Задачата във време на криза

Светът представя пред нас огромни предизвикателства. Виждате ги накъдето и да се обърнете. В сърцето си всички усещаме някакво смътно безпокойство. Такива времена на криза ни се струват като потъващи пясъци. Удивителното обаче е, че когато те отминат и ние погледнем назад в ретроспекция, виждаме как Бог е издигнал някоя личност или група хора. И чрез тях е заработил по напълно неочаквани начини.

Никога не подценявайте стойността на отделната личност. Има много неща, които са отвъд нашата власт. Но нещо, което е напълно в твоята власт е да си зададеш въпроса какво иска Бог от теб лично. Не подценявай какво можеш да постигнеш със своите думи и своите дела за Бога.

Историкът Алфред Едершайм разказва в своята книга Животът и епохата на Исус Месията. Във времената на ранната църква са се сблъсквали големи култури: римската, гръцката, вавилонската. В тази смесица от трансцедентни и иманентни светогледи се появява Евангелието за Исус Христос. Бебето, родено в ясла. Надеждите на толкова поколения се сбъдват в този невръстен живот. Мислители от близо и далеч пътуват, за да чуят Неговия глас.

И изведнъж Той отваря книгата на Исая, 61 глава. Прочита текста и възкликва: „Днес това писание се изпълни в ушите ви.“ И от този момент насетне една съвсем малка група хора – незначителна по брой – променя развитието на тогавашния свят, така че днес повече колене се прекланят пред името на Исус отколкото пред когото и да било другиго. Диспропорцията между онази група ученици и цялостната обществена култура е огромна. Как са успели да постигнат всичко това онези мъже и жени?

Нека да ви посоча един човек, произнесъл реч минути преди смъртта си. Тази негова реч става крайъгълен камък и променя историята след него. Книгата Деяния разказва:

Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога. И каза: „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.“ 
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: „Господи Исусе, приеми духа ми.“ И като коленичи, извика със силен глас: „Господи, не им зачитай този грях.“ И като каза това, заспа.

(Деяния 7:54-60)

Още следващото изречение ни показва този ключов момент: „А Савел одобряваше убиването му“ (8:1). Замислете се. Първият мъченик изнася дълга историческа беседа. Преразказва цялата история! Навързва всички точки до този момент. Но и самият Стефан няма представа коя ще бъде следващата точка.

А тя ще се окаже човекът, който стои отстрани и кима одобрително при неговата екзекуция – Савел от град Тарс. По-късно ще се окаже, че Исус е подбрал именно този човек, за да промени тогавашния познат свят. Невероятно! Савел пази отстрани дрехите на хората, които замерят Стефан с камъни. И дори самият той не е имал представа, че след време ще напише една четвърт от Новия завет. Никога не подценявайте отделния човек. Не подценявайте какво Бог е способен да извърши със вас, във вас и чрез вас!

Задавам си въпроса какво е поддържало и мотивирало тези хора. И веднага бързам да подчертая. Отговорът не е в инстинкта за самосъхранение или в трупането на богатства. Не се състои в търсенето на кариера или на работа. Нито в изграждането на щастлив живот. Онези мъже и жени са били готови да изоставят всичко. Ние с вас днес сме тук именно заради тях.

Фантастичният пунктир на вашия живот ще си остане необозрим, докато не настъпят годините на залеза във вашия живот. Едва тогава, поглеждайки назад, ще осъзнаете какъв невероятен план е имал Бог лично за вас – а и изобщо за Църквата.

Историкът Уил Дюрант отбелязва: „В човешката история няма по-голяма драма от гледката на онези неколцина първи християни, презирани и мачкани от редица императори. Те понасят всички изпитни със стиснати зъби. Тихомълком се умножават. Съграждат ред, докато врагът им генерира хаос. Преборват меча с Божието слово и бруталността с надежда. И накрая надмогват над най-могъщата държава, позната на историята. Цезарят и Христос се срещат на арената. И Христос побеждава.“

Как така онази велика империя рухва в прах, а Божието слово устоява и продължава да променя света чрез хора като Павел? Две неща стоят в основата на всеки от тези хора: убеждението в истината и непоколебимата любов. Истината и любовта са реалната мотивация на тези хора.

Ако има убеждения без любов, тогава притежателят на тези убеждения става противен. А неговата догма става отвратителна. Ако твоите убеждения не се подкрепят от любов, тогава посланието ти става отблъскващо, а самият ти ще бъдеш нелицеприятен в очите на човека, когото се опитваш да спечелиш. Убежденията трябва да са подплатени с любов.

