Благословен Царят, който иде в Господнeто име

Началото на Страстната седмица е белязано от красив християнски празник – Цветница или Вход Господен. Исус влиза в Ерусалим, но не за да стане цар, а за да даде живота Си за света. Много пъти е идвал Той в свещения град – по повод на някой празник, да се помоли в храма или да поучава и изцелява, – но това посещение е по-особено и има съвсем различна цел. Исус вече е публична личност – мразен от едни и обичан от други и Неговата поява на празника Пасха се очаква от всички с голям интерес. Популярността Му е особено нараснала след възкресението на Лазар.

Много хора се чудят дали Исус ще дойде в Ерусалим, тъй като знаят намерението на главните свещеници и фарисеите да го убият. Божият Син обаче не се страхува от смъртта, а и мисията Му е тясно свързана с този град. Когато за последен път пътува към него, Исус казва на Своите ученици, че Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците. Те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграват и да Го бият. После ще Го убият, а на третия ден Той ще бъде възкресен. Веднъж дори им казва, че не е възможно пророк да умре извън Ерусалим. И това е истинската причина за идването Му.

Исус е подготвен за онова, което е на път да се случи с Него. Той изпраща двама от Своите ученици да идат до село Витфагия, което се намира срещу Елеонския хълм, като им заръчва да доведат оттам ослица, заедно с ослето ѝ, като е подготвил сърцето на стопанина им да ги предостави на Божия Син. Дошло е времето да се сбъднат думите на пророк Захария: „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето твоят цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле рожба на ослица.“

Сионовата дъщеря е символ на Ерусалим, защото градът е съграден на хълма Сион, а в по-широк контекст и на цялата еврейска нация. Царят Исус идва при Своя народ, но не за да изпълни желанието му – да основе силно и независимо царство. Той казва на Пилат, че Неговото царство не е от този свят. Исус идва, за да покаже същността на Божието царство, където царуват правда и мир. Сега Той идва като миротворец и вестител на истината, а не като завоевател с голяма армия.

Когато Исус наближава свещения град, седнал на осле, заобиколен от Своите ученици, множество хора излизат да Го посрещнат. Слухът за идването Му в града се е разпространил, но това не е обикновено посрещане. Народът Го хвали и изразява своята радост по един непринуден начин. Хората носят палмови клонки. Някои разстилат дрехите си по пътя пред Исус, други секат клони от дърветата и ги постилат по пътя. Всички в един глас викат: „Осанна на Давидовия Син! Благословено царството на баща ни Давид, което иде в Господното име! Благословен Царят, Който иде в Господното име! Осанна във висините!“

Когато хората постилат дрехите си пред някой в Израил, това свидетелства, че желаят той да им стане цар. Такъв пример виждаме в IV Царе 9:12-13, когато постилат дрехите си пред Ииуй, свирят с тръба и казват: „Ииуй се възцари.“

Тук виждаме подобна, но много по-мащабна еуфория. Повечето хора от сърце хвалят Исус, очаквайки Той да стане техният Цар. Изключение правят някои от фарисеите, които се дразнят от славословията на множеството и карат Исус да ги смъмри. Отговорът Му е недвусмислен: „Ако те млъкнат, камъните ще извикат.“

Значението на думата „осанна“ намираме в Псалом 118:25: „Избави ни, молим се!“ В случая думата е не толкова молитва, колкото спонтанен жест на славословие. Хората, които славят Исус, добре познават свещените Писания. Те наричат Исус цар и Давидов син, защото знаят текста от Еремия 23:5-6: „Идат дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл, който като цар ще царува, ще благоденства и ще върши правосъдие и правда по земята.“

Бог е обещал на Давид, че никога няма да липсва цар от потомството му. Знаем, че такъв има само до Вавилонския плен, но не и след него. Но когато се ражда по плът, Исус става цар и изпълнява Божието обещание към Давид, защото произхожда от неговото потомство. Мъдреците, които идват да се поклонят на Исус, питат: „Къде е юдейският Цар, Който се е родил?“

И сега народът посреща Исус като цар, който трябва да седне на Давидовия престол. Но царят на царете в този момент няма намерение да става цар на Израил. Той има по-важна мисия – да спаси хората от греховете, като даде живота Си за тях. Исус се държи като цар пред Пилат, пред мъчителите Си и на Голготския кръст.

Нека ние, като поданици на Исусовото царство, да подражаваме на нашия цар и да живеем според принципите на това царство. В днешното напрегнато време ние, християните, не бива да забравяме, че Исус царува, че управлява света, че въздига и сваля всички земни владетели. Съдбата на целия свят е в ръцете Му. В думите Му има власт и делата Му свидетелстват за мощта Му. Със силата на Духа Си Той променя човешките сърца и прибавя нови хора към Своето царство.

Днес нашият Цар идва при нас. Как ще Го посрещнем? С възклицание и отворени сърца или с недоверие и безразличие? Изборът е наш, но от него зависи бъдещето ни сега и във вечността. Нека не забравяме, че посрещаме най-великия Цар!