Незабравимо пътуване през Библията


В периода 27 ноември – 4 декември 2019 г. група ентусиазирани християни предприехме пътуване до свещените библейски земи в Израел. За повечето от нас това не бе просто поредната екскурзия. Това бе истинско пътуване през Библията, по време на което оживяха позабравени картини и важни исторически събития.

Всички ние оценихме приноса на ерудирания ни екскурзовод, който със своите знания и опит ни представи не само настоящата ситуация в Израел, но и специфична информация, свързана с библейската история, археология и култура.

Незнайно защо още при пристигането ни в Яфа (древната Йопия) най-голямо впечатление у повечето от нас остави не предполагаемата къща на кожаря Симон, където ап. Петър е получил видение, а скулптурата на Ран Морин „Дърво без корен“. Сигурно защото тази жива скулптура отразява до голяма степен както историята и заселването на Израил, така и идентичността на всекиго от нас като „чужденци и пришълци на земята“ (Евр. 11:13).

През цялото ни осемдневно пребиваване в Светата земя се борехме с поне две предизвикателства. Първото от тях беше да преоценим личните си представи за някои места, свързани с определени библейски събития. В повечето случаи топографията на района се оказа различна от очакванията ни, а получената допълнителна информация изискваше осмисляне. Бяхме изненадвани от силно пресечения хълмист и каменист терен в околностите на Ерусалим и Витлеем. Така традиционните пасторални картини, които сме си представяли, изучавайки някои библейски истории, бяха разбити на пух и прах.

Второто предизвикателство бе да успеем да влезем в крак със съвременната политическа, социална и културна обстановка в тази страна. Естествено, за толкова кратко време не бихме могли да схванем всичко. Но усетихме напредъка, развитието и устремеността на един народ, макар че в духовно отношение „покривалото“ още стои на лицето им. От друга страна, в някои от палестинските територии установихме доста различен бит и култура – например във Витлеем, където бяхме настанени за нощувка. На места ситуацията изглежда патова, а на други динамична, но въпросите остават повече от отговорите, които получавахме. Тогава си спомних пророческото изказване в Числа 33:55: „Но ако не изгоните пред себе си жителите на земята, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в земята, в която живеете“. Всъщност това напрежение не е ли било налице и по времето на служението на Исус? Не отразява ли по един по-видим начин духовната борба между плътското и духовното, между светското и Божието? В крайна сметка обаче у нас се затвърди убеждението, че всичко се движи по определения от Бога сценарий, макар да не знаем подробностите.

Защо за нас това посещение на ключови места бе пътуване през Библията? Защото организаторите се постараха да ни дадат възможно най-богата библейска информация за посетените археологически обекти. Това за нас не бе просто припомняне на нещо, което сме чели; това бе оживяване на текста, за да се превърне в пре-живяване. 


Ерусалим! Най-напред – поглед към града от Елеонския хълм, с невероятната панорама на храмовия хълм и на крепостната стена с източната порта. Многопластовото смесване на библейски събития и личности не е лесно за възприемане. Например новозаветните събития, свързани с Исус и Гетсимания при Маслиновия хълм, последвалото преминаване през долината Кедрон с гробниците на Авесалом и Захария, което ни връща векове назад. Няма да се спирам на традиционното място, считано за „Божий гроб“, тъй като оставаме с впечатление за превръщането му в място на нездраво поклонение. Но алтернативното място на полагане на Исусовото тяло, открито от генерал Гордън през XIX в., ни порази със своята автентичност. „Градинският гроб“, както още се нарича, се намира близо до скалата Голгота, е невероятно добре запазен. Изтъкнаха ни четири основания за автентичността му, които напълно ни задоволиха:

1) Намира се извън стените на древния град[1] 
2) Намира се покрай пътя за Дамаск и портата на стената;
3) Било е традиционно място за екзекуция в епохата на римското владичество. Телата били хвърляни от скалата долу, дори (още) да са давали признаци на живот;
4) Скалата наистина прилича на череп, което обяснява името „голгота[2]“.


В Йоан 19:41 се казва, че при гроба е имало градина. Открита е преса за грозде в близката градина, датирана на около две хиляди години. Също така е открит кръгъл камък, който затварял канала за изтичане на пресования гроздов сок. Подобен е бил и камъкът на гроба на Йосиф от Ариматея. Разположението на гробницата, в която влязохме, показва, че тя е еврейска, с място за помазване и увиване на платната около тялото, с вентилационен отвор. И нашето преживяване там завърши с отслужване на Господня трапеза и изпяване на химн. Това ще остави в нас наистина незабравим отпечатък.

Не по-малък трепет почувствахме, когато една част от групата посети музей на Храма. Там получихме богата информация, с изображения и видео-материали, за Скинията и за Първия и Втория храм. Освен това видяхме главните култови предмети, изготвени в реални размери, които трябва да бъдат поставени в бъдещия Трети храм. Невероятно и учудващо! Същевременно и тъжно, тъй като евреите не виждат как храмът с всичките му елементи разкриват красотата и славата на Христос.

Витлеем или, на еврейски, Бейт Лехем – „Дом на хляба“! За съвременните посетители е известен с църквата „Рождество Христово“, построена на мястото, където се предполага, че се е родил Исус. Сега това е впечатляващ храм. Но не по-малко впечатляващо бе да се запознаем с други важни места в околностите на Витлеем. Например гробницата на Рахил, която се намира на пътя от Ерусалим за Хеврон. Както знаем, тя умира там при раждането на Вениамин. Това място е установено още през IV в. Също така посетихме и предполагаемото място, където овчарите пазели овцете и там чули първи ангелската вест за раждането на Спасителя. Просторните пещерни образувания, свързани с дълги подземни коридори, наистина са служели за почивка и за подслон на овцете. Никой от нас не очакваше, че овчарите от евангелския разказ са посрещнали нощта на Рождество тук. Но екскурзоводът ни убеди с логични доводи, че местоположението е автентично.


Река Йордан – мястото, свързано с кръщението на Исус. Днес се нарича Каср ал Яхуд. Студените води на реката по това време на годината не можаха да спрат желаещите да се потопят в тях. Нито пък няколкото души, специално подготвени да приемат водно кръщение на това забележително място. Спомнихме си как тук тези води са се отдръпнали, за да мине по сухо еврейската войска под предводителството на Исус Навин и да завладее близкия град Ерихон. За нас бе интересно да научим, че освен че е едно от най-древните селища в света, Ерихон е и най-ниският град в света, разположен на 350 м под морското равнище. Докоснахме се и до Мъртво море, най-ниската точка на земната повърхност (420 м под морското равнище). То е погребало отдавна градове с жители, практикували най-низки страсти, – едно предупреждение и за съдбата на всички, които не се отричат от греховете си и не приемат делото на Исус, извършено преди две хиляди години на тази специална територия!

Наистина не мога да опиша всички чувства, бушували в сърцата ни, когато посетихме и Назарет, Кана Галилейска, Капернаум и Галилейското езеро. Но в нас се затвърди убеждението, че вярата почива на реални факти: първо – на писаното непогрешимо Божие слово; второ – на действието на Светия Дух вътре в нас; трето – на тези запазени за нас и разкрити археологически обекти.

Затова пожелавам и на други да пътуват през Библията по всякакъв начин! 

 

 

[1]            Вж. Йоан 19:20, Евр. 13:12. – Б.р.
[2]            Евр. „Място на черепите“, вж. Мат. 27:33. – Б.р.

Тема: