да завършим своето тихо време за молитва преди многократно и накрая с голяма увереност да не кажем: Амин...

Сега Бог вече е говорил Словото Си в тишината на утринта, сега ние сме намерили общение с Него и с цялата общност на християните по света. Не трябва ли сега да излезем уверени за ежедневните си дела?“

Превод: Владимир Тодоров