Какво могат да научат християните от деня на влюбените?

През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:

 

В тайно място,

насаме със Теб.

В тишината Ти си там.

 

В тайно място,

В тихо място,

чакам за Теб, моя любов,

просто искам да съм Теб!

 

Да Те усещам,

Да слушам твоя глас.

Аз искам да съм с Теб!

Да Те докосвам,

Да гледам Теб любов,

Вземи ме пак при Теб.

Очевидно това е любовна песен. Не толкова очевидно обаче е, че чрез нея един вярващ човек изразява своята любов към Бога.

Християните оценяват различно, понякога дори противоположно, използването на подобна ярка романтична образност спрямо Бога и съответно изтъкват различни аргументи в подкрепа на своето мнение. Тук не е мястото да ги анализираме, но си заслужава да обърнем внимание на нещо важно. Това в никакъв случай не е съвременен феномен. Новият завет сравнява връзката между Църквата и Христос с годеж и очакване на сватба (II Кор. 11:2; виж още Еф. 5 гл.; Откр. 21 гл.). В древността една от библейските книги, които са били най-подробно коментирани и дълго проповядвани (понякога в серии от десетки проповеди), е Песен на песните, отново разбирана като описание на любовта между Христос и Църквата. Този образен език достига дори още по-голям размах в творчеството на средновековни мистици като Катерина от Сиера, Джулиан от Норуич, Ричард Рол и св. Йоан Кръстни.

В коментара си към Песен на песните 2:6 Бернар от Клерво пише: „Невястата желае да се подкрепи с млинчета и да се разхлади с ябълки (Песен 2:5), защото знае колко лесно топлината на любовта може да отслабне и да изстине; но това става единствено докато тя влезе в брачната стая. Там тя ще получи Неговите дълго желани ласки, както казва: „Левицата Му е на главата ми и десницата Му ме прегръща“ (Песен 2:6). Тогава тя ще разбере как прегръдката на десницата превъзхожда всяка сладост и как левицата, с която Той я милва от самото начало, не може да бъде сравнена с нищо...  Левицата показва спомена за тази неизмерима любов, която Го е накарала да положи живота Си за приятелите Си, а десницата е блаженото видение, което Той е обещал на Своите и насладата в Неговото присъствие. Псалмистът пее възторжено: „Отдясно на Тебе е всякога веселие“ (Псалм 16:11). Така ние сме сигурни, че дясната ръка е божествената и обожествяваща радост на Неговото присъствие“ (За любовта към Бога 3,4).

Отново, може да се повдигнат възражения за легитимността както на тълкуването, така и на удачността на подобен език. Но той със сигурност ни насочва към нещо, което не трябва да се пренебрегва. Центърът на християнството не е вярната доктрина (колкото и важна да е тя), нито делата, които вършим (макар че те също са императив), а любовта. През църковната история различни хора са изпитвали и изразявали тази любов със сила и интензитет, които могат да се сравняват единствено с влюбване – вероятно най-интимното и възпламеняващо човешко преживяване. И без значение дали приемаме формата, под която го изказват, ние самите трябва да се запитаме доколко сме осъзнали Божията любов към нас и до каква степен сме откликнали с ответна любов? Намират ли се у нас онова удивление и възхита, които да ни карат все още да плачем, като размишляваме върху Йоан 3:16? Или стихът се е превърнал в клише, което знаем наизуст, но все по-слабо и все по-рядко докосва душата ни истински? Гори ли в нас желанието да оставим всичко друго, за да бъдем с Бога, и да пренебрегнем всичко останало, за да Му угодим – желание толкова характерно за истински влюбения, че той смята подобни жертви за придобивки?

Отново Бернар казва: „Аз дължа всичко, което съм, на Този, Който ме е създал. Но как да изплатя дълга си към Този, Който ме е изкупил, и то по толкова мъдър начин?... При първото творение Той ми е дал мен самия, но в Неговото ново творение Той ми е дал самия Себе Си, а чрез този дар е възстановил за мен същността, която е била изгубена. Първо създаден и след това обновен, аз Му дължа себе си два пъти. Но какво да Му дам в отплата на Неговия дял? Ако съм в състояние да умножа себе си хилядократно и след това да дам всичко на Него, какво би било всичко това в сравнение с Бога?“ (За любовта към Бога, 5).

Това са добри, макар и нелеки въпроси. Но и Самият Христос се обръща към нас като към Петър и пита: „Обичаш ли Ме?“ (Йоан 21:15-16).

Празникът на влюбените може да е добро време да си отговорим дали сме достатъчно и истински влюбени в Бога, Който пръв ни е обикнал повече от собствения Си живот.

Коментари или проповеди върху нея имат Ориген, Евсевий Кесарийски, Григорий Нисийски, Августин, Кирил Александрийски, Теодорет Кирски, Амброзий, Григорий Велики, Беде, Изидор от Севиля, Бернар от Клевро и др.

Разбира се, това е само един от начините, по които християните говорят за любовта. В други случаи тя е представяна като бащина или майчина или с по-универсалните категории на I Кор. 13 гл.