Потребна ли е промяна на нашия календар - 1

 

Настоящият текст е заглавната статия на в. „Зорница” от 18 февруари 1916 г. Публикуваме го в два последователни броя. Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник „Народни права” (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? „Народни права”, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г., споменатият в статията министър-председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 1916 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.

Д-р Радославов е роден под щастлива звезда. Щастието го подканя да забоде още едно перо на своя рунтав калпак, та може би да впише и нова строфа на своя паметник.

Думата ми е за промяната или по-точно за изправката на нашия сегашен календар.

У нас почна доста да се говори за това. Приказва се даже, че правителството щяло да внесе в Народното събрание проект за тази реформа.

Промяната на календара би било исторично за държавата ни събитие. Това съображение налага на публицистите един дълг към техните четци. Публиката ще иска да знае най-малко: какво е значението и каква е необходимостта за тая реформа?

Календар е латинска дума. За нас тя значи разписание на дни, дати, седмици и месеци, известен показалец на делници, празници и събори, които се редят и образуват една пълна година време.

Календарът отговаря на една човешка обществена потреба. На човека в живота, па и на държавата е необходима мярка. Пространството човек мери с метри и километри, а времето с денонощия, месеци и години. Човечеството има и други мерки за време, като секунди, минути, часове, седмици и векове. Но тези три – денонощието, месецът и годината – са основни, понеже съществуват независимо от нашето мнение или съзнание. Те са неизменни прояви на природни явления. Денонощието е последица на еднократно въртене на земята на оста си; месецът – на едно лунно обикаляне около земята; годината – на едно пълно обикаляне на земята около слънцето. Прочее, денонощието, месецът и годината са мерки природни и абсолютни. И ако човечеството иска да се ползва от тях, то трябва да се подчини на техните условия.

Съзнавайки най-сетне това, човек, като е повиквал на помощ астрономията и математиката, се е старал да пресметне точното траене на тия кръгообращения и да впише техния размер системно и нагледно на книга. Ето така човечеството си е изработило „годишник“ или календар, да му служи като пътепоказател из океана на вечността.

С течение на времето астрономите са откривали непълноти или погрешки в календара и са го коригирали според хода и положението на надлежните небесни тела. Такива исторични изправки има много, но за нас важат сега само три, които и днес в неравен размер засягат живота на културния свят. Те са:

Първо, Метонският цикъл, изнамерен и уреден от атинския астроном Метон, 433 г. пр. Хр. Метонският цикъл е бил употребяван в класична Елада; а днес освен за урегулиране на някои религиозни празници, той има нищожно значение.

Второ, Юлианският календар, изработен и въведен по заповед на Юлий Цезар, 46 г. пр. Хр. Посредством просторната Римска империя той е бил въведен в цяла Европа. С една важна поправка (на която аз скоро ще привлека внимание) годишникът на гениалния римец и досега властва в просветения свят.

Трето, Грегориянският календар, въведен най-напред от папа Грегорий XIII през 1582 г. Този календар се нарича и нов стил, за отличие от Юлианския, който за същата причина се нарича стар стил.

Грегориянският календар, строго казано, не е „нов“ календар, а е само реформа. Просто е корекция, „изправка“ на открита в Юлианския календар погрешка, която ще посоча конкретно по-после.

По силата на тая изправка новият стил си е пробил път и е бил постепенно възприет от цяла западна Европа, Америка, Австралия, Южна Африка и от всички с бели човеци поселени острови и колонии. С тези трябва да упоменем и Япония, най-културната азиатска сила. Днес остава само източна Европа, т.е. Русия и балканските държавици, граничеща както географно, така и културно с тромавия Ориент, която се още и бави от да използва тази реформа.

Като и България впада в това упорито малцинство, подигнат е съвсем естествено въпросът: Не е ли време и нашата държава да въведе тая важна реформа?

И не е чудно, че се подига въпросът именно днес. Смутни времена благоприятстват за коренни и бързи промени. Тъй Турция се отърва от капитулациите; Русия – от алкохолната хидра, от немските племена и пр. Стига нашето правителство да схване нуждата, новият стил може тъй лесно да стане наш стил, както Петербург стана Петроград. Коренни промени във време на война са така естествени, както изправяне на градските улици след пожар. Това е безспорно. Ала непосветените в подробностите на предмета имат право да питат:

Има ли нужда от такава реформа?

(Следва)

Стоян Ватралски