160 г. ЕМЕЦ "Рождество Христово" - Велико Търново

„Незнанието често е било причина за грешки и недоразумения между хората. Още от средата на XIX век и до днес, някои хора считат, че да приемеш протестантската вяра означава да се откажеш от българското и от народа си. Нека повдигнем за малко завесата на историята и да видим какво ще ни разкрият фактите и свидетелите във времето.“

В първите десетилетия на XIX в. се осъществяват началните контакти на българите с протестантски мисионери. Това е важен период на национално съзряване, време, през което България узрява за идеята за политическа независимост от властта на Османската империя и духовна независимост от Цариградската фанариотска патриаршия. По това време Мисионерското дружество на Методистката епископална църква с радост приема предложението на Американския мисионерски съвет на конгрешанските църкви за съвместна работа в България и след известни трудности по подготовката, изпраща първите мисионери. През 1857 г. в България пристигат младите американски богослови Албърт Лонг и Уесли Притиман, заедно със своите семейства.

След обиколката из Североизточна България – Варна, Шумен, Разград, Русе и някои села, те се установяват в град Шумен. Минават дни и месеци на сериозна работа върху изучаване на българския език и традиции. След преодоляване на езиковата бариера, американските мисионери осъществяват първите си преки контакти с българското общество. Те се оказват успешни и двамата проповедници спечелват доверието на гражданите. Това им дава възможност да развият по-интензивна дейност и да разширят полето си на влияние. Редовните религиозни сбирки с интелектуалци и учители, както и други дейности, дават добри резултати.

Дейността им се развива положително и в началото на 1859 г. в България пристига още един мисионер, П. Флокен. Той също се установява в Шумен, проповядва чистото Евангелие и неуморно кръстосва села и градове.

Обнадеждени от нарастващия авторитет на методистите, тримата американски мисионери решават да разширят духовната си дейност в по-голям периметър. По това време наречията в България са много. След проучване за правилния говор, на 17 септември 1859 г. д-р Алберт Лонг се премества в старопрестолния град Търново, където много търпеливо и внимателно изучава допълнително българския език и, без да засяга традиционното вероизповедание, проповядва Евангелието.

Освен като проповедник, той работи за просветата и за религиозната независимост на нашия народ. Във В. Търново помага за основаване на първото читалище, като дарява 100 златни лева за построяване на сградата му.

Д-р Лонг участва и в превода на първата цяла българска Библия заедно с американския мисионер д-р Илайъс Ригс и българските възрожденци Константин Фотинов, П. Р. Славейков, Христодул Костович-Сечанов, Марин Дринов. Народният поет Иван Вазов, по повод отпечатването й през 1871 г., казва: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език.”

На 24 декември 1859 г., на Бъдни вечер, д-р Лонг организира в дома си във В. Търново, където и сега се намира сградата на църквата, първото молитвено богослужение, на което присъстват 24 души (лекари, интелигенция, учители), с което поставя началото на конкретна протестантска дейност в Североизточна България.

Сподвижник на А. Лонг е смятаният за първи протестант и евангелизатор в България Гавраил Илиев. Той придружава протестантския мисионер в обиколката му в Стара планина като книжар – Габрово, Трявна, Дряново и Котел. Именно тук, сред най-искрените и неподправени българи – балканджиите, евангелската проповед спечелва съмишленици и последователи.

Малките успехи дават надежда и нов импулс за работа. Служението на мисионерите е тежко и на моменти дори опасно, но тъй-като „ трудът ни в Господа… не е напразен“ (I Кор. 15:58), усилията им се увенчават с успех. Плодовете са добри, въпреки тенденцията и до сега да бъдат отричани и подминавани.

Ето защо, макар днес, както и преди 160 г., да е недооценено идването на американски мисионери в Българските земи, този исторически факт остава с голямо религиозно, културно, икономическо и политическо значение.

Във Велико Търново преди 10 години се възстанови сградата на Методистката църква и на мястото на пастирското жилище днес има чудесна сграда за богослужения, библейско изучаване, неделно училище, библиотека, детски кът, стаи за студенти – вярващи учащи се във Великотърновския университет, кухня за бездомни и бедни деца.

Истината няма две лица и историята като свидетел ни показва мисията и целта на Църквата и днес: да проповядва Благата вест за спасение на цялото човечество, като включва в себе си всички спасени хора по света. Ние вярваме, че живеем в последно време и очакваме Второто пришествие на Христос!