Протестантите, католиците и новото евангелизиране на Европа - 2

Нова евангелизация съвместно с католиците?

В дискусията за ново евангелизиране на Европа трябва да имаме предвид нейната култура, отчасти произлязла от християнския светоглед, но възприемаща своята секуларизация като плод на съперничеството между протестанти и католици. В този контекст трябва да поставим и въпроса за отношенията между двете общности. Конкуренцията на исляма и на секуларизма прави различията между протестанти и католици да изглеждат не толкова страшни и повишава стойността на съвместната работа.

Разбира се, това не означава евангелските християни да пренебрегват богословските различия с онези, които се определят като католици. Но означава да бъдем по-усърдни в изграждането на мостове помежду ни и да си сътрудничим с една църковна институция, която утвърждава неприкосновеността на човешкия живот, ценността на християнския брак, Исус Христос като средоточие на целия живот и която с твърда решителност се противопоставя на преследванията на християните по света.

1. Естеството на световната Католическа църква

Социологически погледнато, между протестанти и католици има една голяма разлика. Ние сме разделени на хиляди деноминации, докато католиците са събрани заедно под един изключително обширен покрив. Не искам да кажа, че католиците са по-единни от протестантите, а просто, че е налице огромно многообразие от католически течения в рамките на една институция.

В Католическата църква има консервативно крило, либерално крило и евангелско крило. Има католици-харизматици, които на практика са неразличими от петдесятните вярващи, с изключение на това, че участват в литургии и казват „Аве Мария“. Някои католици звучат почти като мен, цитирайки Мартин Лутер относно връзката между Божия морален закон и Евангелието, но има също и католици, които отричат раждането на Христос от девица, както и такива, които се покланят на статуи на светиите.

Предвид историята на конфликта между двете християнски общности, трябва да избягваме силни и осъдителни думи спрямо католиците, използвани от протестантите в миналото. Не бива да наричаме папата „антихрист“, дори ако за неколцина папи в историята това определение не би било далеч от истината. Не бива да наричаме Католическата църква „вавилонската блудница“. Смятам, че всяко от тези названия се е породило от разгорещен сблъсък, а не от внимателна библейска екзегетика. Трябва обаче да се знае, че някои католици използват остър богословски език, за да осъдят други групи в Католическата църква. Някои католици смятат, че много други католици изобщо не са християни или поне са не много добри християни. Бях силно изненадан, когато веднъж един виден католически водач ми каза в частен разговор, че според него Католическата църква до голяма степен е отстъпила от вярата и че се състои най-вече от садукеи и фарисеи. Следващия път няма да бъда изненадан. От друга страна, този човек може да е притеснен за моята вечна съдба, тъй като е убеден, че няма спасение извън Католическата църква.

Изказванията на някои католици все още звучат така, сякаш те вярват в спасение чрез дела; други изглежда допускат, че и последователи на други религии ще се спасят. Има католици, които биха искали богослужението отново да бъде предимно на латински, както и такива, които искат тяхната църква да одобрява хомосексуалните бракове. Има католици, които обичат евангелските християни, докато други изглеждат се боят от нас.

Преди 35 години чух един евангелски богослов да сравнява Католическата църква с кръг, разделен на девет пръстена, в който повечето участници не знаят какво се случва в останалите осем – или, ако знаят, вероятно не го одобряват. Когато изучавах католическо богословие в един светски университет, лекторът, свещеник с либерални разбирания изглежда, ми представяше напълно различни видове богословие: сякаш ставаше дума за избор на ястия в стола или за различни духовни храни, дори ако те напълно си противоречат.

Но при цялата тази объркана ситуация, в Католическата църква има стотици милиони скъпи братя и сестри, които се надяват на Исус за своето спасение и обичат своите библии. Някои, между които даже и папа Франциск, проповядват оправдание само чрез вяра.

Изключителното многообразие в Католическата църква засяга евангелските християни в контекста на най-различни отношения между държава и църква и на твърде различна демография. Например, в редица държави или отделни области католицизмът има голямо влияние върху обществения живот, което обрича протестантите на изолация и дори на дискриминация. От друга страна, чел съм разкази за молитвено общение между евангелски пастири и католически свещеници, хвърлени в затвора от комунистически режими. В някои страни е станало обичайно католици и евангелски християни да се включват заедно във всевъзможни социални, политически и образователни дейности, като правило без размиване на личната църковна идентичност или принадлежност. Ще посоча само един пример: срещал съм протестанти, които преподават в католически училища, и католици, преподаващи в евангелски училища, без това да поражда напрежения.

По същество и в своето историческо развитие, разбирането на Католическата църква за духовната власт повдига един важен проблем, чиито измерения трябва да осъзнаем изцяло. Католическата църква не може да се откаже от свои предишни заявления, така както можем да го направим ние, протестантите. Те не могат да отменят постановленията на Тридентския събор и други подобни, дори и да искат. За да разберем напълно отделен католик, трябва да слушаме внимателно какво ни казва, а не просто да го отъждествяваме с всичко, което някога е казала неговата църква. Мнозина католици не са изобщо наясно със съдържанието на техните исторически документи, точно както и някои евангелски християни не са изучавали големия Уестминстърски катехизис. Дори водачи в Католическата църква казват в проповедите си неща, които изглеждат доста различни от традиционния католицизъм.