Ведри мисли за омърлушени молители



Всеки от нас знае колко важно е да се молим редовно. Като християни сме си изработили свои собствени прийоми и навици в това отношение. Съставяме си молитвени дневници. Посещаваме молитвени събрания. Обещаваме да се молим за споделените помежду ни нужди. Излизаме на молитвени разходки. Записваме си произнесените молитви и сетне получените отговори. Молим се на глас. Молим се наум. Молим се поединично. Молим се с приятел или партньор.

При все това ми се струва, че молитвата е сигурно най-пренебрегваната духовна дисциплина. Ако трябва да сме честни, често я приемаме за даденост. След като Христос е разтворил пред мен небесните двери към подножието на Престола, аз мога да се моля по всяко време на денонощието. Мога да произнасям молитви и в колата, и в кухнята. Мога да се обръщам към Него и когато съм на работа, и когато съм на риба. Знам, че мога да призова Бога в моменти и на страх, и на стрес, и на страдание. Свободен съм да поискам Неговото внимание в произволен миг от делника.

Ала сякаш именно тази свобода ни кара да възприемаме достъпа до Него за даденост. Замислете се обаче какви поразителни неща се случват, когато Божието дете заговори своя Баща. Насаме в малката ни стаичка Бог е готов да ни чува, да ни укрепва, да ни благославя и в крайна сметка да работи чрез нас.

Бог ме чува!

Псалмопевецът възкликва убедено: „Господ ще чуе, когато викам към Него!“ (Пс. 4:3). И още веднъж: „Господи, в зори ще чуеш гласа ми. В зори ще заставам пред Теб и ще чакам“ (Пс. 5:3).

 Невероятно! Умът ми трудно го побира. Авторът на Вселената, Властелинът на небесата, Създателят на всемира, Начинателят на живота лично е склонен да се заслуша в моя глас! Същият Бог, който е давел напетите египетски войски, който е давал наследници на неплодни утроби, който е направил за посмешище пророците на Ваал, днес не само може, ами и желае да изслушва моите мисли!

Значи, когато се моля, гласът ми не се пилее във въздуха. Не си приказвам сам на себе си. Не се налага да влагам сила в думите си. Защото, когато го заговоря, Бог ме чува!

Бог ме укрепва!

„Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се, за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята“ (Пс. 10:17-18).

Господ не само чува немощния глас на молитвите ми, но и ми вдъхва сили. Във вихъра на събитията, когато най-малко имам енергия да се обръщам към Него, Той долавя моите дълбоки копнежи и ми придава твърдост и мощ. Влива в мен духовни, емоционални и дори физически сили, за да продължа напред.

Молитвата е онзи кабел, който ме включва към неизчерпаемия Източник, придавайки ми крепкост, работоспособност и издръжливост.

Бог ме благославя!

„Ако вие, колкото и да сте лоши, знаете да давате добри неща на децата си, то колко повече вашият небесен Отец ще даде добри неща на онези, които искат от Него!“ (Мат. 7:11).

Господ Исус действително желае да ме благославя. Досущ както ние копнеем да радваме децата си с хубави подаръци, и Той търси всячески възможности да ни подарява ценни неща. Когато се моля, Бог изсипва върху мен изобилни благословения. Според Библията, Бог наистина иска да ме обдарява с даровете си.

Колко радост, колко мир, колко обич е подготвил за нас Той в небесни места! Апостол Павел добавя, че „според богатството на Неговата благодат“ Бог иска изобилно да ни дарява и мъдрост, и разум (Ефес. 1:7-8). Може би тези неща трудно си проправят път до нас, „защото зле просим“. Но според Евангелието на Йоан с идването на Спасителя ние получаваме „благодат върху благодат“ (1:16). И то от съвършената пълнота на Бога!

Когато се моля, Бог е готов да ме благославя.

Бог работи чрез мен!

„Голяма сила има усърдната молитва на праведника. Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. После пак се помоли и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод“ (Яков 5:16-18).

Този текст е записан, за да ни насърчава, че Бог е деен и съпричастен към молитвите на Своите деца. Той е готов да извършва велики неща, стига ние да сме настроени да се молим за тях. Чрез молитвите на Илия – един човек досущ като всекиго от нас – Бог е направлявал природните закони! Когато в молитвите си аз се вълнувам от нещата, които вълнуват Бога, на свой ред Бог ще извършва главозамайващи неща.

Усърдната молитва на оправдания от Христос грешник има огромна сила. Чрез нея Бог ще променя обстоятелствата около нас, ще разрешава финансовите ни притеснения, ще омекотява закостенели сърца, ще сдобрява смъртни врагове, ще възстановява разпадащи се бракове, ще възвръща у дома блудни дъщери и синове.

Когато се молим, Вездесъщият пристъпва в сивотата и пустотата на нашето ежедневие и го преобразува с багри и живец.

Тогава защо продължаваме да пренебрегваме молитвата?!