Йохан Онкен – пионерът на баптистите в Европа


Йохан Герхард Онкен, литография от Чарлз Фукс,
отпечатана в Хамбург, ок. 1851 г.
(източник: Deutsches Buch- und Schriftmuseum, Лайпциг).

На 26 януари т.г. се навършват 220 години от раждането на Йохан Герхард Онкен – бащата на организираното баптистко движение на Стария континент. Допреди неговото служение в Европа няма баптисти, а към края на XIX век чрез мисионерската дейност на основаната от него църква в Хамбург те вече наброяват 220 000 души.[1]

Онкен е роден през 1800 г. в град Варел, Северна Германия. На 14-годишна възраст заминава за Единбург, където работи като служител на шотландски търговец. По-късно се премества в Лондон и започва да посещава реформирана презвитерианска църква. През 1820 г. преживява лична среща с Христос, след като чува проповед върху Римляни 8:1 в методистката църква на ул. „Грейт Куин“ в английската столица.

Вдъхновен от пълнокръвното християнство на Острова, веднага след новорождението си Йохан започва да мечтае да види също толкова жизнена и автентична вяра и в своята родина. Много от лутеранските църкви в Германия му се струват твърде инертни и в духовен застой.

През 1819 г. лондонски християни са основали т.нар. Континентално дружество за разпръскване на религиозна просвета из Европейския континент. Йохан Онкен се включва в мисионерското начинание и след кратко обучение през 1823 г. заминава за Бремен и Хамбург – най-близките големи градове до родното му място. Там поставя начало на първото в Германия неделно училище за изучаване на Библията.

Активното благовестие на 23-годишния младеж се увенчава с бърз успех, но и провокира остра неприязън сред лутеранското духовенство в Германия. Официалната църква полага усилия да пресече мисионерската му дейност, наричайки я презрително „нова английска религия“, ала той е непримирим и не се поддава на натиска.

Заедно с група вярващи в едно обущарско ателие Онкен изследва книгата Деяния на апостолите и постепенно достига до убеждението, че Христовата църква може да се състои само от новородени хора, които са изповядали вяра в Неговата смърт и са се кръстили. Отглеждан в невръстните си години от своята баба, самият Йохан е бил кръстен в лутеранска църква като бебе. Сега обаче, в зряла и съзнателна възраст, той достига до заключение, че това трябва да е негово собствено решение като израз, че е преминал през новорождение.

През тези години той посещава Английската реформирана църква в Германия, където се практикува кръщаване на малки деца. Воден от новите си убеждения, Йохан води множество дискусии с пастиря на църквата Т. У. Матюс, а през 1829 г. категорично отказва да кръсти първородното си дете. В хода на полемиката Матюс също променя убежденията си по този въпрос, оттегля се от пастирско служение и заминава за Англия, за да се кръсти по вяра.

От своя страна Онкен води активна кореспонденция с английски и шотландски църкви с молба да изпратят служители, които да кръстят него и още няколко души, споделящи неговите убеждения. Налага им се да чакат цели пет години.

През пролетта на 1834 г. Йохан, неговата съпруга Сара и още петима вярващи вземат окончателно решение да се кръстят. За целта канят един преподавател в нюйоркския колеж „Хамилтън“ на име проф. Барнас Сиърс, който да отслужи тайнството. Късно вечерта на 22 април всички се качват на лодка в река Елба.[2]

„Неголяма група от седем вярващи преплавахме в тъмни доби през красивата Елба – разказва по-късно Онкен. – Там, на едно островче, един по един нагазихме във водите и бяхме погребани заедно с Христос в кръщение... На следващата сутрин сформирахме църква, на която бях посочен да служа като пастир.“[3] Така в Хамбург се ражда първата баптистка общност в Германия.[4]

До 1836 г. църквата вече наброява 68 души. Германското общество се отнася към тях с подозрение и антипатия. Лутеранските свещеници изразяват отвращение от идеята за кръщение чрез пълно потапяне в недотам чистите води на река Елба и смятат ритуала за нарушаване на обществения морал. Освен това немската общественост все още таи лоши спомени от войнственото движение на анабаптистите, разбунили духовете два века по-рано с радикални доктрини и противоречиви практики.

Държавната църква в Хамбург подлага баптистите на системен натиск. На 13 май 1840 г. арестуват Йохан и го хвърлят в затвора „Винзербаум“, изграден на дървена платформа точно над отходната канализация на града.[5] Цялото му имущество е конфискувано, за да се изплатят глоби, наложени за мисионерската му активност. Властите го сплашват, че няма да получи никаква свобода, докато не обещае да спре да проповядва.

Онкен категорично отказва и въпреки протестите от баптистки църкви в Англия и САЩ той остава в затвора цял месец. Зловонията от нечистотиите под неговата килия нанасят трайни увреждания на белите му дробове и до края на живота си той изпитва дихателни затруднения.

Независимо от гоненията баптистката църква расте неудържимо. През 1842 г. натискът върху тях все пак отслабва донякъде, понеже след Големия пожар в Хамбург баптистите показват самоотверженост и помагат на мнозина с благотворителна дейност. През следващите три години се кръщават съответно 273, 322 и 380 новоповярвали, а през 1847 г. в града се освещава първата на континента църковна сграда на баптистите.

През 1848 г. Онкен се включва в редакционната колегия на Das Missionblatt („Мисионерски лист“) – първото периодично баптистко издание в Европа.[6] Година по-късно основава духовна семинария в Хамбург. В сътрудничество с американски и британски мисионерски дружества пътува из Европа, като организира новоповярвалите хора в църкви със структура според принципите на Новия завет. Неговата хамбургска църква изпраща пътуващи мисионери до България[7], Дания, Финландия, Франция, Холандия, Унгария, Полша, Швейцария, Русия и Съединените щати. Те разпространяват из Стария континент над два милиона библии.

Веднъж негов приятел от Англия го пита колко мисионери подържа в другите страни. Онкен отговаря: „Ние смятаме всеки църковен член за мисионер.“ По-късно тази фраза се превръща в крилатия израз: „Всеки баптист – мисионер“.


Йохан Герхард Онкен, литография от Джон Джуъл Пенстоун,
отпечатана от Нозуърти & Уелс, ок. 1850 г.
(източник: National Portrait Gallery, Лондон)

Активната благовестителска дейност на Йохан Герхард Онкен довежда до основаване на поне 280 баптистки църкви, още 1222 библейски групи и 771 неделни училища само на територията на Германия. Обучените от него мисионери поставят началото на повече от 170 църкви сред скандинавските и славянските народи. През баптистките неделни училища преминават повече от 17 хиляди души на различна възраст, а общият брой кръстени вярващи чрез служението на Онкен се смята, че надвишава 140 хиляди души.[8]

През есента на 1879 г. Йохан преживява инсулт, а белодробните проблеми и отслабналият глас го принуждават година по-късно да отстъпи от амвона. Издъхва мирно на 2 януари 1884 г. и е погребан в Хамбург. На надгробната му плоча по негова молба са гравирани двата му любими библейски стиха: Ефесяни 4:5 („Един Господ, една вяра, едно кръщение“) и Деяния 2:42 („И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“).

 

[1] Ian M. Randall, Communities of Conviction (EBF, 2009), pp. 49-58.

[2] Detzler, Wayne Alan, Johann Gerhard Oncken’s Long Road to Toleration (ChristianHistoryInstitute.org).

[3] Bold Oncken, Begetter of European Baptists (Christianity.com).

[4] William H. Brackney, Historical Dictionary of the Baptists (Scarecrow Press, USA, 2009, p. 248).

[5] Mark Woods, Every Baptist Is a Missionary: How Johannes Gerhard Oncken Evangelised Europe (ChristianToday.com).

[6] Онкен, Иоганн Герхард (1800–1884), немецкий пастор и богослов, основатель баптистских церквей Германии, России и других стран континентальной Европы (Энциклопедия немцев России).

[7] Историята на баптисткото движение у нас познава името на служител като Василий Гурйевич Павлов. След като завършва богословие в Хамбург, през 1876 г. Павлов е ръкоположен лично от Йохан Онкен за мисионер. Владее 24 езика, сред които и български. Към края на XIX век се заселва в Тулча, пътувайки често отсам Дунава. По-късно поема ръководството на Руския баптистки съюз, а през 1905 г. участва в учредяването на Световния баптистки алианс. Б.а.

[8] George M. Ella, Johann Gerhard Oncken: Germany’s Baptist Pioneer (Evangelica.de).