Стоя пред Твоята ясла

 

Христос ни дава всичко

... В последните седмици в съзнанието ми отново и отново звучи един стих от песен: “Оставете, скъпи братя, каквото ви измъчва, онова което ви липсва, аз ще възстановя всичко.” Какво означава това: “ще възстановя всичко”? Нищо не се губи, в Христос всичко е отделено, запазено, разбира се в променен образ – всичко е прозрачно, ясно, освободено от мъчението на егоистичното желание. Христос възстановява всичко, както е първоначално сътворено от Бога, и разбира се, без изкривяването, причинено от нашия грях. Учението за възстановяването на всичко от Ефесяни 1:10 ни носи една голяма и изключително утешителна мисъл: Това, че „Бог отново ще посети онова, което е преминало“, получава тук своето изпълнение. И никой не е успял да изрази това така просто и по детски, както Паул Герхард в думите на Младенеца: „Аз ще възстановя всичко“.

Освен това, за пръв път в тези дни, открих за себе си песента: „Стоя пред Твоята ясла...“

Досега не ми е говорила така. Човек трябва да е за дълго време сам и да чете текста, размишлявайки, за да може да го възприеме. Всяка нейна дума е извънредно пълна със съдържание и красива. Малко е мистична, но само толкова, колкото е необходимо. Тук има едно допълнение към думата „Ние“, тук има също „Аз и Христос,“ и какво означава това, не може да се каже по-добре, отколкото в тази песен.

Мисля, че тази мисъл е много важна, когато трябва да говорим с хора, които ни питат за връзката с техните мъртви. „Аз възстановявам всичко“ - т.е. ние не можем и не трябва да го правим сами, а да допуснем Христос да ни го даде.

Върху техния объркващ външен вид има Рождествен блясък

Край Витлеемската ясла нямаше нито един свещеник, нито пък богослов. И все пак цялото християнско богословие има своя произход в чудото на всички чудеса, в това, че Бог става човек. “До великолепието на Святата нощ блестят необяснимите тайни на богословието” (Ернест Хело).

Израел нямаше богословие, защото не познаваше Бога в плът. Без святата нощ няма богословие. „Бог се разкри в плът“, Богочовекът Исус Христос, това е свещената тайна, която трябва да се пази, защитава и прилага от истинското богословие.

Какво недоразумение, сякаш, е била задачата на богословието да разкрива Божията тайна, за да я принизи до плоските човешки опит и рационалност! Докато неговата задача е да пази Божиите чудеса като чудеса, да разбира Божията тайна, като тайна, да я защитава и  прославя. Точно по такъв начин е разсъждавала древната църква, когато с неуморен плам е защитавала тайната на Триединството и на личността на Исус Христос. Колко повърхностно и лекомислено са постъпили те, според някои съвременни богослови, - да хвърлят богословието на боклука, и на всичкото отгоре, вместо правилното богословие, да имат и да защитават лошо богословие!

Древната църква е разсъждавала много столетия върху въпросите, свързани с Христос. Тя е осъзнала и пречупила всичко през покорството на Исус Христос, а след това е изразила в твърди, на пръв поглед противоречиви изречения живото свидетелство за тайната на личността на Исус Христос. Тя не се е предала на съвременната заблуда, че тази тайна може да бъде само почувствана и преживяна, защото тя е знаела за покварата и егоизма на всяко човешко чувство и преживяване. Тя също не е мислила, че тази тайна трябва бъде възприета логично; но тя, като не се срамувала да изкаже последните концептуални парадокси, е свидетелствала и прославяла точно тайната като тайна за всяко естествено мислене. Древната христология наистина е възникнала край яслата във Витлеем. Тя поставя върху объркващия си външен вид, рождествен блясък. Печели сърцето на всеки, който я опознае.

Там където е Исус Христос, там сме и ние.

За Отците на Църквата е било от особена важност да подчертаят това, че Бог Син има човешка природа, а не е просто човек. Това беше разликата, необходима, за да се защити универсалността на Рождественото чудо. „Човешката природа“, това е природата, същността, плътта на всички хора, включително и моята природа, моята плът; човешката природа, това е олицетворение на всички човешки възможности въобще. Може би днес бихме казали възможно най-разбираемо: Бог приема в рождението на Исус Христос цялото човечество, не само един отделен човек. Тялото на Исус Христос - това е нашата плът. Той носи нашата плът. Ето защо: Където е Исус Христос, там сме и ние, независимо дали знаем това или не. Това е силата на Въплъщението; това, което се случва с Исус Христос, се случва с нас. Това, което лежи там в яслите, е наистина като всички нас “просто плът и кръв”, това е нашата плът, която Той освещава и очиства в покорство и страдание; това е нашата плът, която умира заедно с Него на кръста и с Него бива погребана.

Той прие човешката природа, за да можем ние да бъдем завинаги с Него. Където е тялото на Исус Христос, там сме и ние, да, ние сме Неговото тяло. Ето защо Рождественото послание за всички хора гласи: Вие сте приети, Бог не ви е отхвърлил, но Той носи вашата оживотворена плът и кръв. Погледнете към яслата! В тялото на детенцето, във въплътения Божи Син е вашата плът, вашата беда, страх, изкушение, да, там всичките ваши грехове са поети, простени и изцелени. Ако се оплакваш: моята природа, цялото ми същество е неизцелимо, посланието на Рождество ти отговаря: твоята природа, твоето цяло същество е прието, Исус го носи. Така Той стана твой Спасител.

Не са ли твърде високо изправени главите ни?

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде“ (Исая 9:6).

Тук се говори за раждането на едно дете, не за мощното дело на един силен мъж, не за смелото откритие на някой мъдрец, не за благочестивото дело на един светец. Онова, към което царе и държавници, философи и хора на изкуството, религиозни лидери и моралисти, се стремят напразно, се случва сега чрез новородено дете. Като че ли за засрамване на насилствените човешки усилия и постижения, в центъра на световната история застава едно дете. Едно Дете, родено от човек - Син, даден от Бога. Това е тайната на изкуплението на света; цялото минало и цялото бъдеще е заключено в това. Безкрайната милост на всемогъщия Бог слиза при нас в образа на едно Дете, Неговия Син. Че ни се е родило Дете и ни е даден Този Син, че Този човешки Син, Този Син на Бога ми принадлежи, че Го познавам, че Го имам, че Го обичам, че съм Негов и Той е мой, от това зависи животът ми. Едно Дете държи живота ни в ръката Си.

Как искаме да посрещнем Това Дете? Дали нашите ръце, чрез ежедневната работа, която вършим, не са станали твърде груби и твърде горди, за да се сключат в преклонение пред Това Дете? Не носим ли главите си, които трябва да мислят твърде много сериозни мисли, да разрешават тежки проблеми, твърде високо вдигнати, вместо да ги преклоним смирено пред чудото на Това Дете? Можем ли поне веднъж да забравим всички наши усилия, постижения, важни неща, за да се поклоним, заедно с овчарите и мъдреците от изтока, пред Божественото Дете в яслата и да разберем с благодарност в този миг изпълнението на смисъла на целия ни живот? Наистина е странна гледка, когато един силен горд мъж прегъне колене пред Това Дете, когато той с просто сърце Го намира и приема като свой Спасител. Може би ще има поклащане на глави или дори злобен смях в стария, мъдър, опитен, сигурен в себе си свят, когато се чуе спасителният вик на християните, които вярват: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде.“

Цялата мъка на този свят е положена върху раменете Му

„И управлението ще бъде на рамото Му;” (Исая 9:6).

Върху слабите рамене на Това новородено Дете, трябва да бъде управлението на целия свят. Едно знаем със сигурност: Тези рамене със сигурност ще трябва да носят целия товар на света. С кръста всеки грях и беда ще бъдат положени на тези рамене. Управлението ще се състои в това, че Този, Който носи този товар, няма да се срине под него, но ще достигне целта. Управлението, което лежи на раменете на Детето от яслата, се състои в това То да носи хората и тяхната вина. То започва да ги носи още там, в яслата, започва там, където вечното Божие Слово Се въплъти, за да стане и да носи човешка плът. Точно в нископоставеността и слабостта на Детето, започва управлението на целия свят.

Като знак на господството над дома, имало обичай стопанинът на къщата да носи ключа, закачен през рамото си. Това означавало, че той има правото да отключва и заключва, да допуска и да не допуска онзи, когото той пожелае. Това е и начинът, по който управлява Онзи, Който е носил кръста на раменете Си. Той отключва, като прощава греховете, и заключва, като отхвърля гордите. Това е управлението на Това Дете, Което приема и носи смирените, бедните и грешниците, унищожава и отхвърля горделивите, надменните и праведните.

Безмълвно да се поклоним пред неизговоримото.

„И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6).

Кое е това Дете, на чието раждане небето и земята възкликват? Думите се скупчват и бързат, когато искат да кажат Кое е Това Дете: „Чудесен Съветник”, „Бог могъщ”, „Отец на вечността”, „Княз на мира”.

 „Чудесен Съветник” Се казва Това Дете. В Него се е случило чудото на всички чудеса: Бог стана човек, Словото стана плът. Но тъй като Това Дете е Божият собствен Чудесен Съветник, затова също и самото То е източник на всички чудеса и на всички съвети. „Бог могъщ” Се казва Това Дете. Детето в яслата не е някой друг, а самият Бог. Всемогъщият Бог живее в детето на Мария. Тук той е беден като нас, нещастен и безпомощен, като нас, човек от плът и кръв, като нас, наш брат. И все пак Той е Бог, все пак Той е могъщ. Къде е силата на Това Дете? В божествената любов, в която Той стана като нас. Неговото нещастие в яслата е Неговата сила. В силата на любовта То преодолява пропастта между Бога и човека.

„Отец на вечността”- как може това да бъде името на Детето? Само така става ясно, че вечната бащина любов на Бога е разкрита в Това Дете и че Детето не иска нищо друго, освен да донесе любовта на Отца на земята.

„Княз на мира”- където Бог в любовта Си идва при хората, там има мир, сключен между Бога и човека и между човек и човек. Боиш ли се от Божия гняв? Иди при Детето в яслата и се остави То да ти подари Божия мир. Попаднал ли си в караница или мразиш брат си, ела и виж как Бог от чиста любов Се превърна в наш брат и иска да се примирим един със друг. В света има насилие, а Това Дете е Княз на мира. Където е То, там господства мирът.

 „Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ – така говорим пред яслата във Витлеем, опитваме се да установим онова, което за нас се заключава в едно име: Исус. Тези думи всъщност не са нищо друго, но едно безмълвно преклонение пред неизразимото, пред присъствието на Бога в образа на човешко дете.

Превод от немски: п-р Владимир Тодоров