Какви са техните убеждения ли? Преди всичко останало, те са виждали Божия пръст в цялата човешка история, а Христос е централната ѝ фигура. В Библията виждаме немалко глави с дълги исторически описания. Когато израиляните навлизат в Обещаната земя, Исус Навиев им изнася дълга историческа беседа. След като се завръщат от Вавилонския плен, Ездра по подобен начин изрежда последователността на всичко, което се е случило. Тук, в Деяния 7 гл., минути преди да бъде пребит до смърт с камъни, Стефан излага пространен исторически обзор.

Божият пръст е в цялата история

Цялата история принадлежи на Бога. А моята и твоята лична съдба е мъничкият контекст, в който тя се разгръща. Историята е съчетание от безчет биографии. Животът на всекиго от нас се запечатва в общата споделена история. Тук Стефан им казва на тези, които се канят да го убият: „Вие избихте пророците. Разпънахте и Онзи, когото Бог ви изпрати. Но всъщност Той е дошъл, за да изкупва и да преобразува, и да спасява.“

Ето тази представа, че Бог работи в цялата история, а Христос е нейната централна фигура, е от критично важно значение за нашето съвремие. За ранните християни Исус е бил онази личност, чрез която те са интерпретирали цялата история. Той е херменевтичният, тълкувателният принцип. Той е отправната точка за всичко останало, което се случва.

Ето една илюстрация какво означава това. За екзистенциалиста най-същественото нещо е сегашният момент. Той живее за мига. За традиционалиста обаче от най-голямо значение е миналото. Такава е например еврейската култура. За утописта всичко съществено се намира в бъдещето. Виждаме го в марксизма и неговите „светли бъднини“.

Вижте сега как това се събира в Исус. Той взема хляба и го разчупва. И казва: „Всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша (в настоящето), вие възпоменавате Моята смърт (в миналото), докато дойда отново (в бъдещето).“ Хлябът се разчупва сега с поглед към миналото и надежда за бъдещето. За Исус цялото време е важно – а не само сегашното, не само миналото и не само бъдещето. Той е Господ на цялата история!

Твоята ДНК, твоето раждане е суверен акт на Бога в живота ти. Днес си тук по Божие намерение. Открий в какво се състои това намерение. И осъзнай, че ти си част от историята. Чрез теб Бог е способен да промени нещата.

Ако тази истина не ти е ясна, същото се е отнасяло и за учениците на Исус. И те не са можели да обхванат причините зад случващото се. При смъртта на Исус те изпадат в пълен шок. „Надявахме се, че той е онзи, който ще ни избави“, споделят двамата оклюмали ученици по пътя за Емаус. Към тях се е присъединил някакъв странник. Той ги пита по каква причина са така унили, а техният отговор е пълен с ирония: „Само ти ли не знаеш какво се случи тези дни в Ерусалим?“

Всъщност Той най-добре знае какво се е случило! Така Той започва да изнася пред тях най-дългия урок по история в живота им. Отива далеч отвъд казаното от Стефан. Свързва пред погледа им всички точки. Двамата са толкова развълнувани, че го канят на вечеря. Исус влиза в дома им и продължава беседата си. В един момент обаче прави нещо, което ги сварва напълно неподготвени. Взема парче хляб и го разчупва.

В същия миг те осъзнават кой е Той. А Исус изчезва от погледа им. Разчупването на хляба насочва погледа на двамата едновременно към миналото, към настоящето и към бъдещето. И те веднага хукват обратно към Ерусалим да разкажат на всички.

Бог владее над цялата история. Затова не подценявайте настоящия момент. Тази криза е вашият шанс да надзърнете в Неговото летоброене. Днес можете да вникнете в Божието време!

Най-важният миг в живота на човека е тогава, когато настане време да предаде щафетата на другиго с по-бързи нозе и по-остър ум. На по-големи визионери от себе си. Моето време приключва и скоро ще сляза от сцената.

Не, не съм приключил, но съм завършил пътя. Ще продължа да тичам, докато Бог дава на тялото ми да си поема дъх. Но искам да се обърна към младите. Тези дни отлитат като вятъра. И един ден внезапно се озърташ назад и си задаваш въпроса: „Къде отминаха всички тези години?“

Изкупвайте времето. Впрягайте го. Седемте десетилетия зад гърба ти те карат да се замислиш. И си казваш: „Мислех се за млад. Ала коленете ми подсказват, че вече не съм.“ Вземете времето, което Бог ви е подарил! Използвайте го. Цялата история принадлежи на Бога, а Христос е нейната отправна точка. Това е първата истина, която е поддържала ранните християни.

Гоненията – платформа за възможности

Втората е в това, как те съумяват да превърнат арената на гоненията в платформа за нови възможности. Не се страхувайте от гонения! Не се бойте от опозицията! В мига, щом започнеш да строиш нещо за Бога, мигновено ще се появи някой с амбицията да го събори. Уверявам те. Така става с нашия Господ. Така става и с Павел, и с ранните ученици. При един от последните си разговори Исус казва на Петър: „Когато беше млад, ходеше където си поискаш. Като остарееш, ще ходиш на места, където не ти се иска.“ И в този момент Петър не си дава сметка, че Исус предсказва по какъв начин самият той предстои да умре.

Не се страхувайте от преследване. Напротив, изненадвайте се, ако не ви гонят. Когато вършите нещо за слава на Бога, врагът ще полага всячески опити да ви пресее. Колкото по-голям е потенциалът ви, толкова по-упорито той ще се опитва да ви прекърши, да ви обезсърчи. Той е обвинителят. Но вие никога не се обезсърчавайте!

Тичайте за Бога! Упражнявайте се за Бога! Изучавайте се, когато имате възможност! Запаметявайте Писанието! Дисциплинирайте душата си за дългия маратон! Не се предавайте посред пътешествието. Продължавайте до последен дъх!

Всичките гонения и трудности, които ги сполитат в тяхното ежедневие, ранните вярващи ги вземат и ги превръщат в платформа с възможности.

Призванието е нещо, за което Бог те избира. Никое призвание не е по-голямо от останалите. Нека всеки от вас да се укрепва и да израства в собственото си призвание от Бога. Бог ви е поставил на това място с определено намерение.

Независимо какво е призванието ти, то е свято, понеже идва от Бога. Ако си инженер, призванието ти е свято. Ако строиш пътища, призванието ти е свято. Ако си лекар, призванието ти е свято. Самият аз съм проповедник. Това призвание също е свято.

Където и да си поставен, посрещай гоненията като платформа с нови възможности да бъдеш свидетел за Христос. Ето това ни е изпратил да вършим Бог. Той ти предоставя платформа, която е изрично за теб.

И така, Божият пръст е в цялата история. Нашите гонения могат да бъдат арена за нови възможности. И на трето място, Бог ясно ни показва, че човекът е по-важен от методите.

Човекът е по-важен от методите

Методите са важно нещо. Но те не са нашата цел. Те са само средства. Можете да научите двама души на един и същи метод. И единият ще се провали, а другият ще преуспее. По-важен от метода е самият човек.

Защо Йосиф не е написал книга от рода на „Петдесет сънища и как да ги тълкувате“? Това е щяло да бъде бестселър! Защо Мойсей не отваря свой собствен Университет „Горящата къпина“? Така всеки е щял да има шанс да си поговори с Бога. Защо Йона не е публикувал изложба „Ексклузивни фотографии от недрата на кита и как да ги използвате за благовестие“? Защо Самсон не е раздавал автографи на магарешки челюсти? Защо Давид не е въоръжил цялата си войска с прашки и речни камъчета?

Важна е не прашката, а Давид. Не сънищата, а Йосиф. Не храстът, а Мойсей.

Каквото и да е сторил Бог в твоя живот, никога не забравяй, че човекът е по-важен от метода. Някои хора си мислят, че само да изкарат някое обучение – и вече ще са готови да говорят пред хора. Последователността обаче е друга. Бог предварително е избрал кои хора ще бъдат добри публични говорители. А тяхната задача е след като го установят, да направят всичко възможно, за да усъвършенстват дарбата, която Той им е дал.

Ние си мислим, че обучението е равно на дарбата. Не е така. Дарбата предхожда обучението. А най-значимата дарба, която Бог ви е поверил, е да докосвате този свят. Вие имате призвание. И го знаете. Той ви е дал платформа. Тя е за вас. Реализирайте дарбата си и служете на Бога. 

Неговият пръст направлява цялата история.

Арената с гонения може да се превърне в платформа за нови възможности.

И като личност ти си по-важен от всяка методология. Създаден си от Бога.

Тези три убеждения са променили целия свят. Не се обезсърчавай. Прави онова, за което Бог те е предназначил. А ако изпитваш някакви съмнения в което и да е от всичко това, тогава те призовавам да се молиш за следното: Преди всичко да опознаеш Него. След това да опознаеш и призванието си и да Му служиш. Вниквай в Божието слово. Направи го свой всекидневен приоритет. И те уверявам, че Той ще ти говори, ще те напътства и ще те изгражда като изключително ценна част от твоята общност. 

____________________________________________

 


Настоящият материал е поднесен под формата на проповед от Рави Закараяс, изнесена само шест седмици преди световноизвестният апологет да изгуби битката с рака. Темата е част от поредица под надслов #theSaturdaySession, при която в сегашните времена на объркване и страхове лектори насочват поглед към безвременната Истина. Лекциите са достъпни в YouTube канала на RZIM.

В поредицата Рави Закараяс участва с три беседи:

  • „Истинска любов във време на криза“ (21 март, видео
  • „Истина във време на криза“ (28 март, видео)
  • Задачата във време на криза“ (4 април, видео