Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди малко повече от 340 години – на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

Историята се нарича „Пътешествието на поклонника“ (The Pilgrims Progress) и е позната на българския читател със заглавието „Пътешественикът от този свят до онзи“. Нейният автор Джон Бънян (1628-1688 г.) я пише, докато лежи в затвора за проповядване без разрешение, както и за други простъпки спрямо официалната църква. Той е пламенен пуритан и прекарва общо 12 години от живота си зад решетките заради своята религиозна дейност. По онова време е в сила т.нар. Акт за тайните събрания (1664 г.), с който английският парламент забранява богослуженията на всички християнски общества извън Англиканската църква. Непримиримостта на Бънян спрямо тази държавна намеса в църковните дела му струва скъпо. Но и времето, прекарано в затвора, не се оказва напразно.

От първото си публикуване книгата „Пътешественикът“ е постоянно преиздавана и никога не се е изчерпвала. Тя донася на Бънян още приживе голяма известност и е била от духовна полза на мнозина християни в продължение на векове след това. Преведена е на над 200 езика.

Главният герой на творбата е поклонник на име Християн. Най-напред го виждаме да търси истината и облекчение от ужасното бреме, което носи на гърба си. Това бреме е грехът. В подножието на кръста бремето се стоварва на земята. Освободен, Християн напредва бързо, но с големи трудности, по тясната пътека към един вечен град (Небесния град), който му е посочен. По пътя той среща най-различни, много живо обрисувани личности, някои от които му помагат, а други се опитват да го възпрепятстват.

На страниците на книгата ще срещнем великани и дракони: пищно множество от страховити и омайващи опасности, описани в духа на средновековните легенди. Поклонникът трябва да мине през Замъка на съмнението, Долината на смъртната сянка и Панаира на суетата. Поради алегоричния им заряд много изрази от книгата са навлезли във всекидневна употреба в английския език. Самото повествование е изпъстрено с цитати от Библията. Под линия самият Бънян е отбелязал съответни препратки към Светото писание.

Ала не само английски говорещи християни са се ползвали от романната алегория „Пътешественикът“ – тя става много популярна по целия свят. Нерядко тя е първата книга, превеждана от различни американски и английски мисионери на местния език след Библията. Тя претърпява множество издания на африкански, европейски и азиатски езици. Буди удивление и фактът, че китайското правителство разрешава издаването на книгата в комунистическата страна през 70-те години и само за три дена са продадени 200 000 екземпляра.

Поклонникът на Бънян и всички останали, които успяват да достигнат Небесния град, се придържат неотклонно към едно и също убеждение: спасението е единствено от Христа. По думите на един друг герой на име Надежден: „Аз повярвах, че... без правдата на този Христос целият свят не би могъл да ме спаси. И затова винаги съм мислел, че ако престана да се моля за познаване на Христос, ще умра, а мога да умра единствено пред Престола на благодатта. А освен това на ума ми дойде, че ако (спасението) се бави, трябва да го чакам, защото със сигурност ще дойде; не ще се забави прекалено. Така че аз продължавах да се моля, докато Отец не ми разкри Своя Син“.

Това е било и си остава християнското Благовестие. Пътешественикът на Бънян успява благополучно да достигне Небесния град, като внимава в това послание и го приема с вяра.