С искреност и истина


   Хиляди самозалепващи се листчета превземат Хонгконг. Подобно на пъстроцветни тапети от месеци насам безчет квадратни послания опаковат вътрешността на градския пейзаж.
   След чадърите от 2014 г. и каските от 2019 г. днес дисидентските демонстрации са приели по-креативна форма: на кратки квадратни съобщения. В пастелни цветове, с ръчно написани послания, те са израз на обществено недоволство срещу закон, който допуска екстрадиция на подсъдими от бившата британска колония към контролирани от комунистите китайски съдилища.
   Пъстроцветните мозайки бързо завладяват градската среда, обсебвайки стените на подлези, учреждения, пазари. Отчасти политическо роптание, отчасти творческо изявление, лепящите се листчета съдържат безчет лични съобщения. Макар повечето да са израз на гражданска съпротива и стремеж към независимост, йероглифите съдържат и най-различни други послания – от предложения за брак до артикули за продажба.
   Разбира се, в хаотичната лавина от подобен вид комуникация не може да се търси ред или яснота. Урбанистичното хонгконгско явление въздейства по-скоро с мащабите и масовостта си, отколкото с формулиране на някакви конкретни мисли и идеи. Количеството на самозалепващите се листчета говори повече от отделните им съдържания.
 
 
Врявата от безспирния скрол
   Някакво подобно усещане ме завладява и когато „скролвам“ през екрана на моя телефон из общите „стени“ на социалните мрежи. Несекващ поток от кратки послания, изображения и клипчета се изместват едно друго, докато палецът ми унесено превърта екрана към следващата публикация.
    От по-статичния ритъм на Фейсбук и новинарските онлайн медии, през микроблоговете на Tumblr и прехвърчащите мисли в Twitter, до безсловесните изображения в Instagram и безумните видео селфита в Tik Tok – необозрима разпокъсана информация ежесекундно пиука от устройствата, прескача пред погледа ми, мобилизира зрителните ми нерви и ангажира вниманието ми.
   Социалното дистанциране през последните месеци ни принуди и приучи да разчитаме все повече и на приложения за лично и конферентно общуване: Facebook, Viber, Skype, WhatsApp, FaceTime, Snapchat, Hangouts, Telegram, Zoom, Meet, Webex и прочие. За още много канали вероятно не сте и чували: Whisper, Kik, Monkey, MeetMe, Whova, Omegle, Kahoot, Yubo, Amino, Discord, Houseparty...
   Трескавият характер на непрестанно постъпващия „фийд“ (модерна чуждица за изскачащите съобщения в мобилното ми устройство) всъщност не е ново явление. Познаваме го от новинарските емисии на ефирните медии. Разликата обаче е в три насоки: все по-безкнижното раздробяване на информацията; все по-беглото ускоряване на постъпването ѝ; и все по-безкритичното ѝ релативизиране. С други думи, сведенията ни бомбардират във все по-кратка форма, с все по-голяма скорост и с все по-неконкретно съдържание.
   В добавка огромна част от самата информация се оказва изкривена. Неслучайно основен препъникамък пред сериозната журналистика днес са така наречените „фалшиви новини“, бълвани от скъпи за поддръжка „ферми за дезинформация“. Изопачаването, оцветяването, подменянето и предефинирането на факти е силно пропагандно оръжие в „хибридните войни“ (при които се цели манипулиране на обществени маси чрез дезинформация).
   На този фон мнозина се оказваме неподготвени. Изобилието ни обърква и изпитваме все по-сериозни затруднения да отсеем смисленото от безсмисленото и вярното от невярното. И тъй като комуникацията е двупосочен процес, тук се налага да сложим пръст в раната и да се замислим и как самите ние се включваме със собствените ни послания в този необозрим процес на дигитално многоглаголстване. От едната страна стои въпросът как да се ориентираме кой е на наша страна и кой е във вражеската войска в тази батална обстановка. Как, тоест, да разграничаваме фалшивите от верните сведения?
   От другата страна е личната ни отговорност (в случая и като Христови последователи) какво поднасяме на вниманието на ближния си, възползвайки се от достъпността и безплатността на говоренето през социалния профил. Отговарят ли на истината нашите „постинги“? И по каква причина би си струвало някой оттатък да ги чете онлайн?
 
Примките на безскрупулния трол
   „Преди да говориш, мисли. А преди да мислиш, чети“, сардонично препоръчва американската писателка Фран Лебовиц. С уговорката, че е добре с молитва да подбираш какво по-точно четеш, този съвет всъщност не е никак лош. Затова преди да адресирам онлайн поведението ни, нека да се спра на първия от двата зададени по-горе въпроса. Как да отсяваме лъжата от истината в Интернет?
   Преди всичко трябва да си даваме сметка за финансовата цел на лъжливите послания. Фермите за разпространение на фалшиви новини разчитат на различни „кукички“ за улов на читатели. Този прийом се нарича clickbait („кукичка за клик“). Цели мрежи от сателитни сайтове бълват безсмислено съдържание, чието предназначение е да генерира линкове и да повдига позицията им в онлайн търсачките. Често пъти потребителят въобще не си прави труда да прочете статията, а само емоционално щраква върху споделения линк. А с всеки клик в касичката на собствениците звънка поредното левче.
 
   Препечатването на съмнителната новина в много сайтове (и споделянето ѝ във Фейсбук) все още не е доказателство за нейната автентичност. Лавинообразното клониране на даден текст цели да създаде усещане за достоверност и понякога дори сериозни медии се подлъгват да го споделят. По данни на Асоциацията по киберсигурност през последните месеци са отворени стотици хиляди нови домейни за фалшиви новини и политическа пропаганда, в чието име е думата „коронавирус“. Тъй като темата е гореща, хората надлежно отварят линковете, наивно поглъщат конспиративните нелепици и чинно ги разпространяват нататък.
   Шокиращите заглавия със скандални или сензационни фрази са сред първите белези, че нещо в материала не е наред. Главните букви, възклицателните знаци (ШОК!! СВЕТЪТ Е РАЗТЪРСЕН!!) или смущаващата картинка в такива „известия“ имат една единствена цел: да последвате връзката. Някои хитреци дори започнаха да слагат в долния ъгъл на псевдоновината снимчица на жестомимичен преводач. Така, за автентичност.
   Втора примамка са вметнати мимоходом фрази като „скандинавски експерти доказаха“ или „учени от БАН потвърдиха“. Ако въпросните изследователски достижения не са обнародвани в авторитетни издания, сигналната лампичка трябва да светне. А в мрежата има достатъчно инструменти (като ResearchGate или ORCID), за да можем да проверим дали цитираният експерт има експертиза.
   Любим прийом на дезинформаторите е да си служат със звучни модерни термини в произволни съчетания. Да кажем: „квантово позициониране на наночипове в синтетична ваксина за Covid-19“. Подобни съчетания може да предизвикат смайване у незапознатите, но всеки специалист е наясно колко са кухи и нелепи. Енигматичността се подхранва също от смесване на езотерични понятия с новаторски термини. В нашия случай чиповете може „да експлоатират енергийния баланс посредством колапс на вълновите функции в хемоглобиновите алели на клетката и така да въздействат на психиката и чакрите“, примерно.
   Безразсъдното споделяне на конспиративни теории, дегизирани като „пророчества от Бога“, нагнетяват напрежението и създават усещане за нестабилност и истерия. Апокалиптични епизоди светът рано или късно ще преживее, няма спор. Но не християните трябва да ги предизвикват. Нашата роля е да служим за мира на града, където сме поставени, а не да надуваме фантастични балони и да дестабилизираме живота на ближния. А когато провокираме хорските страхове и насаждаме паника, самите ние тласкаме обществото към хаос и икономически срив.
 
   Впрочем фермите за фалшиви новини бълват псевдоинформация не само заради финансови облаги. Има и друга, по-мрачна цел: политическа или икономическа пропаганда. В съвременния свят геополитическите конфликти се водят не толкова на бойните полета, колкото в главите на хората. Огромни армии от т.нар. „тролове“ (писачи зад монитори, на които се плаща да създават пропагандно съдържание) еженощно тракат по клавиатурите си, генерирайки „известия“ в полза на някой политически мозъчен тръст. А в тази хибридна война тепърва предстои да се ориентираме кой кой е.
   Във всички тези случаи разполагаме с различни инструменти за критична преценка дали информацията е валидна или не. За първична проверка можем да се консултираме със сайтове като Snopes (който развенчава градски легенди) или FactCheck (който проверява състоятелността на политически твърдения). Успоредно с това от сайта „ЕС срещу дезинформацията“ можем да търсим по име чуждестранни и български медии, за да разберем дали фигурират в списъка с разпространяващите фалшиви новини.
   Разбира се, с времето човек развива усет към тези неща и не му се налага да влиза в ролята на детектив за всяко нещо, което изскача на екрана. Дотогава бъдете нащрек. Подхождайте скептично към нереалните заглавия. Проверявайте датата. Вглеждайте се в URL адреса. Разучавайте кой е източникът. Оглеждайте снимката за фото манипулация. Обръщайте внимание на аргументите и доказателствата. И търсете други новинарски извори.
 
Активизмът от домашния стол
  Наред с аналитичното отношение към материалите в собственото ни меню всеки от нас обаче носи една допълнителна отговорност. Каква е нашата роля в публикуването и разпространението на информация?
   През този месец отбелязваме просветителското дело на братята Кирил и Методий. Освен с изковаването на адаптирана за славянските езици азбука, те остават в историята със своя мащабен исторически поход за ограмотяване, образоване и отглеждане на висока християнска култура. Тяхното изключително амбициозно просветно дело оставя следи надлъж и шир из Стария континент и вписва имената им в духовното наследство на редица съвременни общества. Неслучайно днес те са провъзгласени и като „покровители на Европа“.
 
   На този фон държа да припомня, че ние имаме и едно по-дълбоко равнище на отговорност. Освен че ние, българите, се смятаме за основни приемници на мисионерския подвиг на двамата братя и техните ученици, има още един фактор, който би следвало да повдига летвата, когато се изразяваме писмено. Имам предвид ангажимента, който носим като християни и последователи на Истината.
   Вярно ли е онова, което говорим, пишем и споделяме? Или „истината падна на площада и правотата не може да влезе“ (Исая 59:14-15)?
   В I Коринтяни 5:8 апостол Павел пише: „Нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.“ Неговата препоръка е вмъкната в контекста на определена безнравствена ситуация в недрата на коринтската общност. Павел осъжда гнусен полов грях (вероятно кръвосмешение) и след това метафорично го съпоставя с квас, от който набухва цялото тесто (6 ст.). Едно деяние, сторено по тъмни доби, има силата да „закваси“ с горчивата си греховност цялото Христово тяло в Коринт.
   Тук апостолът напомня на вярващите, че поради кръстната смърт на Христос, който „беше заклан за нас“ като жертвено животно, всички те вече имат нов статут. „Тъй като сте безквасни – ги призовава Павел, – очистете стария квас, за да бъдете ново тесто“ (7 ст.). Въпреки че резкият тон на автора е предизвикан от известията за сексуална разюзданост сред тях, в края на главата той разширява обхвата на „кваса“ също така и до сребролюбието, идолопоклонството и грабителството. Какъвто и да е конкретният вид на греха, явно той няма място в общността на Христовите последователи.
   Образното онагледяване на греха като „квас“ е разгърнато в няколко изречения и кулминира в цитирания по-горе осми стих. Като изхвърляме назад пороците от миналото („стария квас“) и новите изкушения от настоящето („квас от злоба и нечестие“), от нас се очаква да водим нов живот „с безквасни хлябове“. Какво означава тази фраза ли? Павел веднага пояснява: „от искреност и истина“.
   Искреността и истинността се срещат заедно няколко пъти в Писанието (вж. Ис. Нав. 24:14; I Царе 12:24; Йоан 4:24). Не позволявайте на благозвучното съчетание на тези две думи да притъпи вниманието ви. Всяка от тях носи отделен, специфичен товар. Първата сякаш засяга по-скоро вътрешната ми настройка и светоглед, докато втората се отнася до фактите извън мен. Първата адресира мислите и възгледите ми, докато втората сочи към нещо стабилно и непреходно.
 
   Искреността е чистосърдечна, но субективна.
   Истинността е чиста и обективна.
   
   Апостол Павел призовава да поддържаме и двете заедно. Говори искрено! Говори истинно! Доколко актуална е тази препоръка и за мен днес? Има ли тя отношение към посланията, които излъчвам от уюта на моя хол, от удобството на моя стол? Засяга ли ме този призив?
   Дали не е дошъл моментът евангелската общност да се стресне и да се отърси от обхваналия я унес? Конспиративното говорене (особено от амвон), споделянето на фалшива информация и бабини деветини, нагнетяването на хорските тревоги, безотговорното участие в хибридните войни – време е всичко това да бъде загърбено.
   Християните са вестители на истината, а не на лъжата. Споделянето дори на верни новини от сайтове за манипулация и пропаганда е опасно – а за нас, християните, летвата е още по-висока. Ние сме посланици на един друг стандарт.
   Дали пък не бихме могли да насочим писателската си енергия към други неща – например за вярата, за покаянието, за Божията прошка, за бъдещото царство? Вместо непроверени скандални „новини“ защо да не се приучим да споделяме духовни материали от доказани източници? Вместо да пръскаме конспиративни слухове, да сеем Благата вест?
   Възможно ли е? Бихте ли си поставили за цел всекидневно да търсите в Интернет страниците на Зорница, на Евангелски вестник, на Българско библейско дружество, на Сдружение ХАРТА, на Студио 865, на Обединени евангелски църкви, на сп. Християнство и култура? Бихте ли споделяли информация от тези извори, вместо от съмнителни места?
 
   И още нещо. Бихте ли търсили градивното вместо разрушителното, насърчаващото вместо циничното, небесното вместо ехидното? „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви – ни зове апостол Павел (и тук със сигурност се включват и онлайн постингите ни), – а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат... Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махнат от вас!“ (Ефес. 4:29,31). А между тези две заповеди е поставена и същинската мотивация защо да обуздаваме езика си: ние сме „запечатани“ с Божия Дух (30 ст.).
   Ценното послание, което действително си струва усилията, е Христовото благовестие. Контекстуализирано според съвременните вълнения на хората, формулирано по творчески начини, изразявано на красив език, писано на кирилица (добавям го заради 24 май), спасителното послание на Библията никога няма да изгуби своята актуалност и ценност. А на фона на милионите пастелни самозалепващи се листчета и несекващото клокочене на „фийда“ в социалните мрежи тази вест се отличава драстично.
   Тя е чиста и вярна.
   Искрена и истинна.
   И носи живот